Според създателите на "Love.Net" всички българи (включително лекарите, редакторите в списания и театралните режисьори) живеят в дизайнерски обзаведени апартаменти и къщи, ползват само скъпите лаптопи Sony Vaio (продуктовото позициониране тук е по-дразнещо дори от "Стъклен дом"), вкъщи вечерят суши, а проститутките, разбира се, са изящни фотомодели, които през деня не ходят по моловете като някои прости кифли, а рисуват у дома с меланхоличен поглед, защото са възвишени личности.
Визията на филма (отлична работа на оператора Емил Христов) е красива и напудрена, като от всеки кадър лъха комплексът на бедния източноевропеец, който се притеснява да не се изложи пред чужденците при евентуално разпространение на лентата на Запад (най-вероятно заглавието също е избрано с тази мисъл).
Но най-лошото е, че фалшивата визия върви ръка за ръка с неубедителен сценарий. Темата за запознанствата/изневерите чрез интернет е доста стара и това нямаше да дразни, ако не бяха плакатните реплики на героите, които въвеждат зрителя в проблематиката. Все едно след 5 години да гледаме филм, в който някой ни обяснява какво е това Фейсбук и какви са социалните ефекти от него.
Главният герой (Захари Бахаров) е редактор в лайфстайл списание, който за целите на следващия си текст се потапя в света на виртуалните свалки и дори отива при проститутка (Диляна Попова) със служебно отпуснати пари (!?).
Паралелно с това се проследяват историите на отчуждена семейна двойка (Христо Шопов и Лилия Маравиля), самотна майка и подрастващата й дъщеря (Койна Русева и Лора Чешмеджиева), и театрален режисьор (Диана Добрева), който случайно се запознава в интернет с музикалните идоли от своето детство (Джон Лоутън и Мик Бокс от Uriah Heep).
Във филма има няколко наистина забавни момента, но като цяло сцените са доста изкуствени. Всичко е подчинено на продуктовото позициониране и героите се скъсват от пиене на определена марка кафе, минават покрай офисите на определена банка и дори професията на една от героините е обвързана със спонсорите. Това в комбинация с повсеместния интериорен лукс губи доверието на зрителя някъде на 15-ата минута след началото на прожекцията.
Има някакъв опит за изграждане на драма, но един Христо Шопов, който показва класа с пестеливото си и зряло излъчване, не стига. Всъщност "Love.Net" не е нито кахърна драма, нито комедия, а еклектична мешавица досущ като съдържанието на найлоновата торбичка, която журналистите получиха след предпремиерата - 330-милилитрова бутилка бира от един от спонсорите и флаш памет (брандирана от една банка) с прес материали. А финалът е толкова захаросан, че дори холивудските сценаристи биха се изчервили от неудобство.
Не знам защо авторите на филма са се срамували да включат в сюжета и обикновени персонажи от провинцията, които нямат вкъщи 42-инчови плазми и скъпи лаптопи. Нормалните хора, подвизаващи се в интернет с техните истински проблеми, нагони и комплекси, са маркирани набързо като комични, шаржирани профили в сайтовете за запознанства.
Най-свежото и истинско нещо във филма е присъствието на Джон Лоутън и Мик Бокс от Uriah Heep, които на практика играят себе си. С естествено си британско и рокаджийско поведение двамата успокояват топката и свалят напрежението, нагнетено от големите претенции на всяка сцена и изкуствените диалози.
Кадрите с тях са заснети през март 2010 г. в имението Лискомб парк край Лондон. В автентичното звукозаписно студио на Мартин Дарвил, където в същото време записват музикантите от Yes.
Саундтракът на "Love.Net" е приятен и включва D2 ("Cherry Tree"), Акага (специално създадена за филма композиция с гост певец от Куба), Котарашки, младите варненци Melf МС и Mr. LM, и, разбира се, Uriah Heep ("Tonight" и "I'll Be Your Man").
В оригиналната музика за филма се включва Софийската филхармония и една формация, която според композитора на лентата Петко Манчев едва ли ще се събере втори път: Стоян Янкулов (барабани), Ясен Велчев от Те и Цецо Неделчев (китара).
"Love.Net" тръгва по кината на многозначителната дата 1 април. Като на шега, но доста горчива шега с хората, които след "Мисия Лондон" и "Тилт" ще влязат в салоните с доста голяма кошница.
Perlichka | 04.04.2011 09:44 И какво се случва в столицата? Не живеем в бараки и не си готвим на дърва, но айде да бъдем откровени - да вдигнат ръка тези от вас, на които офисите и домовете им приличат на тези от "Забранена любов" например. Пак казвам, на мен тия филми ми изглеждат като че група българи са попаднали на чужно място и си приказват...
Много повърхностна статия. От съдържанието и не се разбира нищо за филма, но се разбира какво е получил автора като подарък на премиерата му. И се разбира, че евтини подаръци при автора не минават - поне едно Vaio трябваше да му дадат и тогава статията щеше да бъде написана от един друг ъгъл... Много евтино и пошло - Божков! И комплексарско! 2011-та, а теб още носталгия по панелките те гони?! Гледах филма - много ми хареса! Най-накрая да видя български филм да разказва лични истории. Истории, които всеки от нас изживява, които карат хората да спрат за малко и да се замислят за наистина важните неща в живота. Явно съм супер зле след като излязох от филма замислена за себе си и за хората, които обичам, а не за "продуктовото позициониране" wtf???, дизайна, сушито и за останалия bullshit впечатлил Божков.
Има резон в критиките, но работата е там, че в последно време киното ни просто се опитва да навакса ударно, тъй като доскоро нещата бяха трагични и целевата аудитория беше предимно родната такава. Сега от едната крайност се отива в другата. В интерес на истината, никак не е желателно филм, целящ да бъде разпространявам и в чужбина, да отразява реалностите в България, защото те всъщност изобщо не са за показване навън.
Филмът очевидно е скъп, но важното е, че е реализиран, а не е поредната неосъществена идея, поради липса на финансови средства. А и все пак тук говорим за сериозни спонсори, които си имат своите очаквания за качество.
@Thea, ъъ, да, така живее средната класа....? Средна класа означава средна като доходи, образование, а не 'тия, които са най-много', ерго, жителите на панелните квартали... Първо, доста е ограничено от цял филм да броите кой колко лаптопа има, сушито е храна като храна (не виждам какво 'луксозно' видяхте в ориз, краставици и скариди?), 2ро, вървете да го изгледате преди да плюете, 3то, авторе, ако нямаш конструктивна критика и факта, че някой живее в дизайнерски апартамент те дразни..... пиши си го в личния блог, не в уебкафе, което си е медия, малко или е много. То и американците не живеят като по филмите, не знам дали знаете, но не всички са на 30, работят и живеят в Ню Йорк, и носят дизайнерски костюми, колкото наема на китните им манхатънски мезонети... Не, повечето са реднек неграмотници, живеят на социални помощи, и този град са го виждали само по филмите... +++++ за Надя Спасова и Юлиян Спасов
Теа, 20 рулца са сет за 3ма души, без някой да остане гладен.. С тия пари можеш и да изядеш половин кило пържени картофи и 'пиле с корнфлейкс', които ще са много по-надценени, мазни, и т.н., но всичко е въпрос на избор... Както е казал Станимир, в България макдоналдс още минава за 'западна храна', като нещо недостижимо за човека от народа. Повече готвене вкъщи, домашно отгледани плодове и зеленчуци, по-малко фанти, степчета и водка флирт, повече разходки на въздух с кучето/детето и по-малко киснене във фитнеса, това не е непостижим лукс, не излиза по-скъпо и е нормален начин на живот.. Ако ще се заяждаме, повече ме фрапираха маргарина и сивкавия салам, който ядяха за закуска доктора и жена му.. Между другото, ако не бях гледала вече филма, щях да ида да го гледам, ей така, от любопитство, точно заради противоречивите коментари... Но явно любопитството е буржоазен лукс, друго си е да сме негативни зад мониторите, като едни истински 'хора от средната класа' ....
Теа, Теа, WTF? От твоето заяждане забравихме за какво е тази статия. Филмът е прекрасен, позитивен, с хубави истории, не може ли веднъж просто да гледате, а да не се чувствате 'минати' за това че ви рекламират нещо, а торбичката с рекламни материали е по-празна от очакваното... За първи път след 'светът е голям' излязох от салона след приятен бг филм, който ти дава нотка оптимизъм.. Ако искам реалността на Теа, ще си купя билет за градския транспорт, не за кино, ще си пусна телевизора, но няма да го направя, защото медиите произвеждат увредени, негативни хора, на които и луната да им свалиш, ще кажат, че има малко дупки, няма инфраструктура и здравеопазване, и половината е тъмна. Аз не държа обезателно да се гледам с надувки по заведенията, така че ако имам 10лв тази вечер, няма да цоцкам водичка и 2 рулца суши (какво се заядохте с това суши..), а ще напазарувам, сготвя и поканя приятели вкъщи... Back to your reality, sweetheart, съжалявам искрено хора като теб. И да, ако не страдаш от комплекса 'какво ще си помислят другите' и не те е страх да си поизцапаш ръцете, ще си гледаш домати на балкона. Да не си в стадото е въпрос на избор, не на супер лукс Отново - ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА, ИЗГРАДЕТЕ СИ МНЕНИЕ, И ПОСЛЕ ГО КАЖЕТЕ ТУК. Хубав ден на тези, които виждат слънцето зад облаците.
добре де, доматите бяха малко пресилени.. чери домати, чушки и подправки може .. много оффтопик стана
... и домашно тирамису с прясно снесените яйца
Кога ще разберете, че има филми за забавление и сериозни филми. Не ги бъркайте! Филмът е много професионално направен. Откога станахте продуктово позиционирано-чувствителни? Какво толкова, че имало реклами. Заливат ви с далеч повече всеки чац, та мрънкате от един филм.
Стоян, този филм трябва да го препоръчаш на баба си. В крайна сметка между него и сериалките няма съществена разлика. "Позитивизмът" те напада с яростен устрем и от двете места;). А иначе, филмчето е слабо...