Документален филм, сниман от затворници от Алабама, е сред фаворитите за спечелване на наградата "Оскар" тази година.
"Решението в Алабама" е оригинална продукция на HBO Originals, която цели да разобличи агресията в американските затвори.
Филмът е осъществен с помощта на група затворници, като контрабандата на телефони зад решетките се превръща в тяхното решение за борба с насилието и корупцията в правосъдната система.
Ако сте гледали "Изкуплението Шоушенк" и българският филм "В сърцето на машината", то тази документална лента ще допълни картината, като ви покаже суровата реалност - без режисура, без сценарий и с напълно реални герои.
В продължение на 10 години лишените от свобода от затворите в Алабама влизат в ролята на автори и оператори, за да ни покажат свят, който не познаваме.
Те записват поредица от кадри, които разкриват истината за потулени случаи на убийства, свръхдози и изнасилвания зад решетките. Тяхното, на теория нелегално потребителско съдържание, е първата стъпка от мащабно журналистическо разследване на Андрю Джареки и Шарлот Кауфман.
Да снимаш из коридори, където не допускат дори журналисти е повече от рисковано и затворниците знаят това. Те сами се свързват със създателите на филма с амбицията за това почти самоубийствено начинание.
"Не искаме да гледаме повече как умират хора" са думи, които неведнъж чуваме от устата на престъпниците по време на тайни конферентни разговори с авторите на филма.
Те неведнъж им предлагат да запазят тяхната анонимност и да използват само гласа им, но затворниците избират да застанат с лицата си. "Да бъдат напълно себе си", както казва един от героите на филма.
"Хората са научени да не вярват на престъпници", добавя друг.
Документалният проект има шанс да пречупи този стереотип. Освен проблемен, филмът може да се нарече и портретен, заради задълбочения разказ на личната история на неговите герои.
Малвин и Кънетик и Робърт са първите, които се вдигат на бунт срещу системата, когато създават движение "Свободна Алабама". В продължение на години те четат книги, свързани с човешките права и се подготвят да направят промяната, с която да заслужат своето изкупление.
"Те са свикнали и искат да ни гледат как се избиваме" , говори Малвин за надзирателите. "Най-малко очакваха това да се обединим", допълва той.
Тази акция води до федерално разследване през 2016 г., но когато властите влизат в затвора, никой не гледа на тях като на спасители, а просто като част от системата и опасения,че Министерството на правосъдието може да поеме контрол над институцията, което би засилило проявите на агресия.
На това място властва законът, ако някой се опита да те убие, убий го ти, посочват затворниците. С тази защита завършват повечето дела на близки на загинали зад решетките.
Пред авторите на филма представители на институциите определят затворническата система като "стратегически план". Политическото говорене не допуска да признаеш, че има проблем.
Всяка година лишените на свобода са използвани за да работят в производството в полза на американската икономика. Няма значение дали работата е опасна, дали си болен. Ако откажеш, подлежиш на наказание, което автоматично означава побой или престой в карцера.
Престъпниците стигат до извода, че за да спреш машината, трябва да спреш това, което я захранва. "Можем да ги победим, ако спрем да им изкарваме пари", категорични са лидерите на бунта. Те се опитват се да привлекат на своя стана и някои от работниците в затвора, но без успех.
Моментът за действие настъпва през септември 2020 г., когато 20 000 затворници от окръг Алабама се обединяват в най-мащабната стачка в щата от години. Тя трае 20 дни и успява да привлече вниманието на медиите. Реакцията на властите обаче не се променя, а напротив, засилва своите мащаби.
Бунтът се пречупва. Финалът на филма завършва с безпомощните ридания на неговите герои.
Преди две седмици трима от участниците във филма Робърт Ерл Съвет, Мелвин Рей и Раул Пуул са преместени в изолирани килии без контакт с външния свят, съобщиха членове на семействата им пред AP.
Излизането техния филм и номинацията му за "Оскар" би осветила проблема не само в Съединените американски щати, а и по целия свят.
