Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

5 рецепти-перли на българското Черноморие

Хем напомнят на Средиземноморието, хем вкусът им накрая е съвсем различен Снимка: iStock
Хем напомнят на Средиземноморието, хем вкусът им накрая е съвсем различен

Кухнята на Черноморието е съкровищница, която заслужава специално внимание. Рецептите хем напомнят на Средиземноморието, хем вкусът им накрая е съвсем различен заради морските дарове, които се ловят край българските брегове.

Заради по-ниската соленост рибите, мидите и скаридите на Черно море са сладникави.

Вкусът и ароматът им са по-нежни и фини и месото им иска съвсем малко подправки, за да разгърне качествата си. Сред популярните черноморски ястия са и разнообразните плакии със запечена риба и изобилие от пресни сезонни зеленчуци.

Ето и пет от най-апетитните рецепти на българското Черноморие:

Веян паламуд

Снимка: iStock

Паламудът излиза в Черно море през есента и още много назад във времето моряците са се научили да правят от него великолепно зимно мезе. Месото е плътно, с приятен, но не силен рибен аромат и с красив розов цвят.

Технологията за приготвянето на веяния паламуд започва с прецизно почистване на рибите.

Следва осоляването им в морска сол или саламура от морска сол и вода, после - изплакване в сладка вода. Понякога процедурата се повтаря два или три пъти, след което паламудът се закача за 2-3 седмици на хладно, проветриво място, докато месото се стегне.

После дебели резени от веяния паламуд се поднасят с малко олио или зехтин, лук и хляб.

Паламуд се прави и на скара или фурна, макар че така рибата става по-суха.

Миди по бургаски

Снимка: iStock

Мидите по бургаски най-вероятно са сборна рецепта от десетки други ястия, в които черупчестите се поднасят именно с ориз. Въпреки по-дългото готвене и наличието на ориз, блюдото е обичано от жителите по родното Черноморие и в по-топлите месеци.

Най-важното за миди по бургаски е наличието на поне два-три вида зеленчуци, сред които домати, тиквички, чушка, морков, бял или жълт лук.

Друга подробност е, че за най-забележителен завършек първо се прави миден бульон, в който се готви оризът, а след това ястието се "сглобява". За целта пресните миди се почистват от мустаците и се запържват в голяма тенджера с лук, чесън, девесил, копър, малко вода и бяло вино.

След като са готови, се вадят, и в същата тенджера се прави оризът със зеленчуците. Накрая всичко се обединява в една чиния и се поднася топло.

Риба плакия

Снимка: iStock

Ако си поръчате риба плакия в Гърция, голям е шансът да получите изпечена до разкапване риба като лаврак или ципура. Плакията като начин на запичане обаче идва от Ориента и представлява парчета месо или риба, запечени в зеленчуци до получаването на гъста яхния.

По този начин рецептата се е пренесла и в България.

В голяма дълбока тава се поставят парчетата (или филета) риба, може и леко запържени предварително. Посоляват се, подправят се и с черен пипер. Сосът се приготвя от лук, чесън, доматен сос, моркови и дафинов лист, които се загряват на котлона.

След като се посгъсти, рибата се полива и се вкарва във фурната до получаване на коричка.

През летния сезон в плакията се прибавят и тиквички, патладжан, пресни домати и чушки. Плакията е от онези блюда, които са вкусни и студени.

Панирани скариди

Снимка: iStock

Черноморските скариди са дребни и трудно могат да се приготвят по друг начин, освен пържени и панирани. Така обаче са едно от най-апетитните летни мезета за бира или добре охладено бяло вино.

Дребните черноморски скариди ту се появяват, ту изчезват от менютата по морето, но по рибните пазари присъстват почти всяко лято.

Оттам нататък се овалват в брашно и сол и се панират в силно загрято олио. Отцеждат се на кухненска хартия и се сервират горещи.

Созополска дамга

Снимка: iStock

Странният десерт се среща и извън Созопол и дори извън пределите на Черноморието. Докато созополската дамга се приготвя в по-малки размери и се сервира с пудра захар, в някои краища на България се правят по-големи сладки и се поднасят с мед или сладък сироп.

Тестото е съвсем просто - яйца, брашно и захар до получаването на гъста каша.

Тайната е в металната форма, която се топи в тестото и топи в горещото олио, за да се изпържи красива хрупкава бисквита. Корените на дамгата могат да се проследят до Близкия изток и до Индия. В Индия и сега на празници се поднасят смайващо сходни на вид пържени сладкиши.

Няма и никаква информация защо десертът се е ограничил само до Созопол, след като е красив, но и лесен за правене.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.

Най-четените