В свят, който възхвалява романтиката и намирането на „Единствения", хората често може да бъдат груби към необвързаните. Никой не би трябвало да бъде сам.
В хода на живота си съм обичал и губил, а понякога и печелил, и винаги непознатите странници са били мили. Изглежда, и аз съм предопределен за блаженството на самотата и необвързаността.
И аз нямам нищо против. Или по-скоро осъзнавам, че не съм бил достатъчно против. Вземете вечерните партита - идва моментът за онзи въпрос: "Защо нямате партньор?". Той обикновено е задаван от единия в двойката, който след това винаги си извърта очите към своята половинка, така че в крайна сметка и двамата питат.
И аз се мъча да отговоря: "Никога не съм намерил правилния човек ... Аз съм тъжен и каещ се човек - дете ... Аз не съм способен на любов ... Аз съм девиантен случай и предпочитам жирафи".
Всеки отговор няма да е достатъчен. Този въпрос не предлага щастлив отговор. Аз само прикривам своята стигнала до костите, разяждаща живота ми самота.
Питащите знаят това и си мислят, че с това прозрение ще бъдат спокойни. Те са в безопасност.
Те гледат надолу от високия замък в Царството на двойките, защитени от подобна съдба. Но ако бе мой ред да питам - "Защо сви гнездо с него? Защо остана с нея? Толкова ли те беше страх да останеш сама?" - тези въпроси ще бъдат сметнати за груби, натрапчиви.
Миналата седмица една моя приятелка отиде на среща. Глупаво нещо. Мъжът, с когото тя се срещна, е бил женен три пъти и има дете от всяка жена. Един пример за емоционално въздържание, сигурен съм, че ще се съгласите. И той попитал моята приятелка, необвързана и бездетна, защо тя се е провалила в живота. Беше доста кратка среща.
Провалена в живота?
Самотните хора могат също да се чувстват по този начин и за други самотни хора, и за себе си. Вижте, никой не трябва да бъде сам. Ако ние сме, то трябва да отчетем собствените си недостатъци.
Една книга твърди с корицата си, че тези, които са сингъл, може би са най-руганото сексуално малцинство днес. Но не само днес.
Вземете за пример израза "стара мома" (бел. р. - на английски език - "spinster"). Той е смразяващ и нелюбезен. Думата, разбира се, е невинна, но такъв е жаргонът, такова е допълнителното значение, което сочи нещастие и неуважение.
Няколко години преди ерата на Бриджит Джоунс, Каръл Клюлоу предизвиква учудване с книгата си за жена, която отдавна е решила да не обвързва съдбата си с когото и да било. Тя написала роман за това сингъл състояние.
За старите моми. Нарича го "Spinsta". Книгата излязла с друго заглавие, разчитащо на отрицанието. "Няма брак, няма проблем", гласял редактираният вариант. Това било по-приемливо за издателите, защото оригиналното заглавие щяло да отблъсне читателите.
Когато обсъждам това с жени, разговорът, вицовете са пъстри, иронични и забавни. Когато говоря с мъже, независимо от сексуалната им ориентация, те са по-уклончиви и неубедителни. Керъл Клюлоу ме описва като мъжки "spinster", мъжка стара мома. Трябва да призная, че бях леко смутен, докато тя не разясни какво има предвид чрез сравнение с Джордж Клуни.
Чудесно, помислих си аз, нямам нищо против. Но когато проверите в Google, получавате следната дефиниция: "Неженен мъж над 35-годишна възраст; прякор, който предполага, че в най-добрия случай тези мъже имат "проблеми", а в най-лошия, че са социопати".
Колко мило звучи този страх. Никой не би трябвало да бъде сам. Да бъдеш сингъл би трябвало да означава да бъдеш самотен, но много по-самотен от тези, които се страхуват да останат сами.
"Аз" звучи толкова незавършено без "Ти". Задължението на този свят да си в двойка, чифт, комплект
За да се спори за необвързания човек, сякаш трябва да се критикуват двойките, културата, която ни принуждава да бъдем в комплект, религиите, семейния натиск, поп песните, филмите, игрите по телевизията, клюките - неизбежен, неотменим натиск да се свържем, да обичаме.
Фройд го е казал - ще се разболеете, ако не се обичате.
Песните, които ни зоват, че ние трябва да се поддадем на любовта, за да ни върже и накрая да ни опустоши. Аз съм нищо, нищо, нищо, ако нямам теб. Колко мила е такава любов? Не е ли малко наказателна?
В "Срещу любовта" Лора Кипнис пише глава, наречена "Домашен ГУЛАГ". Там тя описва правилата, които двойките спазват .... "Не може да излезеш без да се обадиш", "Не може да не кажеш кога ще се прибереш,", "Не може да оставяш вратата на тоалетната отворена", "Не може да имаш тайни". Девет и половина страници по-късно тя обобщава: "Конкретиката няма значение. Важна е думата "не може". Така любовта съществува".
Вероятно необвързаните хора тайно искат да възстановят първоначалното "самосъстояние" на съществуването, усещането, че ние не трябва да бъдем допълнени от друг, че сме в състояние сами да бъдем завършени.
Може би сме твърде честни, за да бъдем в двойка. Може би просто не можем да кажем на друго човешко същество: "Аз обичам само теб и ще те обичам вечно."
Доста трудно е да кажеш на някого възможно най-искрено: "И аз те обичам, нали знаеш, засега". Извинете. Един необвързан може да бъде твърде хладнокръвен.
Лично аз не желая да давам сатирична оценка на двойката, тъй като тази "присъда" - покровителствена, пренебрежителна и дори страхлива - е това, от което се възмущавам, когато трябва да обясня защо продължавам да съм сам.
Моята любима героиня в литературата е Луси Сноу на Шарлот Бронте. В заключение тя успява със самотен глас да се определи като жена, вдовица и стара мома - всички наведнъж и нито една от тях същевременно.
В днешния свят все по-често ние не очакваме нашите взаимоотношения да изтрая. Все по-често нашето благоденствие и напредъкът на новите технологии ни позволяват да живеем комфортно сами.
Все по-често това изглежда да се прави: ние избираме да живеем сами.
Ние ни трябват истории как да станем двойки. Те са легион. Имаме нужда от истории как да бъдем сингъл, как да бъдем изумени и будни от радостта на нашия собствен труд.
Въпреки че съм дошъл сам на този свят, аз никога не съм смятал, че това ще продължи да бъде моята съдба.
Чей сеа,ти кво против имаш моя спам? Пък и Лелето сама може се защити.А Фолъна не ме дразни.Явно на него му е простено.Той е от фамилията.Пък потника си е дърт гей.
Нещо май имаш лично против мен,аа?Брей,не знаех,че съм успял така да те засегна. А най-вероятно,за да те посъветвам такова нещо,си изцепила някоя невероятна глупост.Има разлика между диалога който се води под статиите и ти наричаш с нежното име "спам" и някакви дивотии,лишени от смисъл.В тоя ред на мисли,кога ще се научиш да се изразяваш правилно?Ето сега не можах да разбера тва за пудела.
и всеки продължава да взима нещата лично... особено дебеланата.
Е брааво,как да не те аплодира човек.После мрънкаш що ти не обръщат внимание.Ти въобще можеш ли да водиш нормален диалог?За първото впечатление си права.Моето за теб е,че си расла в клетка.Или в гората.Сапункова 2.Мче кай нещо смислено заеби
хаха ае Бен, що ме занимаваш, нямаш ли некви други олигофрени на скайпа там
Не,наистина трябва се научиш да общуваш и да пишеш правилно.Мисля ти подаря букварче.Това като репликата на старшинката "сега ще бягаш от мен до другото дърво и обратно" Пък ко не искаш те занимавам,не ми отговаряй.Ма явно нямаш нещо по-забавно от мен.Ооо,какъв саднес..
И ти от мен. Double седнес и поздравления за 'хумора' ;))
Е какъв хумор? Ти си го написала това.И не е смешно.Голяма жена,пък не може си формулира мислите. И да,нямам нищо по-забавно от теб за момента.Всъщност имам ама ме мързи яката.Така,че си говоря с теб и гледам The walking dead.
О,я се дръж като зрял човек.На бира и тенис била.Направо те виждам как ме сочиш с пръст и крещиш "ня,ня,ня''.Чудо голямо. И хич не ми се прай на интелигентна.Корейско кино.Блях.Хич не ми се хвали с тъпотии.Гледай си корейската авиация там и те тва е. А,относно Уолкинг Дед,съскс макя ти.Ако схващаш
Редакцията, това кУй го писА, кУй го превеждА? А пък аз го изчетох, да си се чудя. И статията е обновявана, в такъв комичен вариант, интересно какво ли е било при първия опит?!?! Дали от словореда, дали от превода не разбрах чичото защо звучи като виновен и като че се оправдава? Аз не разбрах позволяват ли ни да сме сами или не и, ако не, ще ни наказват ли, що ли....? Или ще ни привикват на инструктаж и, ако не схванем напътствията, ще има „психоанализа”.... Каква е тази каша и жонглиране с понятията „сам” и „самотен” да се чудиш? Дали пък не се опитват да ни научат, че е по-добре да си самотен, но в двойка, нежели да си сам и щастлив. А, сбърках, ако си сам не можеш да си щастлив и да се чувстваш добре, задължително трябва да се чувстваш самотен. А, ако си сам и не се чувстваш самотен, значи си сбъркан. Задължителното и нормалното е да скимтиш и да се чудиш на чии врат да увиснеш, така че да се впишеш в широко разпространената много гнусна житейска философийка „все нещо трябва да хванеш” или пък другата „всеки трябва да мине по-реда си” и така да заслужиш званието „нормален”. Най-обичам, когато ненормалните поради численост започнат да претендират за нормалност...Както се казваше във вица, следващата стъпка е да станат задължителни и да си ходим.....
Привет, компания! Бен, гледам, че не си толкова зле. Май си преборил настинката. Да не си намерил някоя дето ти е приготвила чайче с мед и лимон?
aheaha
Коя съм,хич даже не ми е добре.Заровил съм се в планина от кърпички и ми е тъжно.Подсмърчам,кихам и си влача пантофите из нас.Блях.Ко ми беше добре нямаше се заяждам с разни скучни хора. п.с. кажи кво работиш.
Бен, ти кво работиш? Да не си и ти форумен милионер?
Потърпи още малко, Бен и ще мине Разбрах аз най-сетне, че основната цел на комуникацията тук била заяждането. Някой като му е нещо криво и хайде, във форума. А аз, отвеяната нАучна работничка си мислех, че е да се обогатяват хората духовно с нова информация и комуникации Е, така ти отговорих наведнъж на всичките питания. Повече не ме питай. Както и къде съм и какво точно работя.