Зимен ден в швейцарски интернат. Учениците са се събрали за провеждането на благотворителен търг, а парите от него ще отидат за сиропиталище в Зимбабве. Сред предложенията на аукциона са 12 шоколадови браунита и следобед с куче на име Джед.
Повечето хора по света не биха платили повече от долар за един от сладкишите. Но възпитаниците на Американското училище в Лезен нямат почти нищо общо с нормалния свят. Началната цена на предлагане за 12-те браунита е 400 долара, а накрая комплектът е продаден за двойно повече пари. Участниците в търга са децата на олигарси, петролни шейхове и милиардери от 60 различни държави, включително Великобритания, Русия, Южна Корея, Китай, Венецуела. Деца, които винаги са живели в излишък и лукс. Деца, за които парите никога не са били проблем.
Родителите им плащат близо 94 000 долара за една учебна година в Лезен, а животът им е достатъчно интересен, за да привлече вниманието на документалиста Радек Вегжин. Филмът му "Училището във Вълшебната планина" разказва за отношенията между наследниците на световния елит през погледа на младия Берк от Истанбул. Вегжин проследява развитието му в продължение на една година. Посещава го и в родния му град в Турция, като показва как се забавлява с приятелите си, с които се возят в лодка през Босфора, пушат наргиле и пият алкохол.
Берк пропуска първата седмица на току-що започналата учебна година, въпреки че всъщност трябва да се заеме много по-сериозно с училищните си задължения. Оценките му са толкова слаби, че не е сигурно дали изобщо ще може да получи дипломата си за средно образование.
Баща му го предупреждава, че ако не подобри успеха си, ще му спре издръжката. В един момент наистина блокира кредитната му карта.
Берк се опитва да се стегне, но въпреки всичко му липсва мотивация, постоянство и амбиция. Животът му след завършването е разчертан в детайли от баща му, без оглед на собствените му желания.
"Толкова бързо се разсейвам и не мога да го контролирам", казва той на директора на училището. Не се интересува дали ще може да продължи образованието си в университет. Мечтата му е да отвори бар в Турция. Директорът отказва да приеме оправданията му: "Единствената гаранция, която имаш в живота си, е образованието ти".
Режисьорът дава думата и на други ученици от колежа - например Ууани от Нигер, която трябва да напише кратко есе за себе си по повод кандидатстването си в университет. Момичето обаче намира живота си за толкова скучен и лишен от каквито и да било лични постижения, че не знае какво изобщо трябва да разкаже в съчинението. "Майка ми се страхува, че ще изпусна срока. Но понякога ми се иска да не спазвам никакви срокове", споделя Ууани.
Фил, чийто род произлиза от Тайланд, Нова Зеландия и Япония, сам се определя като доста разглезено дете. Родителите му били готови на всичко, за да запишат него и брат му в швейцарското училище.
Баща му обаче никога нямало да му прехвърли собствената си фирма. Настоявал той сам да се впусне в бизнеса и да опита да се утвърди като успешен предприемач.
Берк, междувременно, си намира работа в кафене, където пече бургери. Режисьорът на филма не издава дали синът на турския богаташ е влязъл в кухнята, защото има нужда от пари, или за да се спаси от уроците. Но трудът сякаш му доставя удоволствие.
С течение на времето открива ментор в лицето на учителя си по театрално изкуство. Той го изслушва, задава му въпроси, интересува се защо изостава с оценките и дали си пише домашните всеки ден. Берк отговаря положително, но след това се подсмихва, защото знае, че не казва истината.
Менторът му го убеждава да се включи в репетициите за училищен мюзикъл, а ако някой види Берк на сцената, би си помислил, че момчето участва в грешния филм. Оказва се, че мястото му не е в театъра, така както не е и в класните стаи на частното училище в Швейцария. Берк изглежда напълно объркан, докато се оплаква, че родителите му не обръщали достатъчно внимание на постиженията му. Страхува се, че всъщност не го обичат.
"Не ми пука дали ще имам един милиард долара. Проблемът е как да го кажа на баща си", признава той.
Берк остава в състава на мюзикъла, танцува, пее и изглежда сякаш е намерил нещо, с което да се гордее. Баща му дори пътува до Швейцария, за да види представлението. Когато учебната година приключва, Берк минава изпитите си, но без успех - две точки му костват провал на матурите.
Тъкмо когато зрителите решават, че са станали свидетели на силен край - парите може би не могат да купят всичко - идва ред на обрата. Директорът на училището в Лезен дава втори шанс на Берк. От него се иска да напише само едно есе. Естествено, взима този изпит. Получава дипломата си. Просто така.
