Ултра богатите жители на Древен Рим са пътували до там през уикендите, за да се отдадат на разврат. Могъщи държавници са строили луксозни вили с басейни с минерална вода и облицовки от мозайка, в които са се отдавали на най-греховните си желания. Един от тях дори поръчва нимфанеум - изкуствено създадена ниша с мраморни статуи, посветени единствено и само на "земните удоволствия".
Преди повече от 2 хиляди години град Байа е бил Лас Вегас на Римската империя - курортно селище на около 30 км от Неапол по западния бряг на Италия.
То се превръща в предпочитано място както от поети, така и от генерали. Великият оратор Цицерон пише речите си по време на почивките си край брега, докато поетът Вергилий и натуралистът Плин поддържат къщи близо до обществените термални бани. Байа е и мястото, на което богатите и властните идват, за да се занимават с нелегални афери.
Има много легенди, свързани с Байа. Според слуховете именно от там Клеопатра бяга със воя кораб, след като Юлий Цезар е убит, а Агрипина планира смъртта на съпруга си Клавдий, за да може синът й Нерон да стане император.
Минералната вода и мекият климат започват да привличат римския елит към Байа през втората половина на II-ри век пр. Хр.
Тогава местността е известна като Флегрей, което означава "пламтящ". Името му е дадено заради калдерите, с които е осеян регионът. Ако забиете връх на чадър, например, в някоя от тях, от там ще излезе гореща пара и лава.
Калдерите са смятани от древните римляни и гърци за вход към подземния свят, но освен това имат и някои технологични ползи. Местно изобретение е водоустойчивият цимент - смес от вар и вулканична скала. С него са изградени фините куполи и фасади на Байа, както и пищните му бани и декоративни басейни с рибки.
Но като се има предвид и греховната репутация на Байа, не е учудващо, че наличието на толкова много вулкани наоколо се оказва и причината за неговия край. Векове наред брадисеизмът - постепенното издигане и слягане на земната кора заради хидротермална и сеизмична дейност - кара града да потъва в своеобразен воден гроб, в който лежи и до днес.
Туристическият интерес към някогашния популярен морски бряг идва през 40-те години на миналия век, когато италиански пилот споделя снимка от въздуха, която показва постройка, чийто покрив е малко над повърхността на водата. Изпратените на мястото геолози са озадачени от дупките по стените на останките, които са издълбани от морски мекотели. Това е знак, че едно време те са били потопени под вода.
Едва две десетилетия по-късно италианските власти изпращат подводница, която да проучи подводната част на древния град.
Това, което откриват, е поразително - още от времето на Древен Рим подземното напрежение кара земите около Байа непрекъснато да се надигат и спадат, бутайки руините над морското равнище, само за да ги потопи отново след това.
Останките под водата доскоро са известни само на няколко смели археолози. Подводният археологически обект не е официално обявен за защитена зона чак до 2002-а. Тогава става и публично достъпен. След това 3D-технологиите за сканиране и напредъкът в подводната археология започват да предлагат по-подробен поглед към историята.
Гмуркачи, историци и фотографи улавят потопените ротонди и портици, включително и храм на Венера - открития, които на свой ред дават идея как е изглеждало едно от най-развратните места на Древен Рим.
Заради вълнообразното движение на земната кора тези руини всъщност са в сравнително плитки води на средна дълбочина от около 6 м. Това позволява на посетителите да видят някои от тайнствените подземни структури, особено ако са в лодка със стъклено дъно. Местните центрове за гмуркане предлагат и подводни турове около потопения град.
В спокойни води туристите могат да различат римски колони, антични пътища и сложно павирани площади.
Статуи на Октавия, сестрата на император Клавдий, и на Одисей бележат входовете на подводните зали. Над нивото на водата също има какво да се види. Всъщност много от потопените скулптури са реплики, оригиналите им могат да бъдат открити в замъка над Байа, който е превърнат в музей с реликви, извадени от водите. Много от наземните руини са видими и защото част от античния град все още е над водата.
Модерният град Байа обаче е сянка на някогашното великолепие, въпреки че все още носи духа на безгрижие и леност. В наши дни на брега има малко пристанище, хотел и няколко рибни ресторанта.
А времето да се видят тези разкошни руини може би изтича - сеизмолозите предвиждат бъдеща вулканична активност около Байа, така че съдбата на града отново е несигурна.
За миналата година са регистрирани над 20 леки земетресения в региона, а италианските власти обмислят завинаги да затворят за посетители потопените руини.
Но за момента посетителите могат да претърсват в търсене на вход към подземния свят. Или поне на живописни подводни гледки.
