Седя си аз в парка и чета Стендал. "Червено и черно" е хубава книга. Въпреки любовта ми към руските класици, не се чувствам гузен за изневярата ми към тях - в този слънчев ден се пренасям във Франция.
В съзнанието ми изплува образът на френското общество в началото на 19 век. Прави ми впечатление лекотата на изказа на автора, прочитам бързо последната страница. Свързвам всяка книга с определена асоциация - най-често дума или изречение. За гореспоменатата книга думата е грация.
"...носеше пола от виолетово сукно и бели велурени пантофки - беше особено грациозна." - цитат от друго произведение на Стендал.
Мислено създавам образ в главата си - начин на поведение, стил, облекло, походка. С други думи - как трябва да изглеждат „грациозният" мъж и жена в едно западащо общество като нашето.
"Скромен, избягващ погледите на другите - стойката му изразяваше прецизност". Балзак също ми е любим.
Почивайки след дългия работен ден, чувам музика. Не, преувеличих! Чувам шум, идващ от телефона на русо момиче, седящо на двадесет метра от мен. Балкански ритми, допълнени с леко електронно звучене, поп с привкус на сръбско. Наричайте го както искате, за мен си остава чалга.
Въпреки опитите да изградя защита срещу подобен вид посегателство над личното ми пространство, не мога да избягам от тази песен (може би е на Преслава, може би на Галена - наистина не ме интересува). И се замислям в каква комична ситуация се намирам. Контрастът тук обаче е черно и бяло, за разлика от заглавието на книгата до мен. Френска буржоазия, грациозни тоалети и маниери срещу българска чалга, безвкусно облечено момиче в центъра на столицата...
Следващите няколко часа се чувствах неспокоен. Причината - наближават абитуриентските балове. За повечето младежи и техните семейства това е радостен момент - завършване на гимназия, подобаващо отпразнуване, "навлизане" в дебрите на висшето образование. За мен обаче това е момент на напрегнато неспокойство, тъга, меланхолия...
Чувствам се разочарован от себе си - защо трябваше да чета чужда литература, да опознавам класиците, да мечтая за красота и изящество, вкус и стил? Нали за един ден тези ми представи ще се изпарят - ще чуя виковете на абитуриентите, отброявайки някак си апокалиптично до цифрата 12, ще се нагледам на полу-облечени девойки, едвам движещи се от високите токове... Някак си всичко при нас е объркано.
Абитуриентският бал е пир на показността, на кича, на безвкусицата. Феномен, загнездил се и пуснал корени в България.
Балът е надпревара! Учениците се надпреварват в това какъв и колко по-лъскав автомобил да ги откара до уречено място, как да блеснат ослепително пред съучениците си и да бъдат забелязани. Но защо? Защо се дават луди пари за костюми и рокли, които пари могат да платят три и повече семестъра в бъдещия ВУЗ? Незнанието на отговора ме прави неспокоен.
Защо се толерира поведение, което граничи с вандализъм? Пияни младежи, силна „музика", клаксони на коли, нечленоразделни викове...
И разсъждавайки над всичко това, се зачитам в сутрешния вестник. Интересно интервю с проф. Любомир Стойков. Според него истинският елит не е по светските събития.
Бих перифразирал тези думи - според мен истинската радост от завършването не е нощта на абитуриентския бал. А трепетът от предстоящия дълъг път към реализация, грацията на бъдещето...
Айде започна се! Първата от поредицата статии посветени на баловете. Всяка година по едно и също време едни и същи клишета. Досадно, тъпо, ненужно! Точно като коледните, свети-валентинските, осмомартенските и тем подобни ''сезонни'' статии.
Така и така статиите се пишат по тия поводи сякаш по формуляр. Да публикуват и един формуляр за коментарите отдолу. За този повод е ясно - тъпата, младеж, нехайните родители, чалгата, тъпото броене до 12.... Айде готово, отбих номера и аз
Безвкусицата на баловете е най-малкия проблем, като гледам през какви драми и гърч преминават месеци преди това. Голяма трагедия са тия балове, то са драми, такива истерии всяка година, показност на всяка цена, демонстрация на стандарт, дето го няма, живеят в панел 50 квадрата, а наели лимузина за 1000 лв на ден. Един от най-приятните поводи, каквото е завършване на даден етап от образованието, са го превърнали в някакво истерична варварска дивотия.
Аз пък мисля, че е съвсем в реда на нещата тази еуфория. Освен рационално, трябва да има и емоция в живота, защото от скуката трябва да се бяга , ако може. В съзнателното битие на човека има няколко превратни момента, които си заслужава да се отбележат запомнящо, според представите на всеки, разбира се. Завършването на средното образование е първия от тях, завършването на висшето , бракосъчетанието, раждането на децата и след това-отначало за следващото поколение... Това са моментите, в които човек е много щастлив от случващото се и трябва да празнува. При всички тези случаи става много голяма промяна и почти нищо от предния ден преди това събитие, вече не е същото. Малко счетоводителско и сиромахомилско ми идва предложението разходите за бала да се прехвърлят за следващите 2 семестъра. Но всеки си знае... Да са живи и здрави младите и да имат много късмет да намерят себе си и това да ги прави много щастливи!
То не е въпроса как празнуват, колко пият и каква музика слушат. Въпроса е, че е малко - на гол тумбак чифте пищови Паричен заем за абитурентски бал и тамън го изплатят айде заем пък за сватба Тая горе с маникюра да гледа бързо да хваща някоя мутра, че току виж в тоя живот само снимките от бала ше и останат после..... Ама нали пък по наште ширини е много любима репликата "веднъж се живее"...... то па и едно живеене дето е, ама карай
бе на тази с ноктите нищо и нема, ама като имаш предвид, че празнува завършването на некое училище за изоставащи у некое село, или па у люлин, по начин все едно завършва харвард с отличие, а същевременно върховната и мечта е да го лапа поне веднъж на некой футболер или дебелак с ланец, и като погледнеш целия тоя парад на простотията отстрани и ти става освен погнусено и бая смешно. за външни наблюдатели е бая смешно.
Този текст определено заем първо място по комплексираност тази седмица. "Седя си в парка и чета Стендал". Мани, пуснах сълза! Няма как да не линкна към писанието на Юлето по темата за озлобените форумни интелигенти: http://www.webcafe.bg/id_1335633748
Денис Джамбазов, подозирам, че си нейде около моята възраст(25 и половина), но с акъла на интелигентен 16-годишен. Не е готино това. Като започнем от комплексарското "Седя си в парка и чета Стендал"... БРААААААААААААААТ!!! Я се сопри малко бре! Да беше казал, че четеш Джон Гришам, да речем, или Майкъл Крайтън, или Стивън Кинг, можеше и да те взема насериозно. Ама като ми извадиш писател от Списъка "50 автори, които да твърдим, че четем, за да изглеждаме висококултурни"(тм), нема как... Нали се сещате, писатели като Стайнбек, Достоевски, Чехов, Мопасан, Балзак... После пък любовта ти към руските класици... Така де... Нема как, сори. Не и при положение, че идеята на статийчицата ти очевидно е да се покажеш като неразбран интелигент. Не се прави така. Потърси кадърни автори извън Списъка(тм). Има ги. Не са малко. После... Спри да се сравняваш с ДЕЦА(!), завършващи училище, тепърва навлизащи в живота, натъпкани с емоции и адреналин... О, ще крещят, ще слушат силна музика... И мен ме дразнят понякога, бтв, и то повече, отколкото можеш да си представиш. Но... То ще мине... Две-три седмици, да минат баловете, да се почнат приемните изпити и... А и аз какво ли съм бил около моя абитуриентски бал. Верно, не припявах чалга - *мразя* я най-искрено, но за това бих говорил в друг пост - а крещях, че съм тръгнал по магистралата към Ада, както в една относително известна песен на една горе-долу прочута автралийска рок-група... Но... Бях див... И сега съм, бтв... Крещях... Броях до ДВАНАЙСЕ(!)... После стана к`вото стана... А ти какво ли си бил като абитуриент? О, всяко поколение обича да се оплаква как от следващото нищо не ставало... Как днешната младеж била намсикваси... Е, да, ама то ако беше така досега като биологичен вид да сме дееволюирали до амеби, да му се не знае... Стига... Деца са... Децата порастват... Може би. Доста ще е жалко, обаче, да се превърнат в "интелектуалци", на които като им кажеш някой автор от Списъка(тм), им светва лампичката веднага, макар че вероятно освен заглавието на някоя книга и бърз сърч в chitanka.info, друго от съответния не са чели, но като им споменеш Сузана Кларк, да речем, те гледат все едно си им казал, че си стиснал ръката на марсианец.
мани бате, то от олигофрени и чалгата, и рока им се еба мамата и престижа... а кви култови чалги имаше едно време! сега и рока го осрахте! всеко второ говно пътува по магистралата за ада, заеби...
То, по времето когато бях абитуриент, чалга нямаше, ама това не попречи на група "Импулс" да ми развали бала! Иначе, такива празници са поводи да се събере родата, да се видят, да се раздумат наживо, че свят голям, хората се пръснаха по него в търсене на щастие и все по-рядко се виждаме наживо. По нета не е същото! Бал ли ще бъде, сватба ли, кръщенка ли, юбилей ли...Всичко е толкова хубаво, стига да не се прекалява с "дозата"!
Дежурните статии с дежурните коментари. Всички са ограничени и предсказуеми. Аз от друга страна съм венецът на природата, но съм неразбран. защото другите не са ми на нивото. ... Бахти якото е да ги нахраниш всички. Съгласен съм със статията, но стилът й нещо не ми допада изцяло. Много отворена за атаки е Коментарите от друга страна са си "класики" утвърдени в жанра "коментар". Всеки знае по-добре от автора, какво, как и защо е трябвало да каже, но го мързи точно сега да го направи. Все пак два коментара изпъкват по не схващане на прочетеното. 1. Биело му на сиромашия да не трошиш грешни пари на абитуриентския, а да ги дадеш за образование... С тия пари може да се направят един куп по приятни (да не говорим за полезни) неща, ама нейсе, детето веднъж е успяло да завърши пък и какво ще си помислят съседите? Може би, че нямаме пари или не си обичаме детето. УжасТ! 2. Какво толкова като слушали чалга? Нищо, нищо лошо, все някой трябва да е прост и амбициозен, но може би аз имам право да не слушам, ако не искам? Или като не ми харесва да ставам и да заминавам? Колко време ще трябва на хората да разберат, че техните права свършват там където започват правата на другите?
Мануела, ако бал по случай завършване на 12 клас ще е първия повод, поради който детето ще се чувства специално, и ако чак тогава ще се втурна истерично да му изграждам самочувствие, значи изобщо не трябва да имам деца. Напротив - дотогава детето трябва да е изградило такова самочувствие и самоосъзнаване, че хич да не му пука колко му струвала роклята, съвсем други неща да цени и в себе си, и в околните.
"Седя си аз в парка и чета Стендал..." Мен ако питаш, седиш си тук в тоя сайт, пишеш глупости и се правиш на интересен... 1. Не казваш нищо ново 2. Опитваш се да интелектуалничиш по един много превзет и будещ снизхождение начин 3. Макар и по принцип да съм съгласен с повечето от нещата които си написал по-долу, само след първия абзац на човек му се отщява... Брато, тая русата кифла с телефона и чалгата може да не ме кефи и мен, ма поне е истинска... Sancta simplicitas! А ти с тая префърцунена поза която си заел още с първите 2-3 изречения направо избиваш аудиторията! Така че не бъди изненадан от подобни коментари...
Мануела Не знам дали щото си жена, та разсъждаваш така сбъркано, ама не парцалките са най-важното в тоя живот. И зад думите, че парите могат да се изхарчат за нещо по-полезно се крие дълбок философски смисъл. Щото ако за абитурентския бал знаеш, че мама и тати са длъжни да ти купят рокля за да бъдеш кралица, после някак от само себе си идва, че някой (мутра или вмирисан чичак) е длъжен да ти купи друга рокля за да бъдеш пак кралица.... И после какво - ми каквото пише в съседната статия: "Младите не искат висше образование" Ми за кво им е - във факултета не раздават рокли за принцеси
Хубави млади хора оплюват едни по-хубави и по-млади хора, понеже били по-млади и по-хубави. Неслучайно най-стария запазен текст е един донос до Боговете на шумерски, че това днешните млади (днес е преди 5500 години) се обличат с ярки туники и скъпи сандали, не слушат старите какво им дуднат и въоПще за никЪФ чеп не стават. Пък и сигурно са слушали късношумерска чалгия вместо ранношумерска класика, простаците...