Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Осрамотяване

Коефициентът "излагация" се завишава, което гарантира още по-страхотни изживявания, минимални спомени и студен срам наместо сутрешна закуска Снимка: Getty Images
Коефициентът "излагация" се завишава, което гарантира още по-страхотни изживявания, минимални спомени и студен срам наместо сутрешна закуска

Ако извършваш повече физическа дейност, биологичното устройство предполага по-малко умствено натоварване. Ако прекалиш, разбира се, позатъпяваш, но ако всичко е в нормата (онова гадно фифти-фифти) - теоретично би следвало да живееш в хармония със себе си.

Затова някои спортуват: дали ще тичат, дали ще орат - няма значение; фитнесът също е опция, да не кажа най-разпространената. Четвърти пък правят много секс и... въобще не го мислят.

В случай, че не си взимате нужната доза физическо изпразване, нивото на стреса се покачва значително, което води до едни по-неприятни нужди.

Цигарите са най-бързият трик, но и с най-кратка продължителност като влияние. Веднага идват алкохолът, марихуаната (тези двамата често си сменят местата), амфетите. За финал, елитните другари: кокаин, хероин и пейоте (макар и твърде шаманско, за да се ползва по-често; особено по нашите географски ширини).

Освен грамотните леки, средни и свръх тежки наркотици, има и едни доста по-необразовани, далечни техни братовчеди. Хубав представител на провинциалната гилдия е зомби трансформиращи дезоморфин (при братушките по-известна и като "крокодил"), която не просто ви освобождава психически, но се грижи и за вашата реконструкция в ходещ труп. С кратък срок на годност и невъзможност за рекламация. Не и пред Господ.

Този кратък гид в света на опиатите не е с рекламна цел. Даже напротив. Затова си имате глава на раменете, та сами да изберете с какво точно да я гилотинирате! За какво по дяволите говориш тогава?!

Нека си дойдем на думата. Когато стресът се вдигне до нетърпимата летва, наречена "праг на спокойствието", настъпва сладострастният момент на разпускане. Разбрахме, че то се постига (най-лесно, а и най-често) посредством различни видове опиати.

Произвеждате един kick, забавлявате се, минавате през няколко измерения, нарушавате правилата в поне три от тях, след което идва отнасянето. Най-омразното състояние, за което вие нямате (да бе, да!) вина, но не разполагате и с контрол. Самоосвобождавате се от отговорност.

Коефициентът "излагация" се завишава, което гарантира още по-страхотни изживявания, минимални спомени и студен срам наместо сутрешна закуска. Изключваме потенциалната възможност да си строшите главата някъде (във всеки един смисъл на думата) - приема се по подразбиране!

Злощастната карма все пак ви е съхранила телесно. От мозъка не е ясно колко се е запазило. Събуждате се на следващата сутрин. Предимно. И тогава започва "жътвата".

При мен обикновено се случва следното: махмурлукът липсва, но пиянското лайно търпеливо чака на изхода; пускам бежанеца и поемам глътка чист въздух; кислородът стига до белите петна, които са повече от цветните, а това хич не е добре. Затова, докато се набавят витамини, вода и (изобщо) храна, идва време да си прегледам телефона.

Не съм изненадан от резултата. Въпреки че и последният път се зарекох, че ще е за последно.

Първо се минава през набираните номера, пропуснатите повиквания и... приетите такива. Следва SMS центърът, където положението е най-страшно. Защото докато първите са просто списък с имена по(д) час, второто е... епицентър на зловещата социална разхайтеност!

О, да! Не знаете как сте се прибрали, но за сметка на това без проблем, навярно от първия път сте въвели паролата на домашната си машина. Не само това, ами и сте повторили процедурата още няколко пъти: поща, фейсбук, туитър, скайп. Скайп! Или друга чат идилия.

Тези самопризнания са както искрени, така и граничещи с пълната лудост/глупост и... нежелана крайност. Да. В един по-добър свят хората не би трябвало да се наживотинстват до такава степен, но... родители, родина и биологичен вид не се избират.

Как може да се предпазим от подобни ситуации?!

С вричане не става - пробвано е. Много пъти. Със самоконтрол? Вие... подигравате ли ми се? С чужд контрол? Не мисля, че някой би изтърпял (някой) друг в подобна ситуация. Винаги може да се хоспитализирате доброволно или просто да изчакате вашият късмет най-накрая да ви отведе до правилната държавна институция: полиция, болница или затвор.

Трябва да се намеси науката! Сензори, които в реално време (на пръв допир) да маркират (не)трезвото ви състояние. Ще има една допустима граница, отвъд която клавиатури, циферблати и всякакви други бутонни гарнитури ще бъдат блокирани. За да не (на)вредите както на себе си, така и на другите.

Тъй като това не е държавна цел номер 1 (по отношение на разработките), ще ни се наложи още известно време (може би век или два) да продължим по старому:

- физическа дейност, но не и отвъд затъпяващия лимит;

- подтискане с подръчни материали, без (явни) самоубийства;

- уповаване на вярата и/или други нематериални вариации на енергията около нас, която в един момент може да се превърне в по-качествен отдушник и да ни спести цялата тая простотия.

А дотогава - умната и не го мислете толкова...

Най-четените