София и силата на името

Независимо дали мразите или обичате София - едно е ясно: това е най-динамично развиващият се град в България. И ако растящите като гъби нови сгради не са достатъчно доказателство за непрестанната промяна на градския пейзаж, то една разходка из култовите места за срещи в центъра, ще ви убедят напълно - имената на местата в София са по-устойчиви от самите места.

В рамките на 15-25 години някои от любимите на софиянци кътчета за срещи се промениха до неузнаваемост, други се модифицираха така, че оставиха непроменено само името си.

Трети легендарни някога места са на път напълно да изчезнат както от физическата карта на града, така и от "емоционалната карта", отпечатана в спомените на жителите му. И да превърнат имената си в история.

Започваме разходката си из центъра на София през местата, които останаха верни на силата на своето име:

Градинката на "Кристал"

Малкото паркче със статуята на разсечената глава на Стефан Стамболов е разположено в пространството между бул. "Цар Освободител" и ул. "Г. С. Раковски" от едната страна и ул. "Аксаков" и "6 септември" - от другата.

Името на градинката и сега е "Кристал", но едва ли някой от хората, които се събират тук днес, си спомня за едноименния ресторант, който се е намирал по времето на социализма и в началото на "демокрацията" на това място.

В края на 80-те и в началото на 90-те, ресторант "Кристал" е сборен пункт на "естрададжиите". Мястото е доста популярно и по време на митингите на СДС в началото на 90-те.

Следват години на упадък, когато ресторантът е занемарен, а в градинката се събират антиквари и художници. След това на мястото на ресторант "Кристал" започва да функционира рибеният "Тамбукту".

Напоследък градинката и прилежащият към нея бар преживяват нещо като възраждане, което означава, че очевидно "Кристал" се е променил, но без да изчезне. От година-две името отново е нарицателно за срещи. На мястото на самия ресторант сега се строи луксозно жилище с изнесени пред фасадата бронирани и неотваряеми стъкла, за което градските легенди говорят, че е на банкера Цветан Василев.

„Билкова"

Десетилетия наред барът, известен като "Билкова", приютява и забавлява поколения софиянци. Едно от предимствата му е стратегическото разположение в центъра - на улица "Шишман" 22. Като се добавят приличните цени на алкохола, градината, както и добрата музика, става ясно защо има хора, които се заседяват с години в "Билкова".

А иначе повечето от завъртащите се там, ходят основно заради хората. Защото (поне допреди 4-5 години), всяко лято в бара можеше да срещнеш индивиди, сходни на теб - а именно "красиви" и "интелигентни".

По-интересното обаче, е, че както и в случая с "Кристал", малцина помнят откъде идва името на заведението. А то е такова, заради билковата аптека, която някога се е помещавала там.

Очевидно късата памет е и причина името "Билкова" все повече да се превръща в "Билката".

„Лодките"

Друго място, което си е запазило името, но не и функцията, е "Лодки". Мястото е известно предимно на бохемстващите столичани, тъй като се намира малко по-встрани от същинския център на столицата, а именно в Борисовата градина срещу битовия ресторант "Веселото село".

Допреди 7-8 години "Лодките" беше изключително масово посещавано лятно ъндърграунд заведение, което обаче напоследък привлича все по малко хора и то предимно от околните квартали: "Лозенец", "Изток", Центъра. Може би отливът се дължи и на западащия вид на мястото?

Но защо "Лодките"? Името идва от социалистическо време, когато каналите (в които днес подпийналите посетители могат да си счупят я глава, я врат) са били пълни с вода и в тях децата са можели да карат детски лодчици. А на мястото на бара някога се е намирала касата на соц-атракциона.

Разбира се, може би един от десет от посетителите на мястото днес знае историята на името на заведението. И той навярно е софиянец поне второ поколение.

"Баба Яга"

Мястото "Баба Яга" също е известно основно на забавляващите се столичани от центъра. "Баба Яга" се намира зад Паметника на Съветската армия в Борисовата градина. Обществените спомени за дървената детска къщичка, която някога се е намирала там, стават все по-бледи и за тях напомня само заведението, което и днес носи името "Баба Яга".

В София обаче има и места, които някога са значели много за софийските жители, но от които е останало само името... което също е на път да изчезне.

"Аптека"

От някогашната аптека на "Аптека" е останал само спомена, една оптика и магазин за бижута. На булевард "Витоша" номер 69 и "Патриарх Евтимий" сега не се случва нищо. По-скоро нищо интересно.

В момента там, където някога работеше една от първите частни аптеки в София, има вход за метрото, букинист, пицария и тълпа от постоянно разминаващи се хора. С една дума: мястото е станало твърде прилично.

Името „Аптека" през 90-те звучеше "култово" с липсата на членуване. Днес е на път да изчезне и никой няма да си спомня как през ранно-демократичните времена софийските хаймани имахме сякаш само два варианта за срещи в центъра вечер - осем на "Попа" и осем на "Аптека".

И на двете чудесни места човек можеше да се запознае с някой непознат, да изпуши седем кутии с цигари докато чака неулеснената от мобилни телефони своя среща... или да се сдобие с наркотици. Такива екстри там вече няма.

"Кравай"

"Кравай" е толкова култово място, че човек може с години да се чуди как никой не използва славата му и да започне да продава сувенири с ликове на хората, които са се събирали там.

В момента от невероятното заведение близо до ъгъла на бул "Фритьоф Нансен" и "Патриарх Евтимий", подслонявало българския ъндърграунд на 80-те, е останала само табелата, магазинът за платове и... носталгията.

Сега тротарът пред мястото изглежда крайно нормално и само спомените напомнят за пънкарите, уейвърите, метълите и другите форми на живот, различни от тези на пионера и на комсомолеца, които са обогатявали столичния пейзаж.

"Синьото" и "Магурата"

Тези две места, макар и заредени с тотално различни емоционални спомени на тотално различни по манталитет хора, днес са обединени от едно: и над двете, подобно на историята с "Кравай", тегне опасността от забвение. Поне в ежедневието на хората. А иначе в историята на София, както ъгълът на "Драган Цанков" и "Евлоги Герогиев", така и продълженито на "Витошка" срещу НДК винаги ще заемат важна позиция.

Някога "Синьото" е било сборище на софийския музикален ъндърграунд от 80-те и 90-те, равносилно по посещаемост на "Кравай" и на "Кристал". И съответно символ на духовната и, донякъде и политическата, свобода. За сметка на това, несъществуващата вече сладкарница "Магура" и първите чейндж-бюра около нея са символ на материалната свобода... и на измамите, извършвани с валута в зората на демокрацията.

Не един и двама милионери, и не един или двама престъпници са се родили пред "Магура". Но днешното младо поколение не знае нищо за тези места. На мястото на "Синьото" е спирката на метрото, а на мястото на "Магурата" има напълно европейски магазини и нищо не издава, че на плочките пред тях не чак толкова отдавна са се разхождали „чейнчъджии" с пачки валута в ръце.

Така е - местата се променят, хората се променят и, както виждате, дори имената се променят. И само невидимите спомени могат да кажат какво е било. Докато има кой да си спомня.

Новините

Най-четените