Милано е вторият по-големина град в Италия, но има нещо, с което е известен по целия свят - модата. Столицата на модата и дизайна привлича почитатели на стилните облекла и продукти от целия свят, неслучайно там е и мястото, на което да се научиш най-добре на тънкостите на дизайна.
В Милано животът е динамичен, непрекъснато нещо се случва и всичко е в движение, а човек никога не може да остане сам - винаги е въвлечен в нещо по-голямо.
Именно в този жив организъм попадат дизайнерките Зорница Баева и Ирена Игнатова, решавайки да се посветят на продуктовия дизайн. И двете се оказват в Милано в търсене на различен поглед към света, а дизайнът е естествено продължение на предишните им занимания.
Днес Зорница Баева създава собствена модна линия, в която се старае с изчистени кройки да превръща дрехите си в произведение на изкуството, неподвластно на времето и тенденциите. Преди да стигне до модата обаче е преминала през 8-годишни занимания с изобразително изкуство в специализирано училище за изкуства, по-късно е продължила с интериорен дизайн, а собствения си глас е открила по време на следването си в магистратурата по продуктов дизайн в Италианското висше училище за дизайн (Istituto Europeo di Design (IED), Милано).
Институтът предлага обучение в сферата на дизайна, модата, визуалните изкуства и комуникацията и има филиали в 11 града по света.
Обучението там й помага да подреди всичките си знания и умения, натрупани във времето, така че след завършването да знае с какво точно иска да се занимава и как да постигне целите си.
За Ирена, която в момента се занимава с графичен дизайн, Милано е естествено продължение на желанието й да учи и живее в чужбина. С напълно отворени сетива тя потегля към Италия, след като се впечатлява от програмата в IED и възможностите, които обучението там й предлага. В България е завършила художествена гимназия и за нея следващата стъпка след рисуването е дизайнът. Избира продуктовия дизайн заради множеството възможности, които предлага - създаването на всичко от само една идея.
Въпреки че и двете се оказват на едно и също място в даден момент от живота си, запознават се не в Милано, а в София - с по чаша кафе на разговор за образованието и основите, които им е дало.
Говорим си и за живота в столицата на модата, където да прекараш 4 години може да отвори хоризонтите ти, дори само заради срещите с различни хора от целия свят. Докато Ирена е студентка в IED, в курса й има 28 души от 26 националности, включително - един италианец. При Зорница пък всички 10 магистри са от различни места по света.
И двете вярват, че всеки, който има възможност да поживее малко в друга страна и да опознае чуждата култура отблизо, прави едно от най-добрите неща за себе си и това може да промени изцяло живота му.
Как попаднахте в Милано?
Зорница: Милано е една модна столица, в която всеки човек, който се занимава се с изкуство и дизайн, си заслужава да учи. Всичко там те инспирира и е един много добър старт. Попаднах там доста случайно. Първоначално идеята ми беше да замина за Лондон, но след това, по време на едно пътуване, се отбихме до Милано. Имах списък с университети, които бях проучила, но просто се влюбих в IED и даже не стигнах до следващите висши училища. Срещите ми с хората в Института наистина ме запалиха.
Ирена: Аз съм завършила Художествената гимназия тук и си бях намислила така или иначе, че след като завърша художественото си образование, ще го продължа с дизайн. Не бях сигурна точно какъв дизайн, но бях решила, че няма да е интериорен или моден. Отидох в една консултантска агенция, в която не ми помогнаха много с избора. Започнах да си търся университети сама и се колебаех между два, но в момента, в който видях базата, местоположението и хората на IED, изборът беше ясен. Казах си: това е моето място. Грабва те.
Зорница: Абсолютно, грабна и мен. Не стигнах до другите университети, след като попаднах в атмосферата на Института. Реших, че е моето място.
С какво се занимавахте в България, преди да заминете за Милано?
Зорница: Аз съм учила 8 години в училище за изобразително изкуство, след което езикова гимназия, а бакалавърската ми степен е по интериорен дизайн и архитектура. След това и аз по същия начин бях убедена, че не искам да продължавам със същото и искам нещо, с което да надградя и да бъде различно. Модата също не ми се струваше нещо подходящо. Бях сигурна, че продуктовият дизайн е най-широко спектърната специалност и ще ми бъде най-интересно. И то е така - той обхваща буквално всичко: от чаша до лодка, и там перспективите са огромни. Нямах съмнения.
Ирена, ти защо избра продуктов дизайн?
Ирена: По същата причина. Колебаех се за индустриалния дизайн, но се впечатлих, когато прочетох програмата за продуктов дизайн - учат се също така антропология, феноменология, теория на възприятието и психология на формата, история на изкуството... Много интересни ми се видяха всички предмети и затова избрах този институт. Освен това там ние работехме за истински клиенти и не ни учеха само как да правим проекти, свързани с тях.
Идеята да учите в друга държава ли беше първа или желанието да учите точно на това място?
Зорница: В моя случай много държах да видя една друга образователна система, която е на световно ниво, защото не искам да бъда скептична към България, но наистина те ми показаха един модерен начин - образователна система, която ти дава умение да се справяш в реална среда, а не просто теория. Всъщност те учи и на добри комуникационни умения, на това как да продадеш продукта, който правиш. Симулират истинска работна среда по време на учебния процес. За мен това беше изключително мотивиращо.
Също и това, че самите ни преподаватели са хора със свои компании в сферата, в която преподават и това само по себе си адски те мотивира. Когато гледаш един успял човек, знаеш, че той не просто ти говори някакви неща, а в практиката е доказал, че те са така. Това бяха основните неща, които ме накараха да направя този избор.
Ирена: При мен първа беше идеята за учене другаде. Не исках да оставам в България. Исках да замина, но не с идеята, че ще се върна някога. И за бакалавърската степен в Милано, и за магистратурата в Барселона съм отивала с идеята, че ще живея в дадената държава. Много се радвам, че съм взела това решение, както и това, че съм взела решението да се върна в България.
Не мога да опиша на студент в България това, което ние сме преживели там. Различно е. И там си има хубавите и лошите страни, но хубавите са повече, със сигурност. Важни са и хората, които правят цялото това изживяване. До ден днешен с колегите от курса се виждаме и по други поводи - сватби, бебета.
Имате ли любим момент от следването?
Ирена: Не бих се върнала да уча, но това е заради ученето. Иначе бих се върнала да изживея пак моментите в лабораторията. Там беше най-големият купон за мен. Лабораторията беше на съседната пряка. Движеха я трима души, които ни помагаха през цялото време и ни бяха ментори, въпреки че никога не съм ги приемала така, а като част от нас. Там най-интересното беше как създаваш проект на програма и след това той трябва да бъде осъществен в реалност - дали в някакъв мащаб или в реален размер.
Никъде другаде нямаше възможността по това време да правиш 3D проекти с 3D принтери и прототипи с всякакви инструменти, които имахме в наличност. Колеги от други висши училища питаха дали могат да дойдат при нас, а аз им казвах: Не, при нас е много заето. Те нямаха такава база, каквато ние.
Зорница: Там атмосферата е изключително предразполагаща да твориш. Имаш всички възможности, машини, материали, с които дадената идея, която имаш на скица, да я видиш реално функционираща като продукт, който ти си измислил. Особено когато твой продукт е селектиран. Така един мой кукър (от англ., уред за готвене) беше избран от компанията, за която работихме. Беше изключително вълнение за мен - да си създал нещо сам, да имаш свой продукт на пазара. Чувството е невероятно - все едно си постигнал неописуем успех.
Смятате ли, че образованието ви е помага в професионалния път?
Ирена: Да, лично за мен най-важна беше комуникацията. Представянето на проекти, бързото мислене. Идеята, че няма значение дали даденият проект ще се реализира, важно е процесът да протича бързо и на момента. Институтът ми е дал една база на свобода и да съм спокойна - да знаеш, че в тази сфера нямаш притеснения и можеш да се захванеш с тази работа, независимо кога решиш.
Зорница: Преди това се лутах между специалности и различни неща, които бях учила. Отивайки там, аз първо много се вдъхнових. Извади от мен всичко, което до момента имах в себе си. Освен това надградих и успях да дам най-доброто от себе си в това, което правя и в момента. Канализира всичките ми знания. Излизайки оттам, аз знаех точно какво искам да правя, което някои хора и цял живот не го разбират. Даде ми посока и се намерих в професионален план.
Ирена: Де факто, завършвайки тази специалност, ние излизаме с готова професия.
Има ли съвет или фраза от преподавател, която да сте запомнили?
Зорница: Нещо, което съм запаметила и в началото ме шокира, но все повече се убеждавам с времето, гледайки примери около себе си - копирай най-доброто, взимай пример от най-добрите, инспирирай се от тях, докато изградиш своя собствен начин да правиш нещата в каквато и област да си. Абсолютно вярвам в тази теза - било то в работа или в друга сфера, дори в начин на поведение. Хората от деца наблюдават дадени модели и на базата на това те изграждат своя си стил и начин да правят нещата. Всъщност беше доста прав преподавателят, че това е най-добрият път да стигнеш до себе си и до своя собствен начин.
Ирена: И на нас ни повтаряха същото - копирай най-доброто, но с мярка, и надграждай. Така или иначе всичко е измислено, ти просто можеш да го направиш по-функционално, да го вкараш в днешния ден. На мен най-много ми харесваше процесът, на който ни учеха - да правим всичко от скицата, цялото проучване. Създаваш всичко от нулата. Това ми е останало като урок: когато се захванеш за нещо, се захващай от първата стъпка, за да не пропуснеш нещо и да си минал през целия процес. Да знаеш, че ако се появи проблем, на кой етап да се върнеш, за да го поправиш и да продължи процесът.
Зорница: И каквото и да създаваш, то да бъде основано на анализ и проучване. Следвайки този път, трудно може да създадеш продукт, който не се продава и не работи. Пътят е утъпкан и каквото и да създаваш, то има много малък шанс за неуспех.
Ирена: И работата в екип. Това е доста трудно, докато не се напаснете. Дори и да не се напасвате, трябва да се напаснете.
Какво представлява животът в Милано? Как се развиха нещата за вас?
Зорница: По това време бях убедена, че искам да завърша в чужбина, но в личен план имаше неща, които ме задържаха тук. Много трудно заминах и ми беше изключително потиснато около два-три месеца. Затварях се в черупката си и не исках да общувам с някого. Понякога дори нещо да е ново и да е добро, просто те дърпат назад стари приятели, собствен свят. Отне ми време да привикна. Среда се прави постепенно и никога не може да е както е на родното ти място - от раз.
В Италия хората са отворени към чужденци - т.е. можеш да създадеш приятелства, ако ги търсиш. Бих казала, че езиковата бариера в началото беше нещо, което ме смути, защото на много места не говореха английски и трябва да се оправяш с жестове. Да се преместиш да живееш в друга държава не е като да си на почивка там. Трябва да преминеш през всичките стъпки. Когато нямате общ език с всички, това е трудност. Но аз съм влюбена в Милано.
Ирена: Той е толкова космополитен град, че там няма и миланчани.
Зорница: Там излизаш по улицата и няма един с един еднакъв ден. Не знаеш кого ще срещнеш и кой ще ти отвори мирогледа. Постоянно се случват събития в сферата на модата и дизайна, можеш да видиш невероятни неща. На мен ми е било изключително приятно да прекарвам цели дни сама, без да има как да стане скучно.
Ирена: И при мен е било така. Там дори да си пиеш кафето сам, около теб се случват толкова много неща, че ти си част от това. Ти не си сам.
Зорница: Италианците са емоционални и бързо те приобщават. Чувстваш се вкъщи доста бързо след запознаването с тях.
Снимки: Мира Дерменджиева
Локация: Once Upon a Time Biblioteka
