У нас, точно когато си помислиш, че една мъка е свършила, всъщност разбираш, че тя едва сега започва. За тези, които имат телевизор (а за съжаление облъчнавето е не само от там) предполагам, че вече е станало ясно, че говоря за VIP BIG Brother.
Риалитито безспорно е един от най-големите телевизионни феномени и трябва да си призная, че преди 8 години, когато за първи път се излъчваше у нас, го гледах с нескрит интерес. Експериментът е любопитен, психологически образователен и медийно предизвикателен.
През 2012 г. обаче е просто машина за пари. И забавление за хората без работа. И живот. Защото не може това, което правят хайка идиоти да ти е по-интересно от собственото ти съществуване.
В сезона на All Stars, в който стари съквартиранти се завръщат, за да докажат, че човек никога не се учи от грешките си, продуцентите правят първия си виртуален кастинг, в който един случаен човек с 2 минутно видео има шанс да се превърне в следващия палячо на телевизионния ефир. Условето е да отговори на въпроса: "Защо бих влезнал в Биг Брадър?"
Аз имам отговор на друг въпрос: "Защо не бих?"
1. Защото нямам никакво желание да се срещам лице в лице с Ники Кънчев!
2. Защото не ми е приятно по-невъзпитани и прости хора да ме обсъждат и коментират!
3. Защото не мисля, че съм достатъчно интересна, за да бъда пример да (не)подражание!
4. Защото нямам смешен диалект!
5. Защото не обичам да съм кукла на конци!
6. Защото животът навън е много по-предизвикателен!
7. Защото не ми се живее в хостел с обща стая за 10 човека!
8. Защото не мисля че има какво да науча от хората, които са събрани в къщата!
9. Защото не харесвам звезди-еднодневки!
10. Защото така ми харесва!
Проблемът на Big Brother e, че в него никога няма да има стойностни и смислени хора. Защото това е предаване за рейтинг, а не за пример.
