В днешно време всички сме някакъв вид документалисти - къде целенасочено, къде по неволя. Снимаме, записваме, споделяме мигновено - и така малко или много „взимаме хляба" на професионалистите в областта. Или пък не съвсем?
Всъщност, улесненият достъп до технологии не е променил съществено ролята на класическия документалист. Той продължава да търси теми, които по някакъв начин раздвижват обществото и предлагат различна и неочаквана гледна точка.
Това успя да направи един от опитните наши документалисти - Ралица Димитрова, заедно с обичайния си партньор, включително и в живота - оператора и продуцент Пламен Герасимов. Тя го постигна, повдигайки един противоречив въпрос - имат ли право родителите сами да образоват децата си.
Нейният филм „Аз съм домашен ученик" разказва за първото поколение домашни ученици в съвременна България. Те не ходят на училище и биват обучавани вкъщи от своите родители - или съвсем самостоятелно, или чрез спомагателни материали и дистанционни програми. Част от децата са ходили на училище и в един момент са прекъснали, други никога не са влизали в класна стая.
Методът все още е доста непознат в България, макар че домашно образование у нас е имало и преди 9 септември 1944 г., когато е било нещо съвсем естествено. Днес е напълно нелегално, но семействата, които застават пред камерата във филма, показват на всички, че не се крият от обществена критика.
„Просто отглеждаме децата си, както се е правело винаги", обяснява един от родителите в „Аз съм домашен ученик". „Изборът на героите ми е техен - неочакван, плашещ и объркващ за повечето хора. Но всеки поглед към неочакваното е повод да премерим собствените си критерии и да прокараме собствена следа", казва авторката Ралица Димитрова.
„Когато започнахме да обикаляме България и да проучваме начина на живот на тези, които са се посветили на домашно образование, тази тема беше почти непозната у нас .. не че сега е особено популярна)", добавя тя.
И продължава с разказа: „Самите семейства се учудваха, понякога дори се плашеха, от вниманието, което предизвикваха. Някои дори отказаха да се снимат. Други пък след прожекцията на филма съжаляваха, защото не бяха убедени, че е трябвало да влизат в центъра на публичния интерес".
Извън закона
Какво все пак представлява домашният ученик - бунт срещу образователната система? Бойкот на обществото или просто някакво отчаяние? Изглежда не е нито едно от тези неща. Родителите уверяват, че нямат желание нито да се бунтуват, нито да изключват детето си от обществото. Все пак те признават, че не харесват образователната система и нямат доверие в учителите, напротив - убедени са, че училищната среда се отразява зле на децата им.
В световен мащаб доста родители споделят това мнение. Затова домашното образование е световно движение, което е и напълно законно в някои страни, като например Англия и САЩ.
У нас обаче училището е задължително до 16-годишна възраст, тъй че всички тези семейства на практика са извън закона. Не че това е трогнало властите - повечето „нарушители" признават, че не са притеснявани по никакъв начин от институциите. „Те не ни търсят, и ние не ги търсим, и така", смеят се двама от родителите във филма.
Въпросителните
Естествено, дори да оставим закона настрана, не всеки може да си позволи домашно образование. Като начало, методът предполага поне един от двамата родители да има възможност редовно да си бъде у дома.
След това възникват множеството въпроси - на всички тях родителите твърдят, че са намерили решения. Например - за точната система на преподаване, за социализацията на децата, както и какво става с тях впоследствие, щом като не получават дипломи за основно и средно образование.
„Повечето чужди университети и без това не признават българското средно образование", казва по последния въпрос един от родителите във филма. Но пък българските университети изискват диплома от кандидатите да учат в тях.
Ето защо родителите настояват домашното образование да се предвиди в законодателството - според тях е достатъчно да се внесе поправка в закона за висшите училища, която да допуска домашно образованите деца до кандидат-студентските изпити, пък там - каквото сабя покаже.
„Филмът винаги предизвикваше дискусии и, за мое съжаление, не точно в плоскостта, която аз бих искала", признава Ралица Димитрова. „Обикновено въпросите винаги започваха с: "А вие самата одобрявате ли...". И всеки път ми се налагаше да казвам, че ако снимахме филми или говорехме и пишехме само за неща, които одобряваме и харесваме, светът щеше да е залят с любовни излияния и пълно игнориране на разнообразието и различността".
Тя съжалява също, че при повечето дискусии й се е налагало да защитава домашното образование (а това не е било нейна цел в нито един момент) и твърде малко да говори за филма като художествен факт.
На „Златния ритон"
Премиерата на филма беше на 5 февруари тази година, а сега „Аз съм домашен ученик" участва и на юбилейния „Златен ритон" в Пловдив.
В 20-ото си издание Ритонът се е утвърдил като сцена, на която българските документалисти (и аниматори) могат да покажат творчеството си. Фестивалът е именно за филми като „Аз съм домашен ученик" и за идеи, които интригуват, провокират и предлагат различна гледна точка към света.
Някои от другите теми, вдъхновили авторите тази година, бяха животът на ромската общност у нас, борбата за оцеляване на българите в условията на резки политически преходи, обърканата съдба на голобърдците след Балканската война, трафикът на български жени, както и кое превръща България в една от малкото страни в ЕС, които са донори на деца за осиновяване в чужбина.
В разгара на фестивала, показал тези филми, Ралица е категорична, че дори условията за правене на документалистика да се променят, корените си остават същите.
„Всички все още знаем азбуката и можем да пишем, но не всички са велики писатели. Телефоните и камерите са просто инструмент, те не мислят сами, а са насочени от човек и идея. И ако има интересна история, личност, поглед към нещата - ето тогава вече можем да говорим за документалистика", казва тя.
„Аз съм домашен ученик" вече стигна до чужбина, като беше показан в Испания и в Германия, и със сигурност ще продължи да предизвиква множество дискусии - именно в това е идеята му.
„Целта на филма е да покаже различен вид мислене и действие - различен от обикновеното и ежедневното. Което да ни кара да помислим какво самите ние бихме избрали, направили, харесали. Да помислим за правилното и неправилното, доброто и лошото. Да потърсим свои отговори на въпросите", завършва Ралица.
Ако може госпожата, адвокатка на домашното обучение, да отговори на следния въпрос- родителите ли обучават децата си или частни учители, които им идват вкъщи?
Хора, спорите по един отдавна разрешен въпрос. Домашното образование се практикува от над един милион деца в САЩ. Има редица статистически проучвания по въпроса добро ли е или е лошо. Статистиката е категорична - средният домашен ученик е по-добър от 85-90 процента от недомашните ученици по практически всеки един предмет. Нали уж вярвате в науката? Е науката ясно ви казва, че домашното образование е по-добро (средно-статистически). Експериментът вече е направен. Въпросът е решен. И това не е само в САЩ. От тези десетина деца, които видяхте във филма - деца от съвсем нормални семейства - вече има една национална шампионка по тенис на маса и един национален шампион по информатика. На место да сведете глава пред очевидното превъзходство на отсрещната позиция, вие ни убеждавате как нещо, което отдавна се е доказало по света, нямало как да работи.
Я да я видим тая статистика.
Извинявай, пропуснах да отбележа, че в държавното училище не ви учат да използвате Google и ще ти е трудно сам да си намериш статистиката. Ето първата страница, която ми попадна от търсачаката. Има много други. http://www.home-school.com/news/homeschooling-by-the-numbers.php
А теб явно на домашното обучение не са те учили, че като отправяш някакво твърдение, ти трябва да го докажеш, вместо да очакваш опонентът да тръгне да търси доказателства в твоя подкрепа. А човек с понятие от статистика би трябвало да е наясно, че да цитира очевидно пристрастен източник - сайтът, който ми показваш, е посветен на домашното обучение - не е добра идея. Конфликт на интереси и т.н. Отделно от това, ако чета правилно, сравнението, което тази статистика прави, е между седемдесет и четири хиляди домашно обучени деца от една страна и повече от милион посещаващи редовно училище - това за тестовете SAT. Сравнение, което е страшно некоректно - едната от двете групи е повече от десет пъти по-голяма от другата. По отношение на другите сравнения изобщо не виждам големината на групите, но подозирам, че разликите са подобни. В такъв случай тази статистика не означава абсолютно нищо. Мисля, че не е нужно да обяснявам защо.
Много ми е интересно само едно нещо - как иначе много "либерално" настроени хора в този форум се хвърлят да защитават централизираното държавно обучение и обсъждат какви "драконовски мерки" трябвало да предприема държавата, спрямо родители, които не ... се вписват в определяните от държавата понятия за правилно и неправилно
Пепе, мисля, че е пределно ясно защо позицията ми е такава, каквато е. Какво точно не е ясно?
Бтв, ето тази статия хвърля малко светлина върху някои от проблемите, които ме притесняват: http://www.alternet.org/story/154541/barely_literate_how_christian_fundamentalist_homeschooling_hurts_kids?page=0%2C0
Дракончо, пак се излагаш. Сигурен ли си, че си завършил средно образование? Статистика на седемдесет и четири хиляди индивида е изключително силно значима от статистическа гледна точка. Хвани прочети един учебник, пък тогава приказвай. Източниците са цитирани на страницата. College Board със сигуност не е пристрастен източник, а напълно обективен. P.s. Извинявай, забравих че в средното образование в България не се учат вероятности и статистика. Значи може би си го завършил, но си имаш извинение да си некомпетентен.
Вероятности и статистика съм учил на университетско ниво, не ми бери грижа. Вярно, че беше отдавна, но... Пак го казвам, не можеш да сравняваш седемдесет хиляди човека с милион. Още повече при положение, че, както се споменава в статията, към която дадох линк, неизвестна част от домашно обучаващите децата си родители не позволява на децата си да се подложат на тестове, което няма как да не изкриви резултатите допълнително. Ето още малко: http://scienceblogs.com/denialism/2012/03/15/homeschooling-needs-either-tig/ Още нещо - ще те помоля да забравиш за сарказма. Едно, че не ти се удава изобщо, друго, че пречи на цивилизования разговор. Противно на това, което си мислиш, подобен начин на изразяване е оръжие на слабите умове.
Сарказмът е напълно заслужен в случая, защото позицията ти е аналогична на човек, който твърди, че няма как самолетите да летят, заради закона на гравитацията. И после изисква ние да му докажем "от независими източници", че наистина можели да летят. Фактите са на лице. Никой не оспорва статистиките за академичното превъзходство на домашните ученици в САЩ. Твоя отговорност е да се запознаеш с фактите. Никой не спори, че има изключения, където родителят е крайно безотговорен. Има и много учители, които са крайно безотговорни. Разумните хора не правят своите изводи на основата на изключителни случаи. За огромното мнозинство от случаите, статистиката е категорична. Иначе ако тръгнем да търсим най-страшните истории, някой тук вече те насочи към българските сиропиталища да видиш там каква е картинката. Ето един независим източник: http://www.youtube.com/watch?v=UQZ-ERQczj8 Ето и малко повече подробности относно статистиките. Някои от цитираните проучвания са от организации открито против домашното обучение: http://www.hslda.org/docs/nche/000010/200410250.asp
Никой не оспорва статистиките за академичното превъзходство на домашните ученици в САЩ. ––––––––– Намира се кой да ги оспори, не се притеснявай. Освен това САЩ не е България и няма никакво място за сравнение. --- Сарказмът е напълно заслужен в случая, защото позицията ти е аналогична на човек, който твърди, че няма как самолетите да летят, заради закона на гравитацията. И после изисква ние да му докажем "от независими източници", че наистина можели да летят. ––––––––– Глупости. Сравняваш ми две групи ученици, подбрани по неизвестен признак, като едната е повече от десет пъти по-голяма от другата. Това е фактът. И в такъв случай сравнението поне на мен изобщо не ми се вижда коректно. Съобщете ми как са подбрани - по местоживеене, имотно състояние, образование на родителите... Сравнете две близки по размер и достатъчно подобни групи и тогава говорете. Така все едно сравнявате работоспособността на сто копачи с тази на десет програмисти на базата на скоростта, с която копаят дупки. Ако се подберат седемдесет хиляди ученици от по-престижните училища в САЩ, какъв ще е резултатът?
Ти продължаваш да се излагаш. Тази идея, че не можеш да сравниш средния резултат на две групи с различни размери, съществува единствено и само в твоята глава. Групите не са "подбирани" по никакъв начин - това са *всички* ученици, които са взели изпита в рамките на една година. Ако сметнеш колко ученици се обучават в училищата и колко домашно, съотношението между едните и другите е сходно с 1.1 милиона към 74 хиляди. Тази пропорция не е никаква изненада. Относно неща като семеен приход и т.н., статистиките не намират никаква разлика между домашните ученици на бедните родители и тези на богатите родители. Домашното образование не е скъпо. Най-полезното нещо в един образователен процес е желанието и ентусиазма на ученика за това, което учи. Не си ли съгласен с това твърдение? Това е основната разлика в домашното образование - децата учат с желание. За това няма значение дали татко изкарва средна заплата или е богаташ.
Образованието не е пасивен процес, в който някой учен ти налива познания в главата. Образованието е активен процес, който започва с вътрешната мотивация на ученика и продължава далеч след излизането от училищна възраст. Ако на един човек му трябва учител по география да му налива познанията по география в главата, какво ще стане с този човек когато завърши училище и вече няма учители? Спира ли да учи този човек или не? Ако спира, няма надежда за него - няма как да е конкурентно-способен в модерния свят. Ако се учи, как се учи? Ами без учител се учи - на основата на собствената си мотивация и чрез огромния ресурс от информация - книги, учебници, Интернет. Та ако всеки един от нас трябва рано или късно да се научи да учи сам, без учител, то тогава защо да не може да се научим да го правим още преди 4-ти клас? Ето това е домашното образование - когато децата се държат като възрастни (демек учат сами) от по-ранна възраст. Социализацията им също е като на възрастните - общуват с възрастни хора, както и с връстници и с такива по-малки от тях. Не са сегрегирани в една стая само с връстниците си.
Статистик, благодаря, че доказа правотата ми неопровержимо. Не знам дали ти става ясно, но с последните си постове доказа, че нямаш никаква идея какво представлява образованието, както и че двете групи не са сравними по никакъв начин. И естествено, че семейните доходи, местоживеенето, училището и така нататък ще имат пряко отношение към успеха на тестовете. Що за статистика би ги пренебрегнала?