Младото момиче неохотно приближава масата, пльосва две менюта в лепкави кожени подвързии, отговаря хладно на поздрава и се отдалечава с все същото отегчение.
Не след дълго се връща, застава начумерена и с килната настрани глава слуша хранителните ни предпочитания.
Запомня ги от раз и без да хаби излишни приказки поема обратно, за да ги предаде в кухнята. Не говори много, но и ние не се правим на интересни. Не я питаме за подробности относно асортимента, не предявяваме претенции за начина на приготвяна и дори през ум не ни минава да я заговоряме на общи теми.
Работата й явно е тежка, затова и гледаме да не я усложняваме излишно. В крайна сметка оценката е заслужена четворка. Все пак се постара, доколкото й беше възможно.
Седмица по-рано един неин колега едва изкара три, въпреки черните си поръбени панталони и везаната копринена риза в стил "Балкантурист". Човекът си записваше поръчките в тефтерче, но незнайно защо реши да скъси дистанцията с непринудено говорене на "ти" и серия от дебелашки коментари.
Носеше по три чинии в ръка и умееше да ги върти при поднасяне; друго нещо обаче издаваше по-категорично стажа му в системата на общественото хранене: веднага можеше да прецени къде стои клиентът в световната йерархическа подредба спрямо него, а ние определено бяхме на по-ниско стъпало. Три на релси, въпреки шегата, че сме големички за малка бира.
Малко преди това критериите ни бяха завишени от девойка с възкъса рокля, която ни се представи по име съгласно корпоративния правилник, предложи ни списание, стоически понесе порция закачки от двама веселяка на съседната маса и накрая допусна варианта да я лишим от бакшиш, като платим с карта. Шестица!
Отрезвяването дойде на следващия ден с дама на средна възраст, която ни се сопна за избора на маса, на молбата за допълнителен стол ни посочи откъде да си го вземем и разчиташе на асистенцията ни при сервиране, защото я мързеше да обикаля. Накрая очаквахме да ни предложи да си измием приборите, но тя все пак предпочете кеш. На нея и двойка и беше по милост.
Идеята да оценяваме сервитьорите не ни хрумна самоцелно. Тя е резултат от културен спор. Неотдавна един немски гост с удивление забеляза, че поредният недодялан келнер получи дежурните 10%, въпреки че се постара неимоверно да не му ги дадем.
Дали заради някаква германска финансова рационалност или от пословичното тевтонско съблюдаване на правилата, но гостът ни остана изумен от нивото на обслужването в страна с туристически претенции и нашата безгранична толерантност към това.
В спор за това колко "тринкгелд" се оставя на мързелив сервитьор, немецът предложи да си направим бележник. Ако крайните резултати покажат, че обслужването е над средното ниво, той приема, че не е прав; ако обаче са слаби, ние се ангажираме да преразгледаме отношението си спрямо лошото обслужване и да не го поощряваме по никакъв начин.
Оттогава тайно си пишем оценки на сервитьорите, като се опитваме да бъдем максимално безпристрастни и в някакъв смисъл дори обективни.
Едва ли има смисъл да ви казваме какви са общите резултати. Вие имате прекрасна представа за това. След прекарана седмица по българското Черноморие общият бал не се е променил драстично.
Клиентът в зведението продължава да е все така неизбежен натрапник, а гордият независим български дух в голяма степен се изразява в нежеланието да се прислужва, макар че в това всъщност се състои благородната професия на келнера - човекът, в чиито ръце е поверено сервирането на триците по масите на маймуните в големия лов, наречен "българска ресторантьорска индустрия".
Е сега че ти куца логиката не съм виновен аз, моля. Факт е че не оценяваш труда на клетия ватман А към парите ти не съм посегнал, сакън. Давай бакшиши на който искаш. По 20 и по 30%, няма проблем. Само ако може да обясниш, понеже се позоваваш на това, в кой закон и нормативен акт е упоменат че на ватман не трябва да се дава бакшиш, а на сервитьорка е задължително. Че почти и неморално да не дадеш На касата в Била колко бакшиш оставяш ?
Днес съм под 3 статии от налични 30 сигурно. Има къде-къде по-досадни от мен в тоя форум. А ти смяташ ли че мнението ти има по-голяма стойност на база на това кой под колко статии пише?
Оня, типсът е пожелателен при сервитьори и др. облужващ персонал. Разбирам, че не схвана разликата, а колкото до другите статии, имам предвид споровете, които водиш и начинът, по който се аргументираш.
Е как да е пожелателен, като нравствената полиция в твое лице размахва пръст и съди на секундата всеки, който възрази и е против? Ето виж, 3 минуса са ми напраскали вече щото не искам да давам бакшиши, отритнат съм от обществото вече А не ми отговори на въпроса на касата Билата колко % оставяш? Да не те видя да си вземаш рестото до стотинка там, момичето също е обслужващ персонал (не ватман) и знаеш ли колко труд влага за теб
И що се хаби да изпишеш половин страница за мене за да кажеш, че не ти пука. Е това не разбрах само А айде като си почнал кажи защо в бар се оставя бакшиш, а в месарницате не. Защо? Защо де? Не "защото другите така правят". Кажи защо трябва? Или може и да не ми казваш....изпиши още 3 страници за мене да ми обясниш как не ти пука
Не ме разбирайте погрешно, и аз се водя по вълната и обикновено оставям дежурните 10%, обаче в случая Оня е прав. Игнорирайте факта, че по принцип си пада дървен философ - некомпетентността на страна в спора не е аргумент срещу валидността на изказаното твърдение. Аз също не мога да разбера огромната разлика в отношението на хората към сервитьорите от една страна и към целия останал обслужващ персонал от друга. Оставете ватмана, кажете дали давате бакшиш на служителя в бензиностанцията, който ви измие стъклото и ви пожелае лек път, на обущаря, който за 10 лева ви е оправил обувки за 100, на жената на щанда с месо в хипермаркета, която честно ви е казала, че е старичко и т.н. Това, което ми се струва, че иска да каже Оня е, че всички сме обхванати от едно стадно чувство, направо страх да не се изложиш, че задължително на келнера трябва да се даде бакшиш, а видиш ли, ако не го сториш, пропадаш до нулата в очите на съфорумките. Нередовното и никакво даване на бакшиш може в най-лошия случай да означава стиснатост - е, това ли е най-големият порок, който може да унищожи мнението ти за човек? А ако човекът е невъзпитан, нечистоплътен, подъл, жесток, тъп, арогантен, страхлив? Това ли е крайното и единствено мерило за стойността на човек - щедростта му? Толкова ли далеч сме достигнали в самолюбието си, че си позволяваме да съдим другите, само защото евентуално не са щедри колкото нас? Струва ми се лицемерно да се втренчиш в недостатък на човек, с когото си на една маса, докато се опиваш от красотата на собствената си широка и щедра душа. Не се опитвам да се заяждам, просто искам да внеса малко мярка в дискусията. Лично аз съм на мнението на умереното крило от форума - че бакшиш се дава, когато си доволен или поне не си недоволен от обслужването. И задължително по ненатрапчив начин. Останалото е само повод да спорим за глупости.
Мануела Имаме казус тогава. Повечето от вас сте били много капризни клиенти викаш и затова се полагал бакшиш. А тези, които не сме капризни клиенти и си поръчаме каквото има в менюто такова каквото е, без да искаме да ни извадят лука от салатата, а да добавят марули които ги няма, и без да искаме в кафето да има точно 163 зрънца захар.....ние длъжни ли сме с нещо на сервитьорката? И каква е нейната работа ако не точно това - да чуе какво е поръчано и да го пренесе. И понеже правилно се е ориентирал Строус, че сме обладани от стадно чувство, не е ли редно бакшиша да е за готвача, не за сервитьорката? Просто казус, тема за размисъл в жегата
Не откривам някаква особена връзка между свидливостта и останалите изброени негативни качества (не че липсата на бакшиш автоматично означава свидливост). Е, и в моите очи това е предпоставка за скучноватост, липса на въображение, липса на емпатия и т.н, обаче всички качества у човек се преплитат и си влияят по някакъв начин, а и всеки от нас притежава в определена степен от всички негативни или позитивни качества. Но наистина навлизаме в обширна и размита тема. Виж по-интересно е виждането ти за капризните клиенти и проекцията на собствените ти качества в хората. Ако считаш себе си за такъв, то може би наистина трябва да оставиш бакшиш, но не бива да очакваш това и от другите. Бих се издразнил, ако някой ме погледне в ръцете и започне да ми смята бакшиша. Не му е работа на моя познат да преценява колко съм бил капризен и колко доволен съм останал и дали оставеният от мен бакшиш подобава на неговата представа за щедрост.
Мечтата на келнерите – клиентите да си обядват вкъщи, а бакшиша да пращат по пощата... Инак мисля, като Борачо и Мануела, но съм и съгласна със Строу относно различният аршин за мерене на бакшиш при хората. Всеки си знае сам за себе си... Оня, понякога бакшишите се делят между бармана и сервитьора... Готвачът винаги взима много добра заплата, а сервитьорите и барманите са на минимална плюс бакшиш... друг е въпросът дали не се уговарят за някакво "делчо", ако готвачът е вкарал нещо, което е продадено и немаркирано навън...
Ташев, ако си правиш сметката, че не можеш да сколасаш месеца, че си сЕдиш дОма, а не да ми мааш гащи по заведенията...шъ мъ прощаваш
ех па и ти! Не съм казвала, ако нямаш пари за бакшиш да си седиш дома... Имах предвид, ако не можеш да свържеш двата края, ще си кроташ дома на 2 литра бира от 2 лева, а не да се правиш на оборотен по заведенията...
Абе не е толкова до пресметливост, нито е стиснатост. По-скоро е лек бунт срещу едни сноби, които ти вменяват, че си длъжен (длъжен! ) да плащаш за нещо, което е просто единственото задължение на тази професия - сервитьорката сервира. И нито един тук не изтъкна друг аргумент освен "ми то така е прието, ама е само за сервитьорки, за други не важи"... Ако освен да ми донесе бира ми направи и свирка, щедро ще добавя 50 кинта бакшиш, просто щото е направила нещо за мен, което не е длъжна да прави. Но само за носене на бира.....ми освен да се очаква сам да си я донеса като не искам да давам бакшиши, а?
Много сте ларж събрани тука! Значи всяка стока/услуга си има цена, плащам си я. Бакшиша никой не може да ми вмени като задължение или да ме гледа накриво, че не съм оставила „отгоре” т. к. това зависи от моята оценка за извършената услуга. Субективно преценявам доволна ли съм от полученото срещу съответното заплащане по ценоразписа и според удовлетворението си допълвам като вид благодарност. Чеки, че много сложно се изразих. С 2 думи ще оставя бакшиш не защото очакват от мен някакви проценти, разб’ийш ли, а защото този, който ми е продал стоката/услугата го е направил по най-добрия начин. П.П. Мина времето на 100-те марки по челата в кръчмите, нали? Ехеее едно време какви бакшиши имаше!
ееех, дилайт, навремето и вечността е бе по-трайна...мамка й
62 delight | 13.08.201315:47 по най-добрия начин. ...П.П. Мина времето на 100-те марки по челата в кръчмите, нали? Ехеее едно време какви бакшиши имаше! Ей, да знайш колко си прав за "едното време" Едно време каква баластра имаше!!! Я, камъни по тон че и отгоре! А това днешното баластра ли е? Камъчета некакви си! Ми праза! Това днешното праз ли е!? Навремето какъв праз имаше! Качиш един сноп на каруцата и стеблото се влачи по земята а коня преплита крака от тежест! Еееех, добро време беше....