Едно добро нещо...

Защо толкова трудно се пише за добрите неща? Сигурно съм се повредила като журналист. Притесняваш се да не звучи патетично, назидателно, морализаторски - абе измислено. Но всъщност адски ти се иска и някой друг да направи същото - или почти...

Просто искам да ви разкажа за едни хора на по трийсетина и... - Ники и Митко, които са направили нещо читаво, и даже са увлекли и други покрай тях, за да ги подкрепят и довършат. С техни лични пари, но не за да изкарат пари от това. Не са богати - иначе нямаше да им отнеме четири години да разчистят двеста квадрата земя, пълна с боклуци и отпадъци, да циментират част от нея, да сложат люлки и да стане детска площадка.

Срещат се и такива. И, срам за заклетите столичани - тези хора са провинциалисти, децата им са първо поколение софиянци. "Дойдоха от провинцията и осмърдяха София..." - чувала съм го не един път. Не, облагородиха я.

Моята прекрасна приятелка Милена, която пазарува в едно от двете им магазинчета, в каквито са преправили гаражите, ме заведе на детската площадка една вечер, преди да седнем на сладка приказка у тях, и каза: "Виж какво си имаме..."

На близо двеста квадрата земя - между един блок и новото училище от веригата "Дорис Тенеди", което е почти готово на столичната улица "Нишава" - в онази част, която принадлежи на "Бели брези". Вклещена между бул. "България" и "Дойран".

И един розов храст...

Преди четири години там имаше полусрутена къща, строителни отпадъци и какви ли още не. Днес си играят оплескани със сладолед хлапета. Отпред има малко зелено парче, отвоювано от традиционните "тротоарни" паркоместа - добре подстригана трева и храст с цъфнали червени рози. Единственият останал, защото другите четири са били отскубнати - и отмъкнати неизвестно накъде още в първата вечер, когато са били засадени.

За зеленията логистична подкрепа оказал и градинарят на полската резиденция, която е наблизо. Освен за красота, тя си има и друга функция - там слагат шатра, когато някое от децата има рожден ден и просто правят чудесни партита.

Отсреща, на срещуположния край има друга леха. Там Ники и Митко имат друго магазинче. И пак е зелено. Докато седя и говоря с тях, се изнизват куп хора, с които двамата са на "ти". Знаят кой какво обича, какво търси, какво пазарува. Ники ме убеждава да не пиша, защото "ами няма ненаказано добро, чух го от Бойко Борисов - и е прав...Какво толкова? Направихме я".

Разбирам го. Изтърсва ти се някой, който те пита кажи сега как го направихте. А ти никога не си мислел, че правиш Нещо-кой-знае-какво.

Има недоволни съседи, на които децата им пречат. Шумели им. Един даже оставил "сувенир" - умрял плъх на детската площадка. Децата винаги пречат някому в тази страна. Иначе как обичаме да ги щипем по бузките, а...

Чудно къде да играят малките под надзора на майките и татковците? В целия район едната общинска площадка още не е оправена, а другата - по-долу, край ресторант до площад "Ручей", е прашна и неудобна.

Търси се 85 квадрата противоударна настилка

От мястото преди четири години 11 КАМ-аза са изнесли боклуците. Цялата работа струвала близо 2000 лева - само че два бона през 2006-а и сега са съвсем различни пари. Ники и Митко дали първо 400 лева, други хора, съседи - по сто, двеста, даже по-малко, изобщо събрали парите, за да платят превоза. Трудът си е техен, дарен както и парите - от сърце.

Четири камиона с пръст са били изсипани, за да се направи нормална площадка и все пак да порасне трева - т.е. двайсетина сантиметра почва да има. Циментът обаче е бил малко и сега отдолу се е показала арматурата от гаражите. За тази циментена кръпка им трябва настилка - някаква. Сега трудно ще си я позволят, обрали са им едното магазинче.

Ще бъде чудо на чудесата, ако се намери такава - примерно от някоя спортна зала или стадион, който ремонтират, в смисъл и подобен отпадък ще свърши работа. Не е много мястото - близо 85 квадратни метра. Защото сега малките, като тичат там, а не по тревата, и паднат, се удрят лошо. В смисъл твърдо е и някое коляно или лакът редовно се разкървавят.

Една рисунка й трябва на площадката, казва Митко, чийто син Момчил тутакси се покатерва на покрива на детската къщичка. Единият край на площадката е опрял в гърба на постройка и стената е гола, макар и бледожълта от боята. Художници сред спомоществователите на площадката обаче няма. Та, ако някой иска да нарисува..."Моля, нарисувай ми една овца." Може би все пак някой, който помни Малкия принц.

Най-веселата част от площадката е тоалетната - оранжева завеска, на която в единия край е буквата "М", в другата "Ж". Батутът, пластмасовата къщичка, люлката и една дървена катерушка - всичко е евтино, купувано едно по едно. (Митко ми разказва как видял на Околовръстното едни готини къщички, пластамасови, цветни, но цената...2000 лева без ДДС.) Основите за играчките пък е направил "съсед, който е цар - може да направи всичко от неръждавейка."

Иначе на всички им се искало да има по-красиви люлки. Две майки ходили до общината, но им било казано, че не могат да им помогнат за люлките, тъй като площадката не е общинска.

Ако ме питат мен, най-добре да изчакат до местните избори догодина - тогава някой кандидат-кмет може и да се бръкне и да купи истинска красива голяма къщичка. Толкова ще е жизнеутвърждаващо и прекрасно за снимка - усмихнат костюмар до пясъчника гали дете по главичката, а отдолу текст как е подкрепил гражданската инициатива на хората от "Нишава". Красота.

И сега е красиво. Чисто, няма боклуци, защото всеки, който си тръгва с детето, гледа да не оставя такива.

А къде играят вашите деца?