Помня как преди 3 години почти се разревах, гледайки как Барак Обама и съпругата му Мишел, ръка за ръка, вървяха бавно пеша по "Пенсилвания авеню". Край тях ликуваха, викаха, поздравяваха ги - новия президент на САЩ и неговата съпруга.
И през ум не ми е минало да сравнявам правомощията на президентите и протоколите на САЩ и България. Но през последните дни толкова протоколчици, пиарки и социоложки се наеха да обясняват, че протоколът ни не изисква президентът Росен Плевнелиев да е придружаван от съпругата си на церемонията, че наистина се зачудих не замазват ли нещо.
Зачудих се след като спорът за това дали съпругата му е трябвало да бъде там или не провали неделната ми игра на карти поради бурната дискусия на четворката, събрала се на бридж белот и вино. За фон вървеше церемонията, предавана по телевизиите.
Да видим. Поведението на г-жа Плевнелиева е ясно и праволинейно от самото начало на предизборната кампания. Не иска да участва в политиката, не желае да изпълнява ролята на "матрона", както обясниха някои, иска да запази ясната си идентификация, да опази неприкосновеността на семейството си и личния си живот, не на последно място - да продължи професионалната си реализация и добра кариера.
Съвършено разбираемо. Лично на мен тази проява на характер ми допада. Отстоява себе си и, слава богу, е намерила мъжа, който уважава и цени тези й разбирания, без да действа на принципа: "Бе ти мен уважаваш ли ме!"
Този факт би трябвало да обнадежди много жени в България, които живеят от слънцестоенето на съпрузите си и не настиват в сянката им. Даже им е приятно да бъдат огрени от лъчите на публичността. Надявам се, са разбрали, че това слънце е почти като арктическото - не топли.
Протоколът, разбираемо, както и политиката, е добре опаковано лицемерие. Когато някой дава заявка, че не споделя тези "ценности" и отрязва достъпа на камерите и микрофоните, си е за овации. Особено когато този някой е жена, особено в България. Енергията и последователността, с която г-жа Плевнелиева отстоява принципите си, са за уважение.
Да оставим бонтона настрана. Има един момент обаче, който наистина не разбирам. Без нито за момент да отстъпи от принципите си, все пак би могла да повърви за малко до него. Не като г-жа президентшата, а като Жената до Росен Плевнелиев, тази, която му е родила двама синове и е с него в "радост и скръб", май така се казваше. А и беше до него на тържествената първа копка на Бизнес парка в "Младост 4" преди няколко години.
Нали двама души са заедно, за да споделят и върховете, и провалите си. Вечер вкъщи ще се прибира Росен Плевнелиев, не президентът, не предприемачът, не политикът. Главата на семейството, бащата на децата. Не си ли струва да го хване за ръка пред камерите?
