Сигурно тази картинка ви изглежда познато: дойде ли сезонът на настинките, мъжът у дома вероятно първи ще хване някой вирус и ще го прекара сякаш идва краят на света.
Явлението е известно и като "мъжки грип" и често е обект на шеги и закачки, че даже при най-малката настинка, мъжете са склонни да драматизират симптомите си и да изпадат в пълна безпомощност.
Само че всичко това има съвсем логично обяснение. А то е, че мъжете са ощетени от природата.
Реалността е, че реакцията на мъжкия имунитет срещу вируси и бактерии е по-бавна и по-слаба в сравнение с тази при жените и по тази причина мъжете са по-уязвими към инфекции и съответно изпитват по-тежко всички симптоми.
Защо се получава така?
Първата част от отговора на този въпрос се крие в генетичното различие.
Фундаментът на имунната защита се гради още на генетично ниво - по-конкретно в половите хромозоми. Докато мъжете разполагат с комбинацията XY, жените имат две X-хромозоми. Тази разлика е от решаващо значение, тъй като X-хромозомата съдържа много по-голям брой гени, отговорни за разпознаването на вирусите и бактериите и координираната реакция срещу тях.
Тъй като жените имат две X-хромозоми, техният имунитет се възползва от значително предимство в потенциала си за имунен отговор.
Макар във всяка женска клетка едната X-хромозома да има способността да се деактивира частично, редица имунни гени в нея остават активни. Това осигурява естествен резерв и по-богат арсенал за неутрализиране на опасностите. Мъжете, разчитащи само на една X-хромозома, просто нямат такъв генетичен капацитет.
На второ място идват хормоналните разлики.
Ролята на хормоните е да действат като химически регулатор на имунната система и да определят кога да се задейства и кога да намали оборотите. В този смисъл естрогенът и тестостеронът диктуват коренно различни защитни стратегии за организма.
В ролята си на имуностимулатор, естрогенът засилва синтеза на защитни антитела и подпомага работата на основните имунни клетки (Т- и В-лимфоцитите). Именно затова жените обикновено развиват по-силен и устойчив имунен отговор както срещу патогени в околната среда, така и след имунизация.
Нивата на естрогена обаче са в постоянно варираща динамика - колебаят се по време на месечния цикъл, достигат пик по време на бременност и спадат драстично след менопаузата.
Именно тази комбинация от генетични и хормонални фактори превръща бременността и последващите я години в период на изключително мобилизиран имунен отговор срещу външни инфекции.
От еволюционна гледна точка това е ключов механизъм, който се грижи за защита на здравето на майката и нероденото дете, а след това осигурява на жената по-високи шансове за оцеляване през годините, когато отглежда потомството си. Същият модел е валиден за голяма част от животинския свят.
Тестостеронът от своя страна е един от най-големите имунопотискащи и противовъзпалителни регулатори в човешкото тяло.
Макар и да звучи като недостатък, от еволюционна гледна точка имуносупресивната роля на тестостерона всъщност има своята логика и значение.
В миналото мъжете са били по-често изложени на физически рискове, което значи, че при тежки травми прекомерната реакция на имунната система може да бъде по-опасна от самото нараняване. Потискането на възпалителния процес е предпазвало организма от фатален септичен шок.
В съвременния свят обаче този еволюционен механизъм има своята цена, тъй като потиснатият имунен отговор прави мъжкия организъм по-бавен в справянето с упорити вируси и бактерии.
Все пак, въпреки че мъжката имунна система е генетично и хормонално програмирана да бъде по-предпазлива, нейната ефективност може да се значително повишена и укрепена по редица начини.
На първо място стои допълнителното приемане на витамини и минерали.
Тук важно значение имат витамин D3, цинк, селен и омега-3 мастни киселини. Всички те са с доказано позитивна роля.
Оттам нататък поддържането на добра физическа форма чрез силови тренировки също е доказан път към укрепване на имунната система. От една страна самата мускулна тъкан по време на съкращение освобождава специални протеини, които стимулират производството на нови имунни клетки и намаляват системното възпаление.
От друга страна прогресивното натоварване няколко пъти седмично подобрява инсулиновата чувствителност и стимулира производството на Т-клетки.
Тук обаче ключов момент е балансът, защото вечният спътник на претренирането и претоварването - стресът - действа в точно противоположната посока. При хронично високо ниво на кортизол и адреналин тялото изпада в състояние на постоянна тревога. Кортизолът блокира активността на белите кръвни клетки и допълнително натиска имунната "спирачка", засилвайки имуносупресивния ефект на тестостерона.
Ето защо критична остава ролята на добрия сън и пълноценната почивка. Именно по време на дълбоките фази на съня имунната система се презарежда и изчиства нивата на кортизола. Лишаването от сън дори само за една нощ може да намали с над 50% капацитета на тялото да се бори с вируси и бактерии.
Какъв е изводът накрая? "Мъжкият грип" наистина съществува и има съвсем научно обяснение.
Но докато генетиката не може да се промени, навиците подлежат на контрол. Малко повече сън, умерени тренировки и правилните витамини са напълно достатъчни, за да превърнат еволюционната "спирачка" в работеща защита.


