Не, не си въобразявате. Младите жени наистина трябва да се стараят повече от мъжете, за да получат еднакво отношение - този факт е официално потвърден от две нови изследвания.
Постъпването в университет за младите и умни девойки никога не е било по-трудно
Наскоро докладът "Inside Higher Education" за променящите се практики в приема на студенти в колежите разкри, че както частните, така и държавните институции предпочитат кандидатите от мъжки пол - независимо от тяхната раса или социална класа. Медиите деликатно подминаха тази информация, избирайки да се съсредоточат върху очевидната реалност, че приемните комисии са по-пристрастни отвсякога към богатите студенти.
Но фактът, че възможността за плащане на пълна такса за обучение компенсира по-ниските оценки, не е нещо ново. Истинската новина е, че кандидатстудентките от всички раси сега трябва да отговарят на по-висок стандарт в сравнение с белите си конкуренти от мъжки пол във всички университети.
В продължение на години, предпочитанията към мъже се смятаха за феномен, присъщ предимно на крайно селективните образователни институции с хуманитарна насоченост. Преди пет години Дженифър Делахънти Бритс, декан по прием на студенти на колежа Kenyon, написа популярното си извинително писмо за Times, наречено "До всички момичета, които не одобрих".
В него той непреклонно отбелязва, че интересите за равенство между половете и стандартите в учебното заведение в момента са "по-високи спрямо жените, отколкото за мъжете". Половин десетилетие по-късно, проучването "Inside Higher Education" потвърждава, че някогашната тенденция при елитните учебни заведения сега се е превърнала в общоприета практика.
И медиите се занимават основно с мъжката проблематика - във вреда на жените
Мъжете не се възползват от предимството си единствено при прием на студенти - на тях се обръща и повече внимание в медиите. Актуалният проблем на нашата ера е "кризата на мъжествеността". Хана Росин се притеснява за "Края на мъжете", а Бил Бенет пише за "Дефицит на зрелостта".
Учени, теолози и педиатри - всички издават книги, в които обясняват "какво не е наред с момчетата". Със сигурност разполагаме с някакви доказателства, че мъжете изостават по една или друга причина. И понеже всяка дискусия за факторите, които причиняват този феномен, е силно политизирана, дебатът какво да се прави с "нехранимайковците" вероятно ще продължи за неопределен период от време.
Както знаем обаче, вече е налице едно крайно съмнително решение на проблема: занижените стандарти за прием на мъжете. А като се изключи извинението на Бритс от 2006 г., неблагоприятните странични ефекти от този подход спрямо жените масово се пренебрегват.
Щетите за представителките на нежния пол не идват само под формата на пощенски пликове с отказ от ВУЗ-овете. Реалността на завишените стандарти утежнява допълнително друга криза - и без това болезнения перфекционизъм на младите дами. Момичетата винаги са съзнавали несправедливия сексуален двоен стандарт, а сега трябва да се примирят с още по-високите очаквания към интелекта им.
Младите жени сега са много по-стресирани и живеят в много по-конкурентна среда
Годишното проучване на Калифорнийския университет в Лос Анджелис сред първокурсниците отчита променящите се от десетилетия насам нагласи сред студентите от първи курс. Най-новите резултати, обявени в началото на годината, ясно показват, че стресът е по-характерен при жените: "Всяка година жените са все по-малко позитивно настроени по отношение на емоционалното си здраве, в сравнение с мъжете, а сега тази разлика е дори още по-голяма".
За много млади хора, сериозният стрес започва още преди колежа. Делът на студентите в проучването, които споделят, че често са били претоварени с всичките си задължения през последната си година в гимназията, е нараснал от 27 до 29 на сто през изминалата година.
Разликата между половете при този въпрос е дори още по-голяма от тази при емоционалното здраве - само 18% от мъжете споделят, че са имали затруднения често, в сравнение с 39% при жените.
Младите мъже и жени прекарват и свободното си време по различен начин. Линда Сакс от Калифорнийския университет разкрива, че според проучването "мъжете отделят повече свободно време за дейности, които ги освобождават от стреса, като упражнения и спорт, докато жените поемат повече отговорности - доброволческа работа или помощ в домакинството, които не спомагат за освобождаването на натрупания стрес".
Двойният стандарт облагодетелства по-мързеливите младежи
След като вече знаем, че висшите учебни заведения третират кандидатстудентите от женски пол с по-високи стандарти, изглежда нормално, че засиленото участие на момичетата в доброволчески дейности се е превърнало в женска конкурентна необходимост.
Въпреки че доброволната обществена служба е задължителна в много американски гимназии още от края на 80-те години насам, тя придобива дори по-голямо значение в ерата на масовото завишаване на оценките, в която повечето кандидатстуденти имат оценка над 4.00.
Повечето часове, посветени на помощта на бездомни или грижата за онкоболни означават по-голям шанс да се отличиш сред големия брой умни, амбициозни и добре възпитани момичета, кандидатстващи за ограничени места в колежите.
Младите мъже, от друга страна, са колективно награждавани за липсата на академична амбиция и отборен дух. Заради силно конкурентните стандарти на някои колежи, 5 часа седмична грижа за незрящи хора е синоним на мързел и бездействие, когато става въпрос за момичетата, но при момчетата това минава за чиста проява на героизъм.
Колкото повече време посвещават момчетата на фитнеса и видеоигрите, толкова повече се възползва от това намаляващият брой умерено амбициозни млади господа - те се превръщат в шанс за селективните учебни заведения да запазят съотношението на половете сравнително балансирано.
Стремежът към равни права на двата пола води до повече трудности за дамите
Традиционните "стресови фактори" в живота на толкова много млади жени - задължението да се грижат за семейството си, бремето от преследването на недостижим естетичен идеал, напрежението да бъдат секси, но не сексуални, притесненията, че "времето им изтича" - всички те настъпват много преди страха и истерията около края на мъжествеността.
Тези познати притеснения сега се допълват и от потискащата реалност, че младите момичета трябва да постигнат много повече от момчетата, за да получат еднакво отношение, поне когато става дума за приема в колеж.
Може и да има "мъжка криза", но както разкриват и двете проучвания, младите жени са истинските изстрадали и изтощени жертви на стратегиите, които използваме, за да решим проблемите на посърващата мъжественост.
