Винаги се зазяпвам по другите жени

Не мога да се спра. Жените изглеждат добре и това не е тайна. Дори изглеждат по-добре от мъжете.

Жените носят ярки и интересни цветове в креативни комбинации. Комбинират ги с интересни бижута и безупречни прически. Те правят смели и игриви неща с грима. Имат яки обувки. Изпъкват. И затова искам да ги гледам.

След което обаче се чувствам неловко, защото може би се държа странно. Може би и аз съм точно толкова зле, колкото дразнещите мъже, които постоянно се вторачват с жаден поглед в младите жени в метрото, докато те просто се опитват да си четат проклетата книга.

Изглежда, че единият тип поглед не е съвсем различен от другия

Всъщност не знам какви точно са правилата. И какви трябва да бъдат те за хетеросексуалните жени, които се заглеждат по други мацки.

Мисля, че "заглеждане" е правилният израз, защото не искам просто случайно да хвърлям погледи. Искам да видя целия аутфит - от леко очуканите токове до ироничната панделка на диадемата за коса.

Още една изповед: любопитна съм и как изглежда тялото под дрехите. Забелязвам, когато дадена жена има невероятни цици. Наполовина завиждам, наполовина съм възхитена. Автоматично започвам да се сравнявам с нея само за части от секундата и искам да разбера какво е да бъдеш нея, а не мен. Не в стил "искам да ти одера кожата и да я облека", а просто... по определен начин.

Искам да се възхищавам на жените. Забелязвам всичко. Начина, по който й стоят дънките, контура на раменете й, челюстта й, ушите й. Погълната съм от красотата й. Това вероятно е най-добрият начин да го обясня, без да звучи сексуално.

Мисля, че като цяло заглеждането се свързва със секса по определен начин

Има един приятелски поглед, който казва "Ей, какво става?", последван от бърза усмивка в стил "Изглеждаш добре!", а има го и онзи преценяващ поглед, снижен до малката розова поличка, която успява да й стои добре, чието послание е: "Много ми е интересно как успяваш да облечеш това и да изглеждаш добре в него. Много хитро от твоя страна".

И чак накрая идва продължителното и обсебващо зяпане, което казва: "Искам да оближа вкусното ти лице и вълнуващото създание, което си... извивките на твоето тяло са като преплитащи се мелодии в изящна симфония. Освен това съм много загорял".  

Чувствам, че погледът ми казва точно това понякога. Но въобще не искам да създавам впечатление, че си мисля това. Защото въобще не е така.

Когато бях на 15, едно прекрасно момиче ме харесваше и макар да бях невероятно поласкана, я отрязах заради едно нервно момче, което постоянно носеше молив със себе си, в случай че му се наложи да направи бързи изчисления на някоя салфетка или нещо такова. Така че...

Но жените са си красиви. А метрото е претъпкано и скучно


Жените са невероятни със своите дрехи.

Наскоро попаднах на една грациозна 20-годишна девойка с тен, която беше облечена в ефирна дълга пола и семпло черно горнище... на бански. Тъмната й, буйна коса се разливаше по раменете й. Седеше на едно стълбище и говореше със своя приятелка, извита леко напред по онзи типичен начин за високите и нежни жени.

Всячески се опитах да не се взирам в нея твърде много. Обаче умирах от любопитство. Все пак беше горнище на бански! Но не исках да изглеждам като психопатка.

Ами какво, облякла си е бански, голямата работа, мислех си. Но пък ние далеч не се намираме в близост до някой плаж... Аре бе... тя просто си проси да бъде гледана.

И след това: Не! Не! Така правят нахалните загорели типове! Най-лошото, което можеш да направиш, е да приличаш на един от тях!

Не я гледах много. Просто отминах, както би направило всяко нормално момиче


Виждате ли? Мога да се държа нормално и адекватно. Почувствах се горда със себе си. И все пак си останах заинтригувана от онази млада жена.

След няколко дни, отново в метрото, усетих нечий поглед върху мен. Погледнах над книгата си и видях едно момиче на около 22 години, което ме гледаше. Бях сигурна, че ме е гледала повече от секунда. След това продължих да чета, а когато отново отправих поглед към нея, тя продължаваше да ме гледа.

Изведнъж тя придоби едно неловко и извинително изражение. След което се приближи до мен и като един вид обяснение ми каза: "Много ми харесва как си се облякла!"

Аз й отвърнах с "благодаря", а тя продължи почти ужасено: "И косата ти!"

"Ей, много мерси! Много си мила".

И наистина беше мило. Ухилих се на книгата си. Мацката не се притесняваше от нищо. А това да те заглеждат други жени може да ти оправи деня. Незабавно се почувствах страхотно. Сякаш наистина разбирам от стил и мода. Или поне по някаква случайност съм нацелила комбинациите точно тази сутрин.

Освен това почувствах, че съм взела правилното решение да се подстрижа по този начин. Чувствах се привлекателна и готина и в този момент нямаше абсолютно никакво значение, че повече никога няма да имам плоско коремче.

Може би все пак не разполагаме с точния термин за това явление


Може би нашият твърде сексуален свят не ни предоставя достатъчно пространство, за да се възхищаваме на нечие тяло, без да го виждаме като обект на сексуалните ни желания. И все пак, може би трябва да продължаваме да се впечатляваме по този начин.

В крайна сметка, кой може да устои на това? Жените са адски красиви.

#48 imperiall 07.08.2012 в 22:18:49

Свалям! Точно се чудех с какво да закрия деня.

#51 lina 08.08.2012 в 20:08:25

Определено странно и неприемливо поведение. Държа на дистанцията и описаното в статията, особено „втренчване” и реплики определено считам за навлизане в личното пространство. И ако дразнещото мъжко втренчване със сексуален подтекст е поне обяснимо и можеш да го подминеш без особено замисляне, то втренчване на жена в жена е направо отблъскващо. Особено пък.... „любопитна съм и как изглежда тялото под дрехите„..... ?!?! След години контакт с някого не мога да кажа със сигурност какъв цвят са очите му, косата му или някакви отличителни белези, ако си спомням нещо, то е какво е направил, казал, как е реагил, камо ли да забележа подробности за непознат. Дреха помня само в контекста „стои добре или не стои добре”, но дотам. Да се заглежда жена в друга толкова детайлно, че и да репликира, е най-малкото невъзпитано, да не говорим, че си е нахално, направо нагло и не го приемам за толкова непринудено и естествено, колкото иска да го изкара авторката, а и нямаше да се почувствам никак окрилена след описания случай в края на статията, да не говорим, че има противоречие в констатациите..... „неловко и извинително изражение”, „продължи почти ужасено”......пък...”Мацката не се притесняваше от нищо”....ами да, определено е неловко и супер неприятно непознат да те агресира по този начин....

Новините

Най-четените