Женско царство

"Краят на мъжете"? Това не е заглавие, а по-скоро хаплив коментар.

Но Хана Роузън наистина вярва в него. Според нея революцията, която всички феминистки очакваха, се случва сега, точно пред очите ни.

Мъжете губят контрол, патриархалното се сгромолясва и се доближаваме все повече до "края на 200 000-годишна история на човечеството и началото на една нова ера", в която жените - техните умения и качества - са във възход.

Тя твърди, че жените по целия свят стават все по-доминантни на работните места, в образованието, домакинствата и дори - в любовта и брака. А оспорващият тезите й факт, че в повечето държави жените все още не намират достатъчно представителство във високите етажи на властта и все още не получават еднакво заплащане за еднакъв труд, й се струва като отживелица, като "последните артефакти от изчезваща епоха, а не постоянна конфигурация".

И на кого дължим тази невероятна революция?

Ако има герой в историята на Роузън, това не са жените, мъжете или прогресивната политика: това е новата икономика на услугите, която не се интересува от физическата сила, а вместо това залага на "социалната интелигентност, отворената комуникация, способността да стоиш на едно място и да се съсредоточаваш" - неща, които, поне като минимум, не са преимуществено характерни за мъжете и "сякаш се отдават повече на жените".

И така, за първи път в историята глобалната икономика се превръща в място, в което жените срещат по-голям успех от мъжете.

История на човечеството? Глобална икономика? Нейните доказателства се състоят от малки, откъслечни и специално подбирани факти, които би трябвало да подкрепят несъразмерно големи твърдения.

В книгата й например пише, че жените в бедните части на Индия „надминават мъжете в изучаването на английски език", така че да си осигурят работа в телефонните центрове за обслужване на клиенти. Ала дали тази впечатляваща демонстрация на инициативност ще ги освободи наистина? И дори и да успее, редно ли е да съдим за цяла държава от един кол център?

Истинският фокус на Роузън е върху САЩ, за които тя предоставя вихрушка от числа, проучвания и статистики.

Да вземем например следния аргумент: до края на 2009 година работната сила се състои от почти равен брой мъже и жени. Днес средностатистическата съпруга изкарва 42.2% от семейните доходи - голям възход в сравнение с 2% до 6%, с които жените са допринасяли през 70-те години на миналия век.

Според Роузън бъдещето изглежда дори още по-благоприятно за жените. На всеки двама мъже, които ще получат бакалавърска степен тази година, се падат три дипломирани жени. Дори и да останат непредставени в горните управленски слоеве на всеки аспект от бизнеса, дамите вече са "започнали да доминират" в по-нископрофилните професии като счетоводство, финансов мениджмънт, оптометрия, дерматология, съдебна патология и ветеринарна медицина, редом със "стотици други".

Дори символите на междуполовите разлики са картонено-стереотипни

Роузън е измислила свои комиксови герои, с помощта на които да обясни фундаменталните промени, които вижда.

"Картоненият мъж" е скован в стари навици, психически ограничен и неспособен да се адаптира към динамичната и променлива глобална икономика.

"Пластмасовата жена" (злополучен избор на име, предвид общоприетото разбиране за изваяни от пластични хирурзи кукли Барби) е безкрайно гъвкава, енергична и "надарена с традиционно женски качества като емпатия, търпение и способност за колективно решаване на проблеми". Те я правят напълно пригодна за съвременната икономика. За нея единственият път е "напред и нагоре".

Ала този "възход", за който Роузън съобщава така въодушевено, всъщност е покъртителен социален колапс. Той започва с неравенство и класово разделение. Както демонстрира самата авторка, мъжете "на върха" на обществото не "намаляват". Всичко това се случва в по-ниските и средни класи, защото "краят на мъжете" всъщност е краят на икономиката, базирана на производството и на мъжете, работещи в нея, много от които понастоящем са безработни, депресирани, все по-зависими от държавата и жените около тях.

Знаем статистиката и тя е лоша: от 2000 г. насам производственият сектор е освободил само в САЩ 6 милиона души - една трета от общия брой на работната сила, ангажирана в него - като мнозинството от тях са мъже. През 1950 година, 1 на 20 мъже в разцвета на силите си е безработен, докато днес това съотношение е ужасяващо: 1 на 5.

По този начин изниква един нов матриархат, воден от млади, амбициозни и способни жени, които, изправени пред мъже, неспособни или нежелаещи да бъдат равностойни партньори, вземат нещата в собствените си ръце.

За бедните е особено трудно. Една самотна майка, интервюирана от Роузън, успяла да заспи права в асансьора на колежа, в който се опитва да получи образователна степен, докато междувременно се грижи за три деца и работи нощем.

Нищо чудно, че тези жени не искат да се омъжат и да останат омъжени: ако един мъж не допринася с нещо за семейния бюджет, той не е нищо повече, освен още едно гърло, което трябва да се изхранва. Ала както посочва самата Роузън, новият матриархат не е рай за феминистките.

Дори напротив - преди ситуацията е била идентична при цветнокожите жени и историята им съвсем не е щастлива

Матриархатът не се случва само в по-ниските равнища на социалната пирамида. Той е налице и при средната класа. Да вземем например младите жени, които записват университет, за да станат фармацевти - една от любимите професии на Роузън, в които феминизацията се случва с необикновено бързи темпове.

Зашеметени от възможността за годишна заплата в размер на $100 000 и сигурни, че никога няма да се окажат без работа, дори и да имат деца, тези жени планират да живеят без мъже - или поне без мъже, на които да могат (и да искат) да разчитат.

Същото важи и за секса. Ако си мислите, че днешната култура на "забивките за една нощ" произлиза и се поддържа от младите, заредени с тестостерон мъже, които искат само секс без обвързване, значи сте в голяма грешка. Роузън настоява, че жените често са водещите и основните бенефициенти в този тип връзки.

Стабилната връзка с някой мъж, както се изразява една от интервюираните, е все едно да си поръчаш допълнителна порция, когато вече си преял. Кому е нужно това? Тези жени имат "стоманени сърца" и културата на "забивките за една нощ" им дава секс, който не пречи на изграждането на кариера.

И все пак, интервютата на Роузън с тези млади жени понякога са сърцераздирателни - оказва се, че те всъщност все пак искат любов в живота си!

Въпреки неангажиращия секс, мъжете и жените с висше образование е по-вероятно да се оженят, а шансът да се разведат е по-малък. И въпреки че жените все още имат основен принос в отглеждането и грижата за децата, мъжете се променят. Според Роузън, те заприличват повече на жените: гъвкави и динамични мъже, които са склонни и желаят да споделят домакинските задължения. Някои работни места също се променят, а жените откриват повече нови начини да работят и да отглеждат децата си. Всички са по-щастливи.