Време е четвъртъкът да стане петък

Седем дни, пише Витолд Рибчински през август 1991, не е естествен период, защото никой естествен феномен не се случва през интервал от 7 дни. Годината бележи едно завъртане на Земята около слънцето. Месеците, предполага се, бележат времето между пълните луни. Седемдневната седмица обаче е изцяло създадена от човека.

Ако тя е човешко дело, не можем ли да я променим? Въпреки всичките приказки колко чудесно би било да премахнем още ден-два от 5-дневната работна седмица, твърде малко внимание се обръща на това откъде идва седмичният календар. Разбирането на практически произволния произход на съвременната работна седмица може да повлияе на движението, което се бори за скъсяването й.

Произходът на 7-дневната седмица може да бъде проследен допреди около 4000 години и Вавилон

Вавилонците са вярвали, че има седем планети в слънчевата система, и цифрата 7 е имала толкова голямо въздействие върху тях, че те са планирали дните си около нея. Тяхната 7-дневна, 7-планетарна седмица се е разпространила до Египет, Гърция и в крайна сметка до Рим, където се оказало, че евреите имат собствена версия на 7-дневната седмица. (Причините за това са неясни, но според някои евреите са я възприели след изгнанието си във Вавилон през VI в. пр.н.е.) За последно, седемдневната работна седмица се утвърждава в западния календар около 250 години преди Христа.

Кой каза "уикенд" първи?

Най-ранната регистрирана употреба на думата "уикенд," отбелязва Рибчински, се случва през 1879 в английско списание, наречено Notes and Queries:

"В Стафордшир, ако човек напусне дома си в края на работната седмица в събота следобед, за да прекара вечерта на съботата и следващата неделя с приятели надалеч, се казва, че той прекарва уикенда едикъде си."

Британците от XIX век са използвали седмия ден на седмицата за веселие, вместо за почивка, предписвана от религиозните книги

Те са пили, играли са хазарт и са се забавлявали толкова, че възникнал феноменът на "Свети понеделник", в който работниците са пропускали работа, за да се възстановят от неделните си приключения. Английските фабриканти впоследствие направили компромис с работниците, като им дали пововин ден почивка в събота, в замяна на гарантирано присъствие на работното място в понеделник.

Били нужни десетилетия, за да стане съботата не половин почивен ден, а напълно такъв за почивка. През 1908 фабрика в Нова Англия станала първата американска фабрика, утвърдила 5-дневна седмица. И тя го направила заради евреите-работници, чието спазване на шабат ги принуждавало да компенсират с работа в неделя, което било оскърбително за някои представители на християнското мнозинство. Фабриката дала на тези еврейски работници двудневен уикенд, и другите фабрики последвали техния пример.

Великата депресия затвърдила двудневния уикенд в икономиката, като по-късото работно време било възприето като решение за проблема с безработицата

Почти век по-късно, фабриките с изобилен ръчен труд са изместени от по-съвременни технологии, но 5-дневната работна седмица остава фундаментална организационна концепция за това кога се върши работа. Отпадането й от употреба е предричано от доста време: през 1965 подкомисия в американския Сенат предсказва, че американците ще работят 14 часа в седмицата към 2000 г., а преди това, през 1928, Джон Мейнърд Кейнс пише, че технологичният напръдек би скъсил работната седмица до 15 часа в следващите 100 години.

Има причини да се счита, че 7-дневната седмица с двудневен уикенд е неефективна: все повече изследвания и фирмени казуси показват, че преходът към по-къса работна седмица води до повишена продуктивност, по-добро здравословно състояние на служителите и по-малко текучество сред служителите.

5-дневната работна седмица ограничава производителността

Изследване, публикувано в Американския журнал по епидемиология, установява, че работещите по 55 часа седмично са се справяли по-зле с умствен труд от тези, които са работили по 40 часа на седмица. Тони Шварц, автор на "Бъди отличник във всичко", казва пред Harvard Business Review, че хората, които работят най-добре, предпочитат интензивни серии от по 90 минути, последвани от периоди на възстановяване. Взети заедно, тези констатации показват, че с правилно разпределение на натоварена работа и почивка, служителите могат да свършат същото количество работа за по-малко време.

Нещо повече, има някои анекдотични доказатества, че 4-дневна работна седмица би увеличила производителността. Сред поддръжниците на идеята е Лари Пейдж от Google, макар и да не я е приложил на практика в компанията си. Джейсън Фрийд, изпълнителен директорна Basecamp, кара служителите си да работят 4 дни, 32 часа в рамките на половин година. "Когато имаш сбита работна седмица, си склонен да се концентрираш върху важните неща. Ограничаването на времето насърчава качествената му употреба," пише той в статия в New York Times. "Повече и по-добра работа се свършва за четири дни, отколкото за пет," заключава той.

Освен по-ефективната работа, 4-дневната работна седмица подобрява и духа на служителите и благосъстоянието им. Според председателя на британския Съюз за обществено здраве 4-дневната работна седмица спомага за понижаване на кръвното налягане и подобряване на психичното здраве сред служителите. Джей Лав от Slingshot SEO казва, че текучеството сред служителите му е намаляло, когато е въвел тридневни уикенди. Следвайки същата стратегия, платформата за онлайн обучение TreeHouse е въвела 4-дневна работна седмица, за да привлича кадри, което е допринесло за растежа на фирмата.

И все пак 5-дневната работна седмица е натрупала такава културна инерция, че може и да не може да се промени лесно

Повечето компании просто не могат да си позволят да кажат на служителите си да не идват на работа в петък, защото биха се оказали в неизгоднапозиция в свят, който предпочита 5-дневната работна седмица.

Има обаче и по-креативно решение на този проблем. Дейвид Стивънс, консултант от Хюстън, описва в публикация в LinkedIn интелигентната система, въведена в компания, за която е работил. Компанията е разделена на два екипа. Единият от тях работи от 7:00 до 18:00 часа от понеделник до четвъртък, а другият работи също толкова време от вторник до петък. Графикът на екипите се разменя всяка седмица, така че всеки двудневен уикенд е последван от 4-дневен уикенд.

Според Стивънс резултатите са били положителни. Компанията е работила по 5 дни в седмицата, от 7 до 18 часа, вместо от 8 до 17 часа. По негови думи нагласата на служителите е била много по-позитивна, те са си вземали по-малко болнични и са посещавали лекар в неработното си време, вместо в рамките на работния ден.

В тази ситуация, служителите все така изработват 40-часови работни седмици, но го правят в рамките на 4 дни вместо 5. Това все пак не звучи оптимално, тъй като пълното натоварване в продължение на 10 часа изисква повече усилия от такова за 8 часа. Въпреки това, служителите в компанията на Стивънс все пак са предпочитали 40 часа за 4 дни, вместо 40 за пет.

И те вероятно биха били още по-доволни - и работата им би била още по-добра - ако работеха по-малко часове, а не само по-малко дни

Като се има предвид продължаващата дискусия за това как старите методи на работа се запазват и чакат да бъдат взривени от нови принципи и обичаи, изненадващо е, че традиционната работна седмица си остава неизменна. Освен това би било логично да се очаква купчината корпоративни екстри, замислени да привличат най-добрите таланти, да обхваща и нова визия за двудневния уикенд - но това така и не се случва.

Естествено, плюсовете на 4-дневния уикенд все още предстои да бъдат успешно обяснени на мениджърите, но има много доказателства, че подобно работно време е добра идея. Засега това изглежда като неизползван начин компаниите да привличат и задържат най-качествените служители: скъсете работната седмица. И измислете начин да го направите както трябва, преди някой друг да го е сторил.