Муези Мугерва е еколог от Уганда, който предпочита да му казват Бадру и който през 2008 г. се натъква на ценна находка. Той тъкмо е завършил бакалавър по горска екология и, за да излезе от зоната си на комфорт, както е модерно да се казва, той потегля към Национален парк Буинди.
Бадру стига до станцията за опазване на горите посред нощ и единственото, което се чува около него, са звуци от местните насекоми.
На сутринта екологът преглежда кадри от горските камери и вижда необичайно създание от рода котки.
Това са сред първите ясни кадри на една от най-редките котки на Земята - африканската златна котка.
The African Golden Cat, one of, if not the most, elusive wild felid. pic.twitter.com/y4RwxqBSnB
— 🦕 thegaminghyena 🦖 (🦣 #NewPleistocene arc 🦥) (@crocutamatata) January 17, 2023
Тя е единствената дива котка в Африка, която обитава горите, а не пустошта. Африканската златна котка, caracal aurata, e два пъти по-голяма от домашната котка, има козина в мек бежов оттенък и светлозелени очи.
Отдалеч наистина изглежда златиста, включително и в очите. Бадру скоро разбира, че кадрите, както и срещата му с дивата котка са почти уникални.
Животното е сред най-слабо проучените от своето семейство и за него се знае само, че е застрашено от изчезване. Оттам нататък никой в Уганда, нито пък извън нея, има представа колко точно африкански златни котки съществуват и как се справят с размножаването. Знае се само, че местните я наричат "ембака".
Жителите в региона разказват на Бадру, че често улавят котките в своите капани за антилопи и, понеже не знаят какво да ги правят, ги оставят да загинат там.
Местните смятат, че заради случайния улов от африканската златна котка има много, но всъщност се лъжат дълбоко.
Бадру веднага сформира екип от свои колеги природозащитници, еколози и зоолози, за да опази странната и до голяма степен енигматична котка.
Те създават два финансови фонда, които да помагат на бедното местно население в замяна на гаранцията, че няма да ловуват и да оставят африкански златки котки да умрат на място.
A first for me. This is an African Golden Cat. Its habitat is dense rain forests of central Africa. This one appears to have photographed in CTC Conservation Center. Credit to Newman Dixon Photography. pic.twitter.com/pch8QwF7Os
— RB (@SMNK1972) August 12, 2025
До 2024 г., както посочва в блога си Бадру, в програмите участват над 2225 семейства, които пряко и косвено спомагат за опазването на дивото животно.
Той подчертава, че броят може и да не звучи висок, но числата показват сериозна промяна в начина на мислене на жителите на природния парк и околностите.
Въпреки всички усилия екипът на Бадру е виждал с очите си африканската златна котка най-много пет пъти и това е поредното доказателство колко редки всъщност са те.
Това потвърждават и записите от фото-капаните, които са заложени да следят 24/7 африканската златна котка.
На помощ за разгадаването и опазването на дивите котки идва изкуственият интелект и неправителствената американска организация "Пантера".
Организацията, в сътрудничество с екипите от Уганда, е разработила алгоритъм, който разпознава отделните представители на вида и така успява приблизително да определи броя им и територията, която обитават.
По първоначални оценки в Уганда и Габон живеят средно едва 16 диви котки на 100 кв. километра площ.
В регионите, в които ловците пускат африканските златни котки от капаните си, популацията на квадратен километър е по-висока.
Не всички живущи в района обаче са ангажирани с кампаниите по опазването на вида.
Затова следващата цел на еколозите е да убедят местните африканци да съдействат. Бадру споделя пред "Си Ен Ен", че последното му начинание е да води със себе си местни момчета, които с него да гледат записи от фото-капаните.
Обяснява за диетата на котката и колко рядка е всъщност тя като вид. Когато видят величествената африканска златна котка и разберат в каква опасност е, мнозина веднага решават, че трябва да се включат в опазването ѝ.
А това, както подчертава самият Бадру, е първата крачка към изваждането на дивата котка от Червената книга на застрашените видове.
