Така ми честитиха вече поне 10 човека, а още няма обяд.
Мерси, обаче аз не съм дама.
Не нося перли, почти не се гримирам, напоследък предпочитам дънки и кецове. Обикновено не псувам, но съм адски вулгарна и цинична и обичам да бъда шумна в смеха и възмущението си.
Направила съм много неща до този момент, с които не се гордея, нямам никакви обноски и маниери, дори може да се каже, че на моменти съм откровено невъзпитана и неадекватна. Ако антиподът на всичко това е "дама" - сори, просто не съм такава.
Тук бях написала, че съм "просто жена". Ама го изтрих. Няма нещо такова като "просто жена" или "просто момиче". Макар че има доста прости момичета и жени, де. Но не това е идеята.
Идеята е, че никой не е просто едното или другото, а винаги някаква невероятна и неповторима комбинация от двете. Аз не знам при мен кое надделява, но едно е сигурно - "дамата" е в много малък и нищожен процент.
Всъщност какво е да бъдеш "дама"? Вероятно списъкът с критерии и изисквания е безкраен и неопределим дори. Не съм сигурна, че някоя от жените, които познавам, се вписва напълно в представата за "дама". Не съм сигурна и че тази представа е релевантна вече.
Защото вече никой не знае какво е да бъдеш "истинска дама". Защото вече жените могат да си позволят да се стремят към всичко друго, но не и към това да са дами. ОК ли е това, редно ли е? Не знам, сложен въпрос. Но е факт.
Все си мисля, че е много по-важно за една "истинска дама" да има достойнство и самоуважение, отколкото малка черна рокля в гардероба.
Да отстоява себе си, да се бори за идеите и каузите си, да бъде силна и непреклонна, отколкото да знае кога се слага по-тежък грим и колко често да си прави хидратираща маска за лице.
Ако това имате предвид под "дама", тогава ОК. И все пак, не мисля че дори и в тази дефиниция се вписвам.
ПП. Не сложих снимка на цвете, щото ме мързи, но можете да си представите едно лале, кокиче, момина сълза, мак, божур или там каквото ви харесва.
Съгласна съм, че по-важно е да имаш достойнство, отколкото малка, черна рокля... НО! Трудно се поддържа достойнството на една "дама" на официален коктейл, ако е по дънки, независимо от това, че дънките струват ...майка си и баща си А колкото до това: Кога една жена е "дама" в днешно време... Наистина труден въпрос. Дали е тази жена, която не разчита на мъжа си за осмомартенски подарък или тази, която разчита??
Честит ти празник Леле Мале! И на сите женоря къде са подвизават у форума. Прости, сложни...дебели, тънки, убави и по-убави. Живи да сте и повече ора да бъдете па после жени. Убаво да си изкарате днеска!
Мерси, Иратаис, нищо, че съм в големия кюп, надявам се.
Мерсиq Иратаис! А аз ти пожелавам да я намериш... The one.. the Big Love... дамата на своето сърце http://www.youtube.com/watch?v=mOczjcjf_4g
Са извинявам Паячке ! И за тебе специално поздрави + таа убава и позитивна песен! http://www.youtube.com/watch?v=Nbitkyp9lrQ
Нема ги намера Леле Мале ! У неко друг живот ше е. Има нещо у мене къде е криво и нечисто и затва сигур ма ти благодарим за пожеланията ! Кат ъпдейтнем софтуера друия лайф ше видим тогаз.
Еййй, Иратаис, няма да говориш така! Не само щото си много готин, а и се говорят само хубави неща! Хубав ден на теб!
Много ми хареса поздрава ти,Иратаис, и на теб да ти върви по много вода, щото го заслужаваш!
Права е паячка, Иратаис... А те туй го научи наизуст, ако трябва ЛУННА СОНАТА Дамян Дамянов В тази бяла лунна тишина кой ли свири лунната соната и разплаква бледата луна, и я сваля до сами стъклата? Притвори прозореца! Мълчи! В долния етаж едно пиано свири много тъжно. Не плачи! Нищо, че навън се мръкна рано! Нищо, че в гнездата, пълни с мрак, птиците със влюбени зеници тихичко си дават таен знак... Не плачи! Нали и ти си птица!... Нищо, че тополите шумят и раздават обич и прохлада, а под тях прегърнати вървят всички млади, а и ти си младо!... Не скърби, затворено сърце! И за теб ще дойде светлината! Чувай - долу две добри ръце тъжно свирят Лунната соната.
Мерси Паячке и Леле Мале ма тръгайте по купонье манете ги тиа пусти компютре ! Тиа наще тука ги питам дали ше изкарват жените некъде - мигат куту зайци. Кво а днеска вика. Не знаеш викам, не знаеш? Па едеме и весЕлиме бре! Жените черпат що техен празник ! Та сеги ше одат да врънкат жените за почерпка! Убав ден и от мене! Палим си рейса и язе и си тръгам! Живи и здрави!
Една дама си личи по това, че приема със сдържано достойнство дребните жестове на галантност и уважение. Тя смята, че те естествено ѝ се полагат – и това си личи в цялостното ѝ поведение, без да е нужно нарочно да го показва (което тя така или иначе не би тръгнала да прави). Както казват англичаните – ако трябва да обясняваш, че си дама, значи вероятно не си. Когато задържиш отворена вратата на една дама или ѝ подадеш ръка при излизане от превозно средство, или предложиш да я наметнеш с якето си (нарочно не казвам „сакото“, за да не прозвучи прекалено ретро), тя може да ти благодари с поглед, кимване или лека усмивка; ако обаче грейне цялата и каже „О, благодаря!“, това е просто жена. Което не е непременно лошо, де. Просто различни категории. Разбира се, горното са само някои външни признаци, нещата са по-дълбоки. Да бъдеш дама не е да имаш определен бекграунд, социален, имуществен или пбразователен статус, стил или маниери; то е тип светоусещане и начин на мислене. Едно вътрешно истинско самочувствие на жена, което няма нищо общо с външните признаци за такава. Нито с моментната обстановка. И, разбира се, няма нищо общо с Осми март. P.S. Като ги пиша всичките тия неща, осъзнавам колко out of place звучат в днешното ни битие... :/
Това ѝ би трябвало да е ударено „и“ – все забравям, че тук не работи
Зелен Бетон, удареното "и" спокойно можеш да го заместиш с й и няма да имаш никакви проблеми. Iratais, извинявай, но това твоето ми звучи като да изкараш кучето да се изпишка в градинката. А с такова отношение, не знам и аз...
Такава съм, защото съм жена – променлива, влудяващо различна. Понякога съм ангелски добра, понякога на демон заприличвам. Недей да ме упрекваш, че безчет любовни думи мога да повтарям, а после, по-студена и от лед, с мълчание от студ да те изгарям. Че може днес от гняв да се взривя и в мене да изригнат сто вулкана, а утре - кротка, мила и добра – да легна аз до мъжкото ти рамо. И зарад мен горкото ти сърце без милост и без жал да е сломено, а след това, с наивност на дете, да плача за врабче с крило ранено. Не ще ме разбереш, не ме вини! И други преди теб не са успели. През вековете колко ли жени духа си буен в мойта кръв са влели! И в лабиринтите на моята душа, когато безвъзвратно се изгубиш, недей, не ме упреквай за това! Ти сам във мен поиска да се влюбиш! Мария Вергова
Честит празник на всички съфорумки. Да сте все така красиви, умни и добри!