През 2013 г. Джоана Денехи, 31-годишна майка на две деца във Великобритания, признава пред съда, че е убила трима души.
Теодор Далримпъл, бивш психиатър в затвор, изучава този случай. Той установява, че противно на очакванията му, Денехи не е израсла в проблемно семейство с например самотна майка алкохолик, а точно обратното - отгледана е доста добро семейство.
Вместо да се окаже дъщеря на родители наркомани или жертва на пастрок насилник, тя е имала любящи родители, постарали се да й осигурят добър живот. Разбира се, този пример е твърде краен, но добре илюстрира проблема защо деца от добри семейства кривват от пътя и вместо да изградят стабилен живот и кариера, потъват в мръсотията на улицата.
Понякога упадъкът - физически, морален или и двете, изглежда по-вълнуващ и автентичен в сравнение с удобствата и сигурността на благоденствието. Родените в мизерия вероятно никога няма да се измъкнат от гетото, защото не познават друг живот и не могат да си представят нещо различно.
Това не означава, че няма случаи, в които някой попада на улицата по стечение на обстоятелствата. Но за други това е постижение, някаква форма на гаранция за истинност. Докато хората, измъкнали се от мизерията, не мислят за нея с носталгия, то за някои упадъкът е като значка, която да носят с гордост.
Има няколко причини, поради които бедността привлича тези, които не са я изживявали. Удобствата и предначертаната кариера са скучни - поне за тези, които търсят адреналин. Животът на улицата рядко се разминава с кризите и драмата, което дори да е неприятно или по-лошо, води до непрекъснат прилив на адреналин. Например жените, които често са имали връзки с насилници, много лесно могат да се отдръпнат от мъж, който се държи добре към тях.
В свят, в който има твърде много социални неравенства, да водиш живот, изпълнен с удобства, може да изглежда като несправедливост, незаслужена привилегия или предателство към по-бедните. Въпреки че избирането на живот в нищета няма да доведе до по-добри условия за бедните, това показва, че човек е състрадателен, че поне на него му пука. Вероятно това е и в дъното на модата на съдраните дънки.
Вяра в плоски идеи
Освен това нищетата не налага досадното изискване за самодисциплина. Необходимо е точно обратното - определена самоувереност. Мизерията може да бъде разглеждана като социален безпорядък - това, което се случва, когато хората не правят усилия, за да поддържат в добро състояние себе си или непосредствено заобикалящата ги среда. Те дори биха могли да мислят, че тези неща не зависят от тях.
Докато постигането на ред е трудно, то хаосът има предимството да бъде лесен. От друга страна следването на привидно морални ценности от богаташите е лицемерно. В егоизмът поне има искреност. Освен това моралът е скучен, той сковава възможностите.
Не на последно място - богатството се извлича чрез експлоатация на бедните. Моралът е само димна завеса, зад която богатите скриват метежите и икономическите си интереси. За съжаление, никой не е застрахован срещу подобни романтични и плоски идеи.
Младеене в старостта
Младостта, която често се характеризира като идеалистична, обикновено е много егоистична. Обикновено младите са убедени, че предишните поколения са се провалили и не могат да научат нищо от техния опит, затова ще изградят света наново. В своята младост те си представят света гъвкав - затова бунтът в името на човечността, бунтът срещу всичко, което съществува, е в някакъв смисъл по-благороден от конформизма, шумното противопоставяне е по-правилно от тихото съгласие.
Подчинението се смята за предателство към идеите, а всъщност е просто порастване. Докато времето на младостта отминава, ние живеем във време на безпрецедентна носталгия към тинейджърските и нарцистични бунтове.
С остаряването на хората, младостта става все по-желана. Пример за това е отказът на застаряващите рокзвезди, че вече не са на 18 и се обличат не по-различно, отколкото тогава. Навлизаме в епохата на старческото младеене или на младежката старост.
Разбира се, никое културно течение не обхваща всички. Например докато Джоана Денехи извършва жестоко убийство и е егоистичен бунтар, буквално без морални задръжки, то сестра й е скромна и спокойна.
Но поведението на Джоана Денехи ще изглежда по-приемливо там, където младежките бунтове са нещо нормално, а антибуржоазното бохемско отношение към света - норма.
