Досега базовата теза, че стремежите на мъжете са намалели, докато женските амбиции са нараснали, би трябвало вече да ни е позната. Това, което е по-малко очевидно, е един допълнителен страничен продукт на кризата на мъжете: обезсърчителната степен, до която толкова много млади мъже се обръщат все повече към жените в живота си не само за емоционална утеха, но и за насоки, инструкции и стабилност.
Въпреки че няма нищо ново в това жените да утешават гаджетата и съпрузите си, поне в миналото, това емоционално насърчение е било част от равностойна размяна. Колкото и несъвършено на практика да се е изживявал този идеал, целта обикновено е била една и съща: мъжете осигуряват материално жените, а жените ги глезят и утешават. Поради цял куп причини, мъжете вече не осигуряват финансово жените както преди. Същевременно жаждата у мъжете за комфорт, утеха и насоки от жените изглежда става все по-шумна и по-належаща.
Новата генерация мъже обаче иска все повече, а не дава почти нищо в замяна
Ако "кризата на мъжете" не е била досега в центъра на глобалните дискусии, "Краят на мъжете" на Хана Роузън със сигурност постигна този ефект. Анализатори от целия политически спектър възприеха основната й теза: момчетата и мъжете изостават академично и професионално, защото мъжете са по-малко "гъвкави" от жените, по-неспособни да се адаптират бързо към икономика, която е "все по-индиферентна към мускулната сила".
Дали тази болест по мъжкото съсловие е така масово разпространена, както Роузън твърди, е спорно; а това дали мъжете са сравнително по-ригидни и по-малко адаптиращи се от жените е оборено донякъде от историческите свидетелства. (По време на индустриалната революция безброй мъже са извършили бързия и труден преход от земеделска към фабрична икономика с различни степени на лекота.)
Едно обаче е безспорно: книгата на Роузън засяга чувствителна струна у жените, уморени от безцелността, несигурността и липсата на настойчивост, която изглежда е заразила толкова много млади (и понякога не толкова млади) мъже.
Съвременният мъж е зависим, на моменти направо жалък, и неспособен да се оправя сам
В отговор на твърденията на Роузън, че краят на мъжете също така вещае и безпрецедентна ера на женска сила, журналистката и писателка Клои Ангиал твърди, че хитовият сериал HBO "Girls" отразява "по-пълна картина какво означава да бъдеш млада американска жена в ерата на края на мъжете."
Аргументът на Ангиал е, че младите жени в шоуто са също "объркани... лишени от твърдост и замах, какъвто ни описва Роузън." Ако в някаква степен "Girls" точно отразява съвременната култура, това е валидна критика. Има обаче и друг аспект на сериала, който все пак подкрепя тезата на Роузън: притеснителната слабост на много от мъжките герои в него.
Мъжете може и да не са в "края" си, но в "Girls" психологическата им зависимост е на показ повече отвсякога. Образцов пример: Чарли, гаджето на една от основните героини - Марни. Докато правят помирителен секс в неговия болезнено поддържан апартамент, Чарли започва да я моли: "Не ме изоставяй! Недей да ми създаваш усещане за безопасност и след това да ме изоставяш."
Марни, която е искала отново да се събере с него, е толкова ужасена от неговото отчаяние, че къса с него още по време на секса. Смеем се и от недоверие, и от неловко признаване на детинския, трескав стремеж на Чарли към безопасност. Съчувстваме на Марни за отвращението й към този безнадежден непораснал мъж, който се поддържа - и говори - като жена, но рухва като напълно съвременен мъж.
Жените сега са обект на постоянни молби от мъжете "Кажи ми какво да правя!"
Същата тази мъжка потребност не само за признание, но и за спасение и насока, личи напълно в така хваления от кинокритиците филм "Синя валентинка" от 2010 г. Райън Гослинг и Мишел Уилямс играят млада двойка, чийто брак се разпада; в болезнената сцена преди края, Дийн (Гослинг) отчаяно моли Синди (Уилямс): "Не знам какво да правя, нямам представа какво друго да направя. Кажи ми какво да правя? Кажи ми как да постъпим? Просто ми кажи, и ще го направя."
Молбите на Дийн са едновременно сърцераздирателни и много познати; нещо повече от призив да не бъде изоставян, това е безнадежден мъжки зов за постъпково ръководство в живота, което жените и приятелките няма как да притежават.
Тази маскулинизация на емоционалната зависимост не се случва само в киното и телевизията. Журналистът и издател Том Метлак критикува тезата на Роузън от "Краят на мъжете", заявявайки, че мъжете не са "на края", а просто страдат от "жажда за любов и смисъл в епидемична степен."
Том пише, че повечето мъже имат трудности да разберат "какво означава да бъдеш мъж, да бъдеш добър, да се опитваш да правиш неща, които са невъзможни, въпреки твърде малките шансове." Дайте на тези полагащи огромни усилия млади (и не толкова млади) мъже малко почивка, казва той; нека "спрем да противопоставяме мъжете на жените."
Мъжете жадуват за нормални отношения с други мъже и жени, заявява той. И е прав, естествено. Но макар да не е точно изказването на Дийн "Просто ми кажи какво, ще го направя," призивът му е доста близък: "Ако разбирахте поне малко колко много се старая, бихте ме оставили на мира."
Един основен липсващ елемент от пъзела на темата за "края на мъжете" е не само степента, в която мъжете са отстъпили "гъвкавостта" и "усилията" на жените в живота си, но и степента, в която мъжете вече се обръщат към жените не само за партньорство, но и за наставничество, вдъхновение и насока.
Това, което прави герои като Чарли, Дийн и лицата от книгата на Роузън толкова разпознаваеми е съчетанието от стремеж да угодиш на хората и пасивност, които имат за цел да принудят младите жени да поемат инициативата и да дават инструкции на мъжете, които обичат.
Жените се умориха да са силни и успешни, но да остават емоционално пристанище за слабите си мъже
Мъжете, твърди Метлак, са изпълнени със стремежи: да говорят, да бъдат разбрани, да бъдат приети. Мъжете имат по-голяма емоционална дълбочина, отколкото им признаваме. Това, което той не казва, е, че мъжете в наши дни имат толкова по-малко емоционална устойчивост, отколкото е нужно.
Съвременната женска версия на "мъжкия стремеж" не е само амбиция, тя е и умора. Част от тази умора може да се дължи на "феминизацията на успеха", която Хана Роузън описва. Но със сигурност сериозна част от тази умора идва и от реалността, че дори толкова много жени да надминават мъжете в образователен и финансов аспект, от тях все така се очаква да играят традиционно женските роли на съчувстващ слушател и постоянен окуражител. Да плащат наема. Да го карат да се чувства защитен и в безопасност. Да му казват какво да прави и как да бъдат нещата. И същевременно да изглеждат секси в очите му.
Проблемът е не само че мъжете може да имат по-големи затруднения да се адаптират към бързо променящата се икономика. Проблемът е - както, изглежда, разбират и Хана Роузън, и Лена Дънам (създател, сценарист и звезда в Girls) - че нарастващ брой мъже очакват от жените да служат за постоянно достъпни емоционални тихи пристанища в лутането им в прехода към зрялост и самодостатъчност.
Кога станаха силни тия жени, кога се умориха А какво стана с фразата "Зад всеки успял мъж, стои една силна жена"? Даже и тая роля ли им се вижда уморителна вече?
"това жените нямате угода" Но за да разбереш жените не чети философия или политика а биология! Жената трябва да бъде покорявана, ако и дадеш свобода ще се почувства зле и ще те намрази. Виж „Укротяване на опърничавата“ по Шекспир.
"Докато правят помирителен секс в неговия болезнено поддържан апартамент, Чарли започва да я моли: "Не ме изоставяй! Недей да ми създаваш усещане за безопасност и след това да ме изоставяш." Марни, която е искала отново да се събере с него, е толкова ужасена от неговото отчаяние, че къса с него още по време на секса." е неам думи...
"Същевременно жаждата у мъжете за комфорт, утеха и насоки от жените изглежда става все по-шумна и по-належаща. Новата генерация мъже обаче иска все повече, а не дава почти нищо в замяна -------------------------------------------------------- Така ли? А жените искате да кажете че не се обръщат към мъжете си за инструкции и утеха ли? Мухахахаха, пак ли почнаха феминистките бълвочи? За мен си има съвсем равноправие - просто давата пола дават и искат различни неща спрямо по-ранни години. А мъжете винаги са ""изоставали академично"" защото жените са много по прилежни, а оценки се изкарват лесно със зубрене. Ама като дойде време за приложение на ""наученото"", доста често се оказва че тройкаджията е схванал принципа на действие, и се справя във всички ситуации, докато зубърката се оправя много по-добре в ситуациите които е назубрила, но появи ли се нещо ново - седи и гледа безпомощно. ----------------------------------------------- Журналистът и издател Том Метлак критикува тезата на Роузън от ""Краят на мъжете"", заявявайки, че мъжете не са ""на края"", а просто страдат от ""жажда за любов и смисъл в епидемична степен."" ---------------------------------------- Ето това вече е вярно. Всяквите смешни обяснение че мъжете били жалки и питали какво да правят - ми какво друго да направи като е влюбен в някаква еманциПАТКА на която не му пука за нея, и иска абсолютно взаимноотричащи се неща? Ще я пита какво точно иска, ама и да го изпълни - накрая сигурно пак няма да е доволна. Крайния резултат от цялата тази еманципация е че вече просто няма определени роли между половете. Никой не знае задачите, защото всеки е свободен да си избере каква роля да изпълнява в семейството. Като жените и особено много феминистките искаха да могат да са мъже и да правят същите неща като мъжете - какво сега ми недоволстват че като са поели ""мъжката"" работа, много мъже са поели ""женската""? Нали и тя все някога трябва да се свърши? Нали уж мръсна/недостойна работа нямаше? Преди жените не са можели да вършат определени ""работи"" - вършели са ги мъжете, а за жените - каквото остане. Сега вече като всеки може да върши каквото си иска - задачите се разпределят без оглед на пол. Вътрешно разпределение в семейството, въпрос на договорка. Да си приемат че явно постигат това което се очакваше - в свят в който жените вече са еманципирани и се държат като мъже, какво точно се чудят че и мъжете се ""еманципираха"" и много почнаха да се държат като жени. Ко да се прави, ""уеднаквяване"" на половете. Вече го няма ""силния мъж"" защото преди това му се налагаше да бъде силен и заради жената, и да решава вместо нея. Това вече и сама си го може, така че няма нужда мъжът да е силен за двама. Това което едно време е било ""истински мъж и истинска жена"" вече не е валидно. И еманципатките нямат право да искат ""истински мъж"" така както е била старата дефиниция. Така че да не се обясняват, ами да си приемат равенството между половете с всичките му добри и лоши страни. И да си носят панталоните, да видят как досега на нас(като пол) ни се е налагало да им търпим емоционалните проблеми хилядолетия наред."
Елена, то на английски е по-кратко
Те командите идват от онези силните мъже. От новата порода чакай питания и молби. Вие тук хубаво се възмущавате, ама се е напълнило с мъже, които се държат баш като жени мрън мрън, емоции, сълзи, драми, безпомощност. Та далеч съм от феминизма, но мили мъже, вие ако се поставите на мястото на една жена, която се е изучила, печели добре (тоест не си търси мъж да я издържа) и заживее с мъж (търси си жената партньор в живота, баща на децата и тн) а той милия неуверен в себе си, само се цупи и тръшка, емоциите са му повече от разума, очаква от вас да водите връзката, ама нежно, че да му нараните изтрадала душа... е кво няма ли любезно да го помолите да си такова таковата? А порярвайте ми този тип стават мнозинство!
Докато сменяше памперса на сина си, дюнерджията Мустафа по навик добави картофи и чеснов сос...
"ама нежно, че да му нараните изтрадала душа" ___________ Чакай сега, малко ли души има за нараняване, че баш неговата не прави изключение Започвам да си мисля, че като се дразнят, когато им се довери мъж, някои женки сами се закопават.
Имперял, не ставаше въпрос да го нараняваме въобще, а че много лесно раним го раздава. Няма нищо общо с това да ти се довери един мъж и ти да го оцениш.
но мили мъже, вие ако се поставите на мястото на една жена, която се е изучила, печели добре (тоест не си търси мъж да я издържа) и заживее с мъж (търси си жената партньор в живота, баща на децата и тн) а той милия неуверен в себе си, само се цупи и тръшка, емоциите са му повече от разума, очаква от вас да водите връзката, ама нежно, че да му нараните изтрадала душа... е кво няма ли любезно да го помолите да си такова таковата? --------------------------------------------- Еми като тя е избрала да бъде в ролята на мъж, какво се чуди че си е хванала мъж жена? Да видите сега гадно ли е дето сме търпяли подобно поведение векове наред, задето сме били в ролята на силния. Е сега много жени са те в ролята на силния, и ще срещат все повече мъже дето предпочитат да се свият под силната жена. А и не знам замисляш ли се че щом една жена е заела "силната позиция", например на работа, то това значи че тази позиция не може да бъде заета от някой мъж, а самочувствие се гради с добра позиция, доходи и успехи. Та въпросния мъж като е останал на подаяния и без самочувствие - какъв силен мъж да очакваш? Ти си му взела ролята, ти си силната, и съответно той е станал слаб. Да ви е честита еманципацията мили дами! И всичките произтичащи от това последици.
На онези зад океана определно им липсва история. Взеха много да си вярват а пък някои маломници тъдява, дето държат да изглеждат много "модерни" или "актуални", се напъват да им пригласят. Да смяташ че NY или HollyWood е Америка е много наивно, а да объркваш реалния живот с кухите му интерпретации е направо пагубно.
Забавно е че статията е писана от европейки/американки за мъжете в Америка и Западна Европа. Там е като в арабския свят- мъжете уж са доминантни но това е само навън и пред други мъже у дома козируват или на майка си в арабския вариант или на жена си в американския/европейския. Причината също е една и съща и толкова забавна- няма начин да се отървеш безболезнено от жена си и на двете места. В арабския свят братята й те тепат щото си я опозорил а в западния свят законите те тепат давайки и 50% от дохода и като издръжка дори и да е била последната курва която е преспала с квартала, и в двата случая много кофти. Към 50% от браковете в САЩ завършват с развод. Как после по-оправни девойки да не те използват за банкомат? Как да няма мъже чехли? Аз лично имам много близки приятели,който предадоха всичко в което вярвахме като студенти веднага като си намериха по някоя дама да ги дой и командва. Тъжно е да си представите мъж на ръководна позиция в голяма фирма който говори по 20 пъти на ден с жена си по телефона. Точно тоя тип ходят и по проститутки/други жени защото ги е срам у дома да си поискат свирка или анален секс например а жените са им едни харпии които не стават за нищо но пък имат претенции. Много е странно как точно най-безпомощните и не можещи жени привличат най-можещите мъже-явно ни е нещо вродено. Законите и икономическата/финансова зависимост пречат много на чистите отношения между хората.
Govedo13 +1
Аха разбрах. Отнемаш му работното местенце на силния мАж и бам - мухльо. Боби, да ви имам и "отмъщението" а мъжовете не са се свършили, ама фани единия па удари другия
Говедо 13, то май за туй някои жени се чувстват красиви и умни, защото живеят в пеницилинова среда - мухльо до мухльо... Вторият плюс е от мен.