Тя е израснала в Южна Швеция, като е отгледана според философията за "friluftsliv" или пълноценен живот сред природата. Вярва убедено в мотото, че "няма такова нещо като лошо време, има само неподходящо облекло".
Не издържа нито ден, без да излезе сред природата, за да поеме глътка свеж въздух.
Възприятията на Линда Окесон обаче се сблъскват със стена от неразбиране, когато се мести да живее в малко градче в Индиана заедно със съпруга си, където отглеждат дъщерите си.
Докато в Швеция е прието, че родителите от всяка обществена прослойка трябва да насърчават децата си да играят навън, сред природата, в Щатите това не е така.
Не просто децата прекарват твърде малко време на чист въздух, но и много от тях страдат от различни здравословни проблеми, породени от заседналия начин на живот.
Затова решава да се върне за 6 месеца в Швеция с децата си и да напише книга за собствения си опит, наречена "Тайните на една скандинавска майка за отглеждане на здрави, издръжливи и уверени деца".
На първо място - активността на децата сред природата помага за развиване на физическите и моторните умения, силата, баланса, координацията. Освен това подобрява когнитивните умения, които по-късно се превръщат в база за натрупване на знания, когато детето тръгне на училище. Не на последно място - играта навън помага на децата да развият уменията си за общуване. Учат се как да се държат в компанията на други деца, как да си измислят свои собствени игри, как да определят правилата им и как да разрешават евентуалните проблеми, които възникват по време на общуването.
Всичко това може да ограничи симптомите на хиперактивност и липса на концентрация, намалява стреса, подобрява концентрацията, може да се използва като превантивна мярка срещу натрупването на наднормено тегло и др. Нещо повече - децата, които играят често навън, стават по-устойчиви на вирусни инфекции и не се разболяват толкова често.
Линда обръща внимание, че всички родители са склонни да изпадат в крайности, само и само да опазят децата си. Хората са убедени, че обществото е много по-опасно, отколкото то е на практика. Страхът излиза извън пропорциите на реалния риск. Проблемът е, че когато децата нямат възможност да се упражняват в поемането на рискове, не успяват да се научат как да се справят с подобни ситуации.
Никой не би искал да изложи децата си на опасност, която може да застраши здравето им или чийто резултат би бил непредвидим. Но родителите трябва да оставят достатъчно свобода за действие на малките. Децата, които поемат такива рискове, изградят съответните умения за реакция и не се сблъскват с непреодолими препятствия в общуването с хората.
Една от причините, които пречат за прилагането на тази философия, може да се окаже липсата на достатъчно обществено достъпни зелени площи в близост до жилищните райони в градовете. Това, което прави впечатление на Линда в САЩ, е, че почти всички терени са частна собственост, навсякъде са разположени знаци "Влизането забранено", а дори в обществените паркове има десетки правила и ограничения на поведението.
Голямата разлика е в това, че в Швеция животът сред природата се възприема като ключов елемент за отглеждането на едно дете.
Тази практика се стимулира на всички нива - от педиатрите, учителите, родителите или бабите и дядовците. Всеки споделя идеята, че природата трябва да бъде неразделна част или даденост за едно нормално детство.
Отначало Линда се сблъсква с неразбиране от хората в Индиана. Още преди да роди децата си, отглежда две кучета, които разхожда из града независимо какво е времето навън.
"Много хора се спираха и ме обсъждаха. Някои не знаеха името ми, но ме познаваха като жената, която разхожда двата черни лабрадора. Когато вече се родиха дъщерите ми, се е случвало да спират с колите си и да предлагат да ме хвърлят до вкъщи, защото изпитваха съжаление към нас - особено през зимата. Мислиха си, че нямам автомобил и съм принудена против волята си да ходя пеша по улицата с бебето, докато навън температурите са минусови. А истината е, че просто исках да подишам малко свеж въздух", разказва тя.
Разбира се, получава и много позитивни реакции - особено от по-възрастните хора, които й споделят, че като деца винаги са си играели на улицата, независимо дали времето е лошо. Този модел на възпитание, изглежда, се е променило драматично в течение на годините.
Линда Окесон съветва родителите да се опитат да намерят "сродни души" - хора, които споделят тази философия, обичат да излизат сред природата, групи за планинарство и др. Така различни семейства могат да се събират веднъж седмично и да дават възможност на децата да играят или да ходят на походи заедно.
Втората стъпка е да се въздейства върху образователните институции - детски градини и общински училища, така че да създадат повече възможности за активности сред природата.
Тя се надява, че концепцията за "friluftsliv" може да се екстраполира навсякъде, независимо от разликите в националните особености. Важното е хората да осъзнаят важността на отдиха сред природата - не само за децата, но и за възрастните.
