Понякога един текст дава основание на коментиращите да нищят авторката му с такова старание, докато не й поставят окончателна диагноза от рода на: "незадоволена, куха, бедна духовно лелка".
Разглежданата тема пък би имала по-голям авторитет сред четящите, ако е подписана от мъж.
Един експеримент на Webcafe.bg даде тон за настоящата констатация. Сменяме авторката с автор и мненията под написаното са доста по-обрани откъм квалификации, обиди и закани.
Излиза, че легитимираме правото на мъжете да говорят каквото си искат. Жените трябва да си траят.
Решихме да разнищим този проблем с помощта на психотерапевта Мадлен Алгафари. И да узнаем защо женското писане често провокира агресия. И отворихме поредната джендър тема, отвъд рамките на конкретното питане. Нека се върнем в началото.
Когато Ин срещна Ян
Всеки от нас носи в себе си мъжкото и женското начало. Вътрешният ни свят би бил много по-красив и здрав, когато двете са в хармония. Природата не търпи неравновесие, а ние сме се отклонили от него, отивайки повече към "мъжкото".
От векове мъжката енергия доминира в планетарен мащаб и дава превес на качества като борбеност, пробивност, инициативност, постигане на цели, външна насоченост, материалност. Докато "женското" обитава по-малко пространство и по-трудно разгръща своите нежни оръжия - интуиция, мекота, рецептивност, дух на състрадание и помирение, гъвкавост, обръщане навътре към душата и емоциите.
Това, което се случва в момента, е увеличаването на пространството за "женското" в широкия смисъл на тази дума. Не говорим за сексуалност и полова принадлежност, а за качествени характеристики. В днешно време женските качества са все по-видими и задвижват нови процеси - необходимостта от трансформация на ценностната система, стремежа към близост и хармония в човешките отношения, инициативи, свързани с екологията и спасяването на планетата.
С процеса на еманципация на жените, започнал преди повече от 100 години, "мъжкото" у жената е започнало да се реабилитира. Феминизмът е логично започнал процес, чиято цел е да се балансираме, да станем "цели". Да бъдеш "цял", означава здраве, означава истина. Дотогава "мъжкото" начало у жената е било със запушена уста. Така, както доскоро "женското" начало у мъжа.
Да разнищим Хари
Кризата на мъжа е актуална тема в цял свят. Процесът на еманципиране на "женското" у мъжа се движи с по-голямо закъснение, отколкото обратният процес при жената. В тоя смисъл мъжът днес е в по-голяма криза. Той е в период на адаптация и промяна. Ако "мъжкото" е по-скоро ориентирано към реализация и справяне във външния свят и социума, днешните условия са такива, че поставят усилията му под съмнение. Защото е много трудно. И това е един от мотивите, които разтърсват тази ситуация.
Като видни балканци с доста патриархално възпитание, ние в момента правим стъпки, които в други страни са се случили преди 10-15 години. Европа е доста напред в тоя процес. Семейството има своя вътрешен интегритет, в него мъжът и жената говорят, споделят, води се диалог, разделят се отговорности, съществува съдържателното кавалерство.
Възможно е мъжът да не е старомодният кавалер, който ще подари цвете или ще отваря врати. Но готовността от пълноценно общуване е много по-ценно качество. Ако жената работи и прави кариера, мъжът се грижи за дома. И в това няма нищо смущаващо.
В нашите географски ширини такава ситуация все още е трудна за разбиране. Не е прието мъжът да е раним, да споделя чувства, да признае страх или да помоли за помощ. Това не означава да се отрече "мъжкото", а да се добави липсващото "женско". Едното не измества другото, допълва го.
Има една голяма празнота в мъжа днес, която чака да бъде запълнена от вътрешното признаване и приемане на "женското" у него - смирение, незнание, чувствителност. Това е въпрос на осъзнатост. Жената е по-цяла в развитието си, по-балансирана, защото дълго време се еманципира. А "женското" в мъжа сега започва да говори и той е уплашен, объркан, не знае как да реагира, как да го приеме и как да го хареса. Затова свирепо напада всичко, което олицетворява "женското" извън него.
На българския мъж като му говориш за това, го приема като нещо срамно, унизително, хомосексуално. И той ще го подкрепи с доста цветни епитети. Но когато помогне на този процес да се случи, този мъж се балансира, оздравява.
Бунтът на L.
Мъжете, които трудно приемат за естествено, навременно и нужно реабилитирането на "женското" в тях са най-агресивни. Те нападат, скачат срещу жената изобщо. Тези мъже трудно биха казали: "помощ", "моля", "извинете", "сбърках". Имат женомразка нагласа и са склонни да наказват "женското" изобщо, защото не го понасят у себе си.
Нека не забравяме, че най-силно ни дразнят онези черти и недостатъци у другите, които ние самите имаме, но не ги приемаме. Този период на преход, в който мъжът се преоткрива, ще продължи докато той почне да гледа на "женското” в себе си, без да го осъжда.
Жените дълго време се бореха за равни права. Искахме "мъжкото” у нас да е признато. Но в същото време, когато мъжът тръгва да разкрива "женското" у себе си, жените ахкат и охкат – "Ама той е слаб мъж!". Затова трябва да сме толерантни и снизходителни към кризата на съвременния мъж, да му помогнем да мине през нея и да стане "цял".
Реабилитирането на "женското" в мъжа е каляване на "мъжкото".
