Работата ми: да радвам окото

Наскоро бях излязла в лондонски клуб да изпия по бира с приятели, когато ме заговори един британец, към когото нямах абсолютно никакъв интерес. По време на направо болезнения разговор с него, той ме попита какво правя в Лондон. Казах му, че пиша за едно списание, а той беше объркан. "Твърде си красива, за да пишеш за някакво си списание", каза изненадано. "Не трябва ли да те снимат в списанията, вместо да пишеш за тях?"

Реших да му спестя обичайния си монолог за това как всъщност жените могат да постигнат много повече от това да са просто сексуални обекти, допих си бирата и учтиво се оттеглих. В края на краищата бях в клуб - амбициите ми за кариерно развитие нямаха особено голямо значение на това място.

Няколко седмици по-късно всичко това се промени. Неочаквано изгубих стабилната си работа на половин работен ден, която ми помагаше да изкарвам между нископлатените проекти на свободна практика, с които се занимавах. С дългото пътуване, което ме очакваше след по-малко от два месеца, шансовете да си намеря сигурна работа, на която да се задържа, изтъняваха все повече.

Затова, вместо да прекарвам всеки уикенд по клубовете като посетител, реших да започна работа в един от тях. Вече нямаше как да се измъквам от безсмислените разговори с пияни мъже в закътани ъгълчета. Флиртът с тях беше всъщност част от работата ми.

Когато журналистката с феминистки убеждения Глория Стайнъм* се облича в електриково син сатенен костюм на зайче, за да работи в нюйоркския клуб PlayBoy през 1963 г., тя го прави в името на журналистическото си разследване. Иска ми се да можех да кажа същото за моя опит в онзи клуб. Но истината е, че го правех, за да си плащам наема.

"Ако случайно няма работа за журналисти, винаги можеш да станеш промо-гърл"

Мъжките и женските икономически роли претърпяха огромен катаклизъм по време на тази рецесия. Поне в САЩ, жените сега съставляват мнозинството от работната сила, ръководните позиции и завършващите университет студенти. На пръв поглед, моята кариерна траектория се вписва отлично в описаната ситуация - аз съм наскоро завършила университет млада дама, която решително се изкачва по икономическата стълбица - но това не отразява историята в нейната цялост.

Дори във времена, в които жените печелят по-добри работни места, повече потенциал и уважение на работното място, сексуалната икономика все още изостава. Когато всичко друго се провали, жените все още са подтиквани да си плащат сметките, работейки в секси униформа.

Като 22-годишен журналист, не ми плащаха достатъчно добре във всекидневната ми работа, за да покривам разходите си. Затова една моя приятелка ми предложи да ме препоръча на собственика на компания за промоции, която наема момичета за ежеседмична работа в лондонските клубове. Можех да започна още същата вечер.

Външният вид е на първо място, останалата квалификация е без значение

На първата ми смяна споделих пред управителя на дискотеката, че преди съм работила като сервитьорка, но бързо след това научих, че професионалният ми опит не беше от значение, тъй като работата ми беше съвсем проста: да изглеждам секси. Това не беше препоръка, а изискване.

Собственикът на компанията всъщност беше жена и изглеждаше като ферари версията на момичетата, които обикновено наемаше. Тя изпращаше SMS-и с ненужни напомняния на всички нейни "служителки" за това как трябва да изглеждат: "да си гримирана, с прическа и ако е възможно с изкуствени мигли". Често описваше задълженията ни с лаконичното: "изглеждайте безупречно".

И така, през деня интервюирах министрите в правителството, политически анализатори и борци за екологични каузи, след което произвеждах текстове на конвейер, за да спазя крайните срокове. През нощта си слагах късата черна рокля, пищните обици и много очна линия - най-секси стайлингът, който можех да подбера от гардероба си.

Прекарвах нощите си разнасяйки кофи с лед, в които се мъдреха бутилки качествен алкохол, премълчавайки всеки път, в който някой пиян клиент "случайно" ме хващаше за задника, докато минавах покрай него. Когато казах на приятелите си за новата си работа, направих всичко да звучи леко забавно. Но когато раздавах енергийни напитки на име "Pussy", ми беше по-скоро унизително.

Като опция за допълнително припечелване остава "продажбата на шотове"

Въпреки че подозирах за този проблем от самото начало - в крайна сметка бях добавила снимка към автобиографията си - с времето започнах да се чувствам все по-неудобно от тази работа. А когато напомнянията на шефката ми за работата започнаха да претрупват пощата ми, станах дори по-притеснена.

Твърдо отказах на поканата й да работя като "шот момиче", въпреки че имах възможност да спечеля още повече пари. Заявих пред себе си, че колкото и да е лошо финансовото ми състояние, никога няма да тръгна из клубовете да продавам шотове алкохол на комисионна. Отчасти бях впечатлена от момичетата, които успяваха да пресушат портфейлите на мъжете по този начин, но нещо ми подсказваше, че аз самата не бих могла да се справя с това.

Скоро открих, че "секси визията" сама по себе си изисква собствен набор професионални умения. По принцип никога не нося високи токове, защото ръстът ми е 180 см, и нямам никаква представа как се лепят изкуствени мигли. Можех да забележа от мигновения анализ с поглед на салонния управител, че опитът ми да се вживея в ролята беше най-малкото неубедителен.

Когато не криех презрението си към похотливите погледи на клиентите, въпреки потенциала за бакшиши, другите ми колежки ми казаха, че поведението ми не е секси. "Дано мениджърката не те види да правиш това", ме предупреди едно момиче.

Ходенето на високи токчета бе изморително, но нищо не можеше да се сравни с психологическото изтощение от това да се преструвам, че не съм отвратена от работата си.

Дали е приемливо да продаваш и интелекта, и външния си вид?

За работещите танцьорки, студентки и временно незаетите маркетингови специалисти, които работеха заедно с мен в клуба, обличането в сексапилни дрехи е едно от най-приемливите условия за постигане на успех. Всяка от нас имаше амбиции, които отиваха много по-далеч от това да провокираме щедростта на пияни мъже.

Работата в сектора на услугите рядко е забавна, но така и не успях да се отърся от мисълта, че според много от клиентите, на които сервирах, позицията ми е точно мястото, което се полага на всички жени. Когато Стайнъм се преобразява за своя експеримент в клуб Playboy, дори и колегите й от бранша не могат да я познаят. И това не е случайно – от една жена се очаква или да пише за списание, или да се снима за него – но никога и двете едновременно.