Младото момиче неохотно приближава масата, пльосва две менюта в лепкави кожени подвързии, отговаря хладно на поздрава и се отдалечава с все същото отегчение.
Не след дълго се връща, застава начумерена и с килната настрани глава слуша хранителните ни предпочитания.
Запомня ги от раз и без да хаби излишни приказки поема обратно, за да ги предаде в кухнята. Не говори много, но и ние не се правим на интересни. Не я питаме за подробности относно асортимента, не предявяваме претенции за начина на приготвяна и дори през ум не ни минава да я заговоряме на общи теми.
Работата й явно е тежка, затова и гледаме да не я усложняваме излишно. В крайна сметка оценката е заслужена четворка. Все пак се постара, доколкото й беше възможно.
Седмица по-рано един неин колега едва изкара три, въпреки черните си поръбени панталони и везаната копринена риза в стил "Балкантурист". Човекът си записваше поръчките в тефтерче, но незнайно защо реши да скъси дистанцията с непринудено говорене на "ти" и серия от дебелашки коментари.
Носеше по три чинии в ръка и умееше да ги върти при поднасяне; друго нещо обаче издаваше по-категорично стажа му в системата на общественото хранене: веднага можеше да прецени къде стои клиентът в световната йерархическа подредба спрямо него, а ние определено бяхме на по-ниско стъпало. Три на релси, въпреки шегата, че сме големички за малка бира.
Малко преди това критериите ни бяха завишени от девойка с възкъса рокля, която ни се представи по име съгласно корпоративния правилник, предложи ни списание, стоически понесе порция закачки от двама веселяка на съседната маса и накрая допусна варианта да я лишим от бакшиш, като платим с карта. Шестица!
Отрезвяването дойде на следващия ден с дама на средна възраст, която ни се сопна за избора на маса, на молбата за допълнителен стол ни посочи откъде да си го вземем и разчиташе на асистенцията ни при сервиране, защото я мързеше да обикаля. Накрая очаквахме да ни предложи да си измием приборите, но тя все пак предпочете кеш. На нея и двойка и беше по милост.
Идеята да оценяваме сервитьорите не ни хрумна самоцелно. Тя е резултат от културен спор. Неотдавна един немски гост с удивление забеляза, че поредният недодялан келнер получи дежурните 10%, въпреки че се постара неимоверно да не му ги дадем.
Дали заради някаква германска финансова рационалност или от пословичното тевтонско съблюдаване на правилата, но гостът ни остана изумен от нивото на обслужването в страна с туристически претенции и нашата безгранична толерантност към това.
В спор за това колко "тринкгелд" се оставя на мързелив сервитьор, немецът предложи да си направим бележник. Ако крайните резултати покажат, че обслужването е над средното ниво, той приема, че не е прав; ако обаче са слаби, ние се ангажираме да преразгледаме отношението си спрямо лошото обслужване и да не го поощряваме по никакъв начин.
Оттогава тайно си пишем оценки на сервитьорите, като се опитваме да бъдем максимално безпристрастни и в някакъв смисъл дори обективни.
Едва ли има смисъл да ви казваме какви са общите резултати. Вие имате прекрасна представа за това. След прекарана седмица по българското Черноморие общият бал не се е променил драстично.
Клиентът в зведението продължава да е все така неизбежен натрапник, а гордият независим български дух в голяма степен се изразява в нежеланието да се прислужва, макар че в това всъщност се състои благородната професия на келнера - човекът, в чиито ръце е поверено сервирането на триците по масите на маймуните в големия лов, наречен "българска ресторантьорска индустрия".
Скучко, ша ма извиняваш, ама лекинко ша ти иззема функцията: Дядо и внуче си вървят през гората - Дядо, дядо виж - вълк! - Това, дядовото, не е вълк а куче. Едно време какви кучета имаше ехе-е - вълци. - Дядо, дядо виж - лисица! - Каква лисица бе дядовото, това е котка. Едно време какви котки имаше - ехе-е -лисици. - Дядо, дядо виж - вълшебник! - Това не е вълшебник бе дядовото, това е педераст. Едно време какви педерасти имаше ехе-е - вълшебници!
Човек се познава не в гнева, а в заведение!
Тя идваше винаги по едно и също време, с разлика 20 минути, но сутрин.Поръчката й бе толкова непретенциозна, че дори самата тя едва-едва, по навик, но винаги с усмивка и след като е пожелала "Добро утро!", казваше "кафе със сметана и кола/спрайт".Жена на влиятелен човек, висока, слабовата, усмихната, кротка и цветна, различна, облечена с вкус, не просто скъпо.Оставяше башкиш за нищо, сметката й бе няма и два лева, понякога плащаше 3 лева, друг път - пет. Но плащаше веднага, преди да я почерпи някого. Всички колеги я обожавахме, събрани от кол и въже - нещастници, чиято сутрин тя изпълваше с хармония и празник.Никога няма да забравя - толкова й се радвахме всички, че с неудобство приемахме бакшишите за нищо, на най- непретенциозният, най-приятен клиент на света, че решихме да се отсрамим и я почерпим един път.Много ни бе неудобно - тя бе истинска дама, разбра за какво става въпрос, усмихна се - трогната - и рече: "Благодаря, аз ще ям сладолед, но ми се иска да ми правите компания, ей сега ще донеса!". .....След няколко месеца умря от рак.
Бих дала всичките си някогашни бакшиши, за да е жива тази жена, без да я познавам изобщо, само зная че тя не би ги приела.
В случая и Ташев и Оня са прави. Когато има 10% бакшиш( задължителен) е за цялото заведение или хотел. Ако не ти харесват просто не ядеш в тях!!! Повечето от тия слакарници, барове, ресторанти са перачници на пари. Вие им наливайте още!И правете митинзи тип "антимафия"? Аз не! Ако искам да се изфукам имам други методи, па камо ли пред некоя затъпела, хитра, селянка сервираща кафета-питиета и чакаща стинки от мъжката полловина на населението. Не слугувам на понятието "селска чест". Ако си върши работата професионално, чисти масата и пепелника навреме, има чувство за социалност и не е нахална може, само ако е убава, иначе НЕ!
Бобо, бакшиша що трябва да е "фукане". Накефил си се - показваш им го, бакшиша е начина. Последния, който си мисли че се фукаш е човека на който даваш бакшиш според мен. Сега, ако другите на масата си мислят че се фукаш, вместо сложат всички по 1 лев и да стане читва бакшиш - значи егати компанията ръишли Приказваме си за бакшиши в тая тема, ама може за секунда да се сетим и за "клиентите" нали. Не е като да не ми се е случвало от обща сметка, да си дам точно за моята част + добра цифричка за бакшиш. Накрая събираме сметката и кво става - едва стигат! Няма смисъл да казвам, че тая случка не ми се е случвала само на мен, не е било 1 път. И все в компания на "приятни хора", с претенции за нормален живот, "средна класа" нали Егати то аз като излизам да се оливам с кварталните ми авери-пиянки по анцузи и пак не е било така. Ако искате добро обслужване, читави заведения с професионалисти сервитьори, и да ви помнят и да се отнасят привилегировано с вас - давайте бакшиши. Толкова е просто. Сигурно повечето от анти-бакшиш коментиралите тук имат по една торбичка пари в банките и без това. Те не ви пускат аванта, но въпреки това им давате всичките си пари а?
"...Ако искате добро обслужване, читави заведения с професионалисти сервитьори, и да ви помнят и да се отнасят привилегировано с вас - давайте бакшиши. Толкова е просто...."" Тоест ако не дадем бакшиш заведението може да е гадно, с гадно обслужване и ние ще сме виновни. Нищо че цените в краен квартал са някой път по високи и от в центъра и могат да плащат на персонала да си върши работата, за която е сложен. И добре бе, стига го повтаряхте, разбрахме го - на сервитьорки и катаджии е прието да се дават кинти, на всички други не трябва да се дават На ватмана че те е докарал жив и здрав, на продавачката в магазина не, на тоя не, на оня не.... само на сервитьорки. Щото са в сферата на услугите. Ще ходя да се подстригвам след малко. Чудя се дали да залепя на жената още 5 лв. на челото. В сферата на услугите е, явно трябва. А ако не го направя, дали има оправдание да ме остриже като овца - щото нали така беше - ако искате професионално обслужване давайте бакшиши, иначе няма
Ко са зачекнафти с тия бакшиши не моа Ви рАзбера. Който и на когото иска оставя бакшиш, или не. Аз лично последните години данък обществено мнение не плащам. А какво ще си помисли тоя или оня, ако ме види да давам, или да не давам бакшиш - ми свобода и демокрация. Бакшишът не е задължителен, а пожелателен, каза се няколко пъти вече. Какво толкова има да се дъвчем, къде се оставяло бакшиш, и къде не, и срещу какво? Дрън дрън та пляс.
"...Не е като да не ми се е случвало от обща сметка, да си дам точно за моята част + добра цифричка за бакшиш. Накрая събираме сметката и кво става - едва стигат! ..." --------------- И на мен ми се е случвало няколко пъти. И май винаги, когато се зачетем по-внимателно в сметката, се оказва, че е сгрешена. Или пък "сгрешена", но не искам да съдя. И въпреки това, пак оставям бакшиш, да не би случайно да лиша човека от полагащото му се, в случай, че не го е направил нарочно. Но чак толкова далеч като теб не стигам. Да живееш с ПРИНЦИПНОТО мнение, че в такива случаи компанията ти преебава сервитьора... Е@и му майката и на компания, и на кръчма, и на животец, ако такова отношение имаш към приятелите си. Нищо де, респект пред сервитьорите, барманите и таксиджиите. Корумпираните лекари, мързеливите учители и феодалните старчета да го духат.
Manuela Gerenova | 14.08.201310:08 Оня, аз на фризьорката и при козметик задължително оставям отгоре, мисля, че е ясно защо. Да, абсолютно ясно е - защото ако не оставиш "за да ти гарантира качествено обслужване", ще те е срам да излезеш 1 месец от вас с новата прическа за без бакшиш. Също така ако не оставиш бакшиш.....кхмм "такса за качествено обслужване", сервитьорката може да ти плюе в яденето и пак да не излизаш от вас една седмица Пък прословутия ватман без бакшиш ако засили вагонетката към стената няма да мине незабелязано...ще го дават по новините ПС: Не дадох на фризьорката сутринта, а тя си ме подстрига както всеки път. Оплака се, че са и малко парите, но обеща да се преквалифицира в професор по физика за да не разчита на бакшиши...