Когато "Затворници" - студиен трилър с Хю Джакман и Джейк Гиленхал, бе представен като една от най-очакваните "тайни предварителни прожекции" на филмовия фестивал в Телурид, критиците не бяха особено впечатлени.
На хартия филмът изглежда като стандартен трилър с някои абсурдни имена на герои, например- героят на Джакман се нарича Келър Доувър, а Гиленхал играе избухливия детектив Локи.
Режисиран от Денис Вилньов, чиято драма "Изпепелени" (2010) бе номинирана за "Оскар" за най-добър чуждестранен филм, "Затворници" не само е една от най-големите изненади в есенния киноафиш, но и един от най-добрите трилъри от години.
Джакман влиза в ролята на отчаян баща, който търси изчезналата си дъщеря и е готов на всичко, за да разбере къде се намира - дори и на брутално насилие срещу човека, когото подозира.
"Затворници" е зловещ, хипнотизиращ трилър в духа на "Седем" с подобен на лабиринт сценарий, майсторска операторска работа от легендарния Роджър Дийкинс, и достойни за статуетки изяви на Джакман и Гиленхал.
Джакман разказва за киното, провалите и бъдещето.
Това вероятно е най-типичният американски герой, който сте играл - истински работник.
Така е. Бяха необходими известни промени. Защото или не исках да изглежда твърде типичен, или твърде очевиден. В оригиналния сценарий имаше прекалено много религиозност. Не че съм против това да играя герой, който е силно религиозен, но последното, което бих искал, е публиката да го отхвърли като някакъв побъркан религиозен фанатик.
Ние, австралийците, сме смаяни от една част от нещата, които се случват с религията, църквите и други такива работи в Америка. Някак си ние сме много по-умерени. Така че последното, което исках, беше хората да си кажат: "О, по нищо не приличам на него, никога не бих постъпил така, защото не съм толкова религиозен".
Мисля, че това е добър начин да се разбере усещането му за контрол и начинът, по който той осмисля света си - и има тази вяра. Интересно е да се види как вярата му е подложена на изпитание.
Вие сте хиндуист, нали така? Вашата съпруга също има послание на санскрит, гравирано от вътрешната страна на брачната халка.
Определено споделям доста от тези разбирания - някои будистки идеи и някои християнски идеи. Според мен, ако Христос, Буда и Кришна седяха на една маса, не биха се карали, ако ме разбирате. За мен те в голямата си степен казват едно и също - в различна форма.
Какво беше усещането да заснемате сцените, в които изтезавате Пол?
Бастунът му няма нищо общо със снимките! Не знам дали сте го виждали, но той си ходи с бастун в момента, защото току-що е минал през операция. Аз реагирах: "Стига бе, човек, всички ще си помислят, че аз съм причината".
Той е просто невероятен. Има една сцена, когато удрям с чук много близо до главата му, а той дори не трепва. Впрочем, нищо от тези неща не беше репетирано или планирано. Дори аз не знаех какво ще се случи.
Какво смятате, че този филм казва за изтезанията? Изтезанията, които героят ви извършва, травмират душата му.
Насилието поражда насилие, насилието е деструктивно, неудобно, ужасно - и те разкрива напълно. Както един герой казва по-късно, това е като да извадиш на показ демона у някого. Честно казано, най-интересният портрет на цялото изтезание е героинята на Виола Дейвис.
Тя мисли за това и в края казва: "Ние няма да го спрем, но не знаем нищо за него, и няма да имаме нищо общо с него". Не е ли точно това, което голяма част от света - и голяма част от хората в Америка - направиха след 11 септември?
Тъй като хората бяха уплашени и ужасени, те просто реагираха така: "Оставете да правят каквото пожелаят в Гуантанамо". Невероятно е какво се случва, когато хората бъдат тласнати към страха. Тогава те позволяват да се случват неща, които за нищо на света не биха допуснали.
Някога били ли сте на мрачно място, подобно на вашия герой, където просто изгубвате контрол?
Някога се случваше в ръгби-мачовете непрекъснато!
Просто става червено пред очите?
Абсолютно. И след това, пет минути по-късно, си казваш: "Абе какво се случи?" И просто се оглеждаш наоколо, за да се увериш, че няма трупове. Аз съм относително умерен и със спокоен характер, но определено не съм от хората, които бихте желали да вбесите, защото тогава просто капакът на тенджерата отлита на километри.
И ноктите на Върколака излизат?
Да, ноктите излизат! Донякъде съм точно такъв. Мразя, когато се окажа в такова състояние, но понякога се случва.
Сега да поговорим за "Пълен т*шак" и топките на брадичката.
Мисля, че съсипах живота на сина ми. Сега той е на 13. Не го е гледал още, но знам, че в момента, когато той или приятелите му го изгледат, ще заяви: "Ти сериозно ли бе, татко? Това ме излага тотално пред приятелите ми!"
И все пак тези топки още се мотаят някъде вкъщи. И като ги видя, ме избива на смях. Единият от продуцентите, няма да кажа кой, дойде при мен впоследствие и каза: "Имам две неща, които да кажа за този филм: извинявай и извинявай."
Да, но бяхте номиниран за "Оскар" за "Клетниците" 10 дни след премиерата му, което сигурно е омекотило удара. Какво беше усещането най-после да бъдете в този списък след 14 години филмова кариера?
Първо, поканата да водя церемонията на "Оскарите" преди 5 години беше безумна. Аз съм от северните предградия на Сидни, баща ми е бил счетоводител в PriceWaterhouse, така че винаги съм се вълнувал, когато счетоводителите излизат на сцената: "Да! Това е!"
Точно това е най-близката мисъл, до която бяхме стигнали - че може би баща ми един ден ще излезе с куфарче, изглеждайки супер-неадекватно на сцената. Въпреки всичко, беше страхотно и е нещо, което никога няма да забравя, а шансът да бъдем на сцената беше невероятен.
В първия ден на снимките на "Затворници" дойдоха номинациите за "Оскар" и научих, че част от тях на път за снимачната площадка.
И трябваше ли да снимате някоя напрегната сцена и режисьорът ви е заявил: "Хю, стига си се хилил!"?
"Защо носиш смокинг под костюма, човек?" За щастие беше ловната сцена и докато ходех по снимачната площадка, бях като на седмото небе. Видях Роджър Дийкинс, който току-що беше номиниран за десети път за "Оскар". Отидох при него и му казах: "Между теб и мен, Родж, има 11 номинации в момента!" Всъщност, беше предизвикващо смирение изживяване.
Да водиш церемонията на "Оскарите" е най-неблагодарната работа. Никой и никога не е доволен от водещия.
Абсолютно. Няма как да бъдеш успешен. Помня как Баз Лурман дойде при мен два дни след "Оскарите" и каза: "Не ми пука какво казват от LA Times. Мисля, че беше страхотен!". Аз не бях чел още никакви отзиви, така че реагирах: "Чакай, чакай... какво казват те?"
X-Men поредицата има много почитатели. Каква обаче е историята с новия филм и съчетаването на двата актьорски състава? Объркващо е.
Мисля, че за много хора звучи просто като оправдание - да съберат всички тези актьори на едно място и да направят нещо като "Отмъстителите". Истината е, че сценарият е страхотен, а Брайън [Сингър] има огромната амбиция да направи най-добрия X-Men филм до момента. Той има най-големия актьорски състав, най-големия бюджет и е създателят на цялата поредица, така че това си е негово дело отвсякъде.
Той е и почитател на филмите с пътувания във времето, и детайлите, на които е обърнал внимание при снимките, са невероятни. И съм уверен, че това ще е най-големият и най-добрият филм от поредицата. Когато седите на Comic Con и погледнете към всичките актьори, вероятно си мислите: "Това ще е един от най-великите актьорски състави, събирани някога на едно място"... Извън "Пълен т*шак".
Ще станем ли свидетели на екранен сблъсък между вас и Фасбендър?
Честно казано, не се разбираме толкова добре. Аз съм върнат в миналото и нямам представа въобще кой съм, но можете да си представите, че един Върколак няма как да не се позабавлява с това.
