Писмо до другата жена

Текстът е публикуван в онлайн изданието на британския вестник The Guardian. Писмото е изпратено от анонимен читател в редакцията на медията.

Казват, че мъжете изневеряват, защото могат. В случай, че не схващаш - защото винаги има някоя жена на разположение, която ще се навие, или пък ще се предложи сама, още преди мъжът да е направил дори и крачка. Ти в коя категория спадаш?

Може би си го срещнала точно в най-потиснатото му състояние, в разгара на кризата на възрастта, объркан и отчаян, и си решила, че се вписваш перфектно?

Толкова ли малко уважаваш себе си, майка си, сестра си, приятелите си и жените изобщо, че нямаш проблем да спиш с някого, за когото знаеш, че е женен повече от 20 години и има деца горе-долу на твоята възраст?

Какво те накара да го направиш? Предизвикателство ли беше за теб? Тръпката от преследването? Спря ли се за миг да помислиш как би се чувствала, ако това беше твоят баща? Как майка ти би се чувствала?

Може би той е направил първата крачка. Или може би просто се е случило в хода на работата... В приятелската и добронамерена обстановка привличането помежду ви е пораснало. Но все пак ти си знаела, че той не е свободен.

Ти открадна времето, енергията, вниманието и грижата на мъжа ми.

Какво направих, така че да си мислиш, че е напълно ОК да ме познаваш и въпреки това да спиш с мъжа ми? Неприятна ли ти бях или ти пука толкова малко за хората, че изобщо през ума ти не е минавала мисълта за това как действията ти могат да се окажат крайно болезнени за някой друг?

Ти петниш думата "жена". Караш ни да изглеждаме слаби и отчаяни, а мъжете да си мислят, че могат да правят, каквото си поискат с нас.

Разделяй и владей: жените не се обединяват, затова мъжете печелят. Печелят правото да си го развяват, както си искат, където си искат, да лъжат и да мажат, да предават.

Защо се принизяваш по този начин? Казал ти е, че те обича? Казваше ми, че ме обича в продължение на 20 години. Целунал те е? Винаги ме е целувал, вчера включително. Казал ти е, че има нужда от теб? Е, не ми го е казвал от известно време, но все пак го е правил в продължение на години.

А какво ще стане, когато вече не се нуждае от теб? Разбираш ли, че ако не беше ти, щеше да е някоя друга? Това не е любов. Дори да приемем, че нашият брак беше най-големият провал, пак нямаше правото да нахлуваш така в него.

Не би трябвало да си част от нашата история. Би трябвало да си имаш своя собствена история. Би трябвало да се цениш достатъчно много, за да искаш до себе си човек, който е свободен.

Защото, не се заблуждавай, дори мъжът ми да ме изостави заради теб, той няма да бъде свободен. Аз съм в главата му, в ума му, в мислите му, в душата му. Винаги ще съм част от него, дори да бъда онази част, която се опитва да забрави.

Така че какво те кара да се превръщаш в предател на собствения си пол? Защо избра да бъдеш от най-лошия тип жени - другите жени? Как може да лежиш в чаршафите ми сред миризмата на парфюма ми? Как може да спиш с него, знаейки, че той спи с мен?

Мъжете нямаше да изневеряват, ако нямаше жени като теб.