Гледам една реклама в интернет: „Мили дами, вместо да правите салата и да наливате ракия на мъжете си по време на Евро 2016, елате и се поглезете при нас". Следват подробно описани процедури с цени във въпросното козметично или уелнес студио, адрес и списък с промоции за две и повече терапии в пакет.
Няма лошо - всеки гледа да си търси и намира клиентите по всякакъв начин.
Но в 21 век да обявиш жената за нещо средно между готвачка, сервитьорка, виночерпец и аниматор на мъж, попаднал в ситуация на футболно първенство, някак ми идва трудно за преглъщане.
Картинката веднага ми напомни онези умилителни и всъщност доста плашещи рекламни плакатчета от 50-те години на миналия век, на които е изрисувана спретната и добре фризирана на вела щипки домакиня с престилка да налива с усмивка кафенце на съпруг бизнесмен с тънка вратовръзчица и бяла кърпичка в джоба на сакото. Който, разбира се, чете вестник.
Сиреч, занимава се със сериозни неща - политика, бизнес, пари. А не като бедната откъм разсъдъчен капацитет съпруга, за която върхът на личните й човешки възможности е да уцели със струята кафе от чайника отвора на порцелановата чашка.
Неравноправието между половете ме вълнува отдавна и лично - не само защото съм изпитвала сексизма върху гърба си, но и защото продължавам да виждам как снизходителното отношение към жената хубавичко усяда дори в главите на мои познати и приятели, за които иначе бих се клела, че не споделят мъжко-женската класификация на правата и задълженията в тоя живот.
Съвсем наскоро чух една приятелка, която чудесно си се справя сама с цялата обичайна ежедневна неразбория и никога не е била от типа „отчаяни съпруги", лениво клекнали на хранилката на мъжете си, да казва, че било по-добре кариерата на съпругата да е по-малка и слаба от тази на съпруга.
Иначе балансът в семейството щял бил да страда, защото, видиш ли, на мъжа щяло да му се нарани егото. Брей, това мъжко его трябва да го пазим така, както пазим децата си да не се изтърсят върху асфалта от върха на катерушката!
Или както казваше баба „мъжкото месо по боли!" - на него му е по-тежко и по трудно, та ние - тая част от човечеството, дето нямаме бради, мустаци и пишка за мерене на възможности - да си турим на въоръжение вековното женско премълчаване, да си влезем в ролята на обслужващ персонал, че и да сме щастливи и удовлетворени от това.
Нашето, женско его, него кучета го яли. Я да си го свием там някъде между отличните дипломи и апостолски да се посветим на мъжката кариера, побутвайки я оттук-оттам като куцо магаре.
Покрай футбола, който ще е част от ежедневието ни тоя месец, мъжко-женското разделение отново навири глава. Момчетата имат да гледат мач! Значи, внимание!
Първо, никакви изненади, мрънкания и семейни планове за този период!
Второ, къде, как, защо и с кого ще се гледат мачовете е тема, до която никоя жена не трябва да се докосва нито с предположения, нито с въпроси, пък камо ли с отрицателно отношение.
Трето, ако безценният мач ще се гледа у дома, спонтанното присъствие на още десетина приятелчета изобщо не трябва да бъде посрещано с неудоволствие! Напротив - следва жената, като така и така не се интересува от футбол, да подготви мезета на цялата орда и зорко да следи за това дали чашите на дец...пардон, на мъжете, са пълни.
„Добрата домакиня" трябва още да слуша ругатните, да съпреживява разочарованията и да е ок с пиянските поливания на победите. Литрите изпита бира, опиканата тоалетна вкъщи, разлигавените от необичано приповдигнатата обстановка деца също са си неин проблем.
Ако приемем тази философия за даденост, каквато тя очевидно е в главите на сътворилите въпросната интернет реклама на уелнес студиото, трябва да признаем, че сексизмът си е все така здрав и телом и духом. И че въпреки цялото ни женско световно перчене, стигмата за по-нисшата роля на жената си ни хапе по петите. Нищо, че по света има хиляди жени футболни фенки, мечтаещи да седнат да си изгледат мачовете с по една бира в ръка точно така, както го правят и мъжете. Къде ти тая свобода...
За да ви докажа, че изобщо не сме се разделили със сексизма, ще ви опиша една въображаема ситуация.
Започва, примерно, европейско първенство по художествена гимнастика. Нека си представим, че по света жените - върли фенове на този вид спорт, са толкова, колкото са мъжете фенове на футбола. Така да се каже, художествената гимнастика изведнъж е станала неистово популярна сред предимно женската аудитория, която е готова да преподреди цялото си ежедневие в името на започващото първенство.
Следвайки логиката, в коктейл баровете, малките ресторантчета, фризьорските салони и клубове по спорт се появяват огромни телевизионни екрани, на които дамите да могат да гледат състезанията си. Заведенията започват да предлагат специални менюта на по-ниски цени по време на излъчванията. Домовете, децата и работата масово изцяло са прехвърлени на съпрузите и колегите.
Из градските улици по време на първенството самотно циркулират мъже, влачещи ревящи деца от детски градини.
Супермаркетите са пълни с мъжки групички, които пазаруват препарати за почистване и се питат един друг кога най-после свършва този кошмар, че всичко да си влезе в релси. Из интернет хвърчат рецепти за бързи салати и аламинути, които мъжете готвят в несвяст по кухните. Междувременно съпругите им са събрали приятелките си и от полулегнало положение раздават команди на половинките си.
„Гоше, дОнеси едно бейлисче, коте!". Или „Мацане, ще дойдат още пет приятелки, ще скокнеш ли до супера за по една биричка, ама с лимон, че ще си гледаме четвъртфиналите?"
Тези, които предпочитат да се отдават на спортната си страст извън пределите на дома, направо си хващат чантичките и тръгват нанякъде без много да се обясняват, нито пък да питат какво и как ще се случва междувременно в семейното огнище. В малките часове се връщат леко подпийнали и в най-добрия случай остават да спят на дивана в хола. В най-лошия - вдигат кротко заспалия съпруг от леглото на детето, където е задрямал, докато му е чел приказка, и с алкохолни целувчици го молят да им направи нещо за хапване.
Съпругът леко се сърди, ама утре ще му мине, защото това са си женски работи и в тях той по-добре да не се бърка. Пък ако нещо се оформи скандал, в крайна сметка плътно си затваря устата, че тя, жената, е с по-голямата кариера и носи повече пари.
Да не вземе да каже „Айде, като знаеш толкова много, дай ключовете от пежото и от утре си с градския транспорт!"...
Мога още много да фантазирам в тази посока. И съм сигурна, че както и свободолюбиво да си представяте точно тази „женска" сцена, тя ще си остане в главите ви като далеч по-ненормалната от „мъжката", на която сме преки свидетели в момента.
Никой дори не си задава и най-адекватния въпрос - какво правим с жените, които отчаяно искат да си гледат мачовете и за нищо на света не биха ги пропуснали, за да кълцат нечия салата и да изстудяват нечия ракия. Ама тях нещо не сме ги предвидили.
Толкова не сме ги предвидили, че чак им подсигуряваме какво да правят - нали, милите, може и да не се сетят сами, та да ги поканим на спа-процедури.
На жените там им е мястото. Ако не в кухнята и с парцала, разбира се.
Пепеляшка отива на бал чак след като си е събрала пшеничените зрънца от пода, нали така беше? И тича като луда обратно към „дежурния" си живот след това - сакън принцът да не види как става обикновена. Принцовете не бива да ги виждат тия неща - и тяхното его идва доста чупливо.
Не знам дали онова уелнес студио ще се сдобие с повече клиентки покрай Евро 2016 в Париж. Може и така да стане - ако съпрузите благоволят да си направят салатите и да си налеят ракиите сами...
Лично аз обаче отивам да си гледам двата мача от С група. При Полша - Северна Ирландия съм за ирландците, а при Германия - Украйна - за немците. Ако има някой да ми резне един домат със сирене и да ми сипе една ледена Бургас 63 като за начало, с удоволствие ще му доставя това удоволствие!
Момичета? Някоя нещо за довечера?
