Каквото и да се случва у нас, каквито и скандали и трагедии да тресат държавата, конкурсите за красота нямат почивка.
Въобще, състезателният дух на българина е несломим. И за да онагледя това твърдение, ще представя последното състезание за мъжки модели "Mr. Manhunt".
Организаторите твърдят, че това е най-престижният и популярен конкурс в света за мъжки модели. Но и далеч немалка част от топмоделите в Париж, Милано, Лондон и Ню Йорк си остават такива, без да обикалят състезателните подиуми.
Досега най-успешно е било състезанието през ноември 1995 г. на остров Сентоса, Сингапур, когато участници от 35 страни се състезават за титлата и награда от 100 000 долара. Тогава 420 милиона гейове, превъзбудени девойки и отчаяни съпруги от 39 страни следят с небивал интерес как се развива турнира по красота.
Днес, макар и с по-скромни награди, "Mr. Manhunt" също остава блян за мъжките модели (въпреки че ще станат лица на конфекция след победата) и мокър сън за зрителската му аудитория.
Какво се случва обаче у нас? Да оставим настрана това, че изглежда участниците са подбрани набързо. Част от тях не бяха стъпвали на подиум през живота си, а единственото им позиране е било пред огледалата във фитнеса. Както става ясно, дефилета на световни сцени биват приемани за фантастика. Но нека не забравяме, че това е конкурс за мъжки модели...
Досещате се къде се състоя "мегасъбитието" - в столична топ чалготека. Планирането на конкурса, разбира се, бе почти отчайващо, след като медиите бяха поканени час по-рано от официалния старт. А дефилето на "спортно-елегантно облекло", което даде начало на конкурса, започна с час закъснение.
Дотогава танцьорки друсаха телеса, а оркестър даваше чиста проба музикален кич на публиката, като всичкото това бе представено под названието "Името на дискотеката" и... Роберто Кавали. Сигурен съм, че ако дизайнерът бе присъствал на този абсурд, щеше да си блъска челото до припадък.
И така наааай-накрая му се вижда началото. Трябва ли да обяснявам колко дървено стояха мъжагите (и не дотам мъжаги) на чалга сцената... Или как някои от тях не можеха да си разгънат ръцете заради приеманите анаболи и стероиди?
Сега се сещам какво изящество лъха от фотосите на Мариано Виванко и книгата му "Uomini", изработена съвместно с "Dolce&Gabbana". Моделите в нея имат тела, изглеждащи почти като клонирани, и лица, които са с изключително запомнящи се черти. И както и заглавието, и голяма част от самите снимки директно да сочат към една по-различна сексуална ориентация, така категорично може да се определи целия труд като "плод на модната индустрия".
У нас обаче модата се асоциира по-скоро с ироничното и затова и конкурсите ни са такива. А и единственият по-значим мъжки такъв не може да се отличи с нещо красиво. Най-малкото разликата в ръста бе 20 см, като доста от участниците не покриваха дори нормата за професионалните модели с от ръст 183 см.
И все пак това са финалистите, да не забравяме. Не прилича ли това на всички телевизионни музикални формати като "Music Idol", в които кандидатстват за слава абсолютно всички, които могат да пеят под душа...
Най-отчайващ беше финалният кръг на състезанието, съчетан с изпълнението на фолк певица, когато се почнаха поздравите за тази маса, за онази маса и от време на време бяха привиквани собственици на лексуси, майбаси и мерцедеси на паркинга.
Става близо 4 часа след полунощ, когато става ясен победителят - шампион по културизъм. При награждаването пък, на което всички партньори на събитието си раздадоха "специалните" награди и практически почти не остана неполучил поне една лента участник, някои прилично заформили шкембета тузари решиха да целят надпреварващите се с ледчета...
В крайна сметка какъв е изводът - конкурси за красота под път и над път, но самата красота у нас липсва. Или поне не се показва. И оттам всичко отива по дяволите...
