"Битъ-пазаръ - вехтарско тържище, пазаръ, дето се продаватъ вехтошини или стари неща; тур." Из „Речникъ на чуждите думи въ българскиятъ езикъ с обяснение за потекло и съставъ" от Д-ръ Стефан Младенов - 1942 г.
Това обяснение за смисъла на думата "битак" намерих в един стар речник, попаднал в библиотеката ми незнайно как. Не си падам по старини, носталгични уклони и напеви за "доброто старо време". Миналото - минало, но то се пръква и на неочаквани места.
Такова място се оказа "Супероказиона" в супермаркет Европа на пазара в жк "Дружба" в София. Огромен магазин, построен с размаха на късния социализъм, но замрял в неравностойната надпревара с молове, вериги хипермаркети и улични сергии.
На втория етаж се е настанил битпазар с примамливото Супероказион и мантрата: всичко по 50 стотинки. Следвам напечатаните върху листове "Вход" и стрелка, сочеща надясно, и попадам в полупразно пространство с наредени покрай стените електрически печки с изкривени пръчки - реотани, които бълват киловати, нерантабилни и съвсем не екологични.
Радиограмофон-шкаф, с който през 60-те Лили Иванова се събуждаше, припявайки с кокошките на двора. Фотьойл и канапе, което (може би) пази любовните ласки на сегашните 60-годишни уморени работяги.
Пишеща машина "Марица", очукан куфар Самсонайт на гастролиращ гастарбайтер от 90-те, запазена мини фотолаборатория "Смена" само за десет лева, фотоапарат "Вилия"с филм, сниман до 13-я кадър, керамични шотове и бардучета за по лев и петдесет. Буркани, самобръсначка, дългосвиреща плоча с музика от филма "Таборът отива към небето", аудио касети и авто касетофон с увиснали тонколони, и пълни рафтове с книги от 2 до 5 лева.
Може да откриеш втори том на Флобер с "Възпитание на чувствата", "Мемоарите на Казанова" и съветите на д-р Спок, а хуморът е евтин и струва само левче.
Детски колички, трето поколение, за ВИП бебета, тиролски тиранти за стотинки, а, и чисто нови маратонки, модел 1989 г., и балтони, манта, панталони, увиснали в гардероба на несбъднати нечии мечти. Наредени са стари броеве на FHM, ЕВА и "Жената днес", касети с БГ Видео и нови дивидита с филми.
Търговия за спомени на килограм. Битакът се е институционализирал с работно време и фискален апарат, а носталгията е в мобилна връзка с НАП. Всеки артикул в паметта има баркод и в края на отчетния период приключва с тотал и нулева стойност.
За миналото ДДС-то никога не се връща. Само лихвите се трупат на чужд гръб.
Да, миналото има цена! Продава се евтино в оказиона на супермаркет Европа, но да не забравяме, че винаги има добавена стойност.
По-тъжното, Галя, е, че мнозина, пък и не само в ж. к. "Дружба" продължават да живеят ежедневно насред същите мебели (и не само)... Неотдавна възрастна съседка, говорейки за ремонтите на някои от апартаментите, каза: Е, ние ще умрем насред старите мебели... Виждайки изхвърлените до контейнерите вехтории, си даваш сметка, че чак до този миг на изхвърлянето им, обитателите са живеели насред тях. Това си видяла, но не можеш да снимаш това, което не си, нали? И по-добре, мила... Тогава не просто ще ти се дореве, а наистина ще заплачеш горчиво... Ще умрем насред старите мебели, насред мръсотията, насред руините...
Поздравления за статията! Дорева ми се... Навява горчива носталгия по миналото...но все пак погледнато отвисоко, бъдещето е винаги по-добро от настоящето и миналото...
Не знам защо всички толкова ви натъжи този текст, аз примерно имам едни приятели - имат си ателие и там преправят точно такива стари неща, които на пръв поглед са вехтории и ги реставрират, а после ги рисуват като поп арт и става уникално готино . Много се израдваха на инфото,че има подобно място в София. Всичко е въпрос на гледна точка
Оказион, нечии ненужни стари вещи, нормално да поражда тъга. Но това все още не е миналото, някой е побързал да си затвори очките за тоз факт.