На 35 години съм. Ако съдбата ми е предрекла любов като на Еманюел и Брижит Макрон, бъдещият ми съпруг в момента е на 11 и ако е българин, роден в началото на годината, най-вероятно се готви за матурите в края на 4-ти клас.
Ужас, недопустимо, грях, извращение и срам...Трудно ми е да мисля в тази посока, но ще опитам, емпатията е безплатна и ще ми открие нови светове.
Аз обичам да пия кафе, да чета и да гледам хубави филми, той сигурно обича да играе Майнкрафт и да реди лего. Аз си мисля: „Сигурно повече от половината земен път го минах, за какво беше всичко това...", той си мисли: „Дано домашното по математика не е много трудно".
Когато аз правя секс, той спи в завивките си на батмани, защото утре е на училище. Все нормални неща за възрастта ни. След 4 години ще го срещна и той ще се влюби в мен. Ще е по-умен и мъдър от съучениците си. Ще ми харесва всичко, което на връстниците ми ще напомня за старостта - бръчиците, неравностойната битка с гравитацията, спокойствието и грижата в очите ми, липсата на онази младежка вятърничавост, сигурността в гласа ми.
Ще ми казва това, което никой досега не ми е казвал, ще ме гледа като ненагледна, ще ми прошепва, че ще минем през страшни места, но винаги ще е там и ще държи ръката ми. Няма да иска да ме променя, няма да е поредният Пигмалион, който ще ме извайва до собствената си представа за съвършенство, а аз ще се чувствам все по-недодялана в собствената си кожа.
Ще минат още няколко години и пак ще се срещнем. Той ще е млад мъж. Все така упорито влюбен. Ставаме двойка, аз развеждам. Времето понякога ни обича и ни прави изненади. И немислимото днес става най-нормалното утре. Излизането от рамката винаги е малка победа за нас, малките хора. И голяма победа в името на това животът да не е чернобял, в името на Бога, който ни обича такива, каквито сме и най-вече в името на любовта.
Президентските избори във Франция станаха повод едни хора да намразят най-хубавото нещо.
Те наплюха любовта в лицето и направиха от възрастта осми смъртен грях. Неговата младост, нейната зрялост и общата им клада. Хвърлиха камък по мъж и жена, които просто са избрали да бъдат заедно повече от 20 години. Когато целият свят ежедневно се дели по хиляди признаци, заедността трябва да е Бог. И тези, които я отричат, са богохулци. Късметлиите в любовта не винаги са тези, които са се омъжили за ученическата си любов и са планирали семейните си летни си почивки още на 1-ви януари.
Късметлии са и онези, борили се за любовта си, въпреки жестокия бич на общественото мнение, въпреки страданието на оставените по пътя и въпреки бурята, намерили пристан.
Мерим години, както мерим колко брашно да сложим в кекса. А животът рядко се случва по рецепта и по-често импровизира. Понякога доста смело. Интересно е как жени, които са пламенни защитнички на любовта на семейство Макрон, нямат тази свобода на възприятието що се отнася до връзките с обратен знак - млада жена - възрастен мъж. Той е етикетиран като „изперкал дядо", тя - като „интересчийка".
За този особен вид дами Брижит Макрон не е баба, нищо че има 7 биологични внучета, но и мъжете, търсещи вниманието на по-млади жени не са нормални. Тези дами са особено комични и не се различават по нищо от мачовците, които наричат Макрон „некрофил". Избирателният им полов либерализъм ясно показва страданието им по изгубената младост и ги прави жертви на годините, от които всячески се опитват да избягат.
Възрастта беше грях и когато обвързаните с по-млади мъже Елена Йончева и Юлияна Дончева родиха на около 50 години. Загрижените непознати оплакваха новородените и пресмятаха на колко години ще са майките им, когато те са първи клас или абитуриенти. С теглилки измерваха най-съкровеното човешко право - даряването на живот. Издадоха се тежки присъди за лични решения, които не пречат на никого. Чуваме ги и по адрес на хората, решили да нямат деца.
А това, което истински вбеси моралната прокуратура е фактът, че Ицко Финци стана баща на 83 години. Майката на бебето е 45 години по-млада и това е първото й дете. Сред циничните вицове и откровените обиди по адрес на актьора, така и не се намери един коментар, който да насочи мисълта на стадото, че режисьорът Лиза Боева може би е искала да има дете точно от него, само и единствено, въпреки годините му и заради любовта им, че това е изборът на една реализирана и интелигентна жена, който можехме просто да уважим.
Сродните души не се търсят по предварително зададени параметри, нямат възраст, цвят и пол. Но когато се намерят, остават заедно. Завинаги.
