Моя приятелка води нечовешка борба за забременяване. По време на тази 7-годишна борба тя преживя два неуспешни опита ин витро и един спонтанен аборт. ДЕТЕТО беше фикс идея и на двамата със съпруга й. Обзаведоха разкошна детска стая и точно когато забременя, той вече беше намерил Любовта-на-живота-си.
Сега гледа сама детето си в прекрасната детска стая. За седемте години мъки, през които и двамата изтъниха връзката помежду си, започнала прекрасно, можеха да си осиновят дете. Но той не искаше. "Как ще гледам чуждо дете?!", отговори ми един ден съпругът й, когато не издържах като свидетел на поредния скандал помежду им и попитах защо не си осиновят човече.
Като майка ми е адски трудно да го разбера. Познавам хора, които си осиновяват деца и след това им се раждат техни биологични - и как едното и другото си растат обичани и НЕпредпочитани заради гените.
"Синът ми... Моят син", казва надуто бащата на детето ми, който иначе се бореше здраво издръжката му да бъде колкото се може по-малка. Успокои се, като открих персонална сметка на името на сина ми, за да не "харча" парите аз. Възпроизвел се е, оставил е нещо след себе си - било и само собствената си семчица. Аз просто исках дете - и то точно от този мъж.
Не знам кое е по-финансово разоряващо или гадно в България - опитите за ин витро забременяване или осиновяването на дете. Помня как моя позната разглеждаше снимки на две бебета за осиновяване, които й бяха изпратили, и отхвърли едното, защото ноктите му били почти сини, което си било неопровержимо доказателство за чист цигански произход. "Ще ме лъжат, че не е циганче, а?", каза тя презрително и натисна delete. Мъчно ми е за другото дете, което осинови...
Циганче значи едва ли не генетично обременено да е престъпник и каквито се сетите кофти определения. След като и самият ни вицепремиер Цветан Цветанов заяви публично, че ромската общност е "инкубатор за генериране на престъпност"...
Няма лоши деца, има лоши родители, казва майка ми, която със сигурност е Майката с главно М. Съвсем вярно.
Сещам се как преди време по една от телевизиите показаха среща на две ромски деца - и двете момчета бяха на по 16 години. Само че едното беше имало шанса да бъде осиновено преди четири или пет години от американско семейство, а другото така и си беше останало в социалния дом. Виждаш не просто два различни свята, виждаш цивилизационен сблъсък, в който американският тийнеджър пита българския как си харчи парите и какви са плановете му, как се учи и т.н.
Не знам как бих постъпила, ако съм поставена пред дилемата дали да задържа човека, който обичам, като му родя дете, или да го напусна, ако не иска да си осиновим. Знам обаче, че не бих родила, за да копи-пействам нечии гени или да осигуря наследник, който да носи...например трите имена на дядо си...
Вярно е, че никой не ти дава децата с наръчник указания за отглеждането им. Единственото, което знам от собствен опит е, че се гледат с много любов. А за това гени не са необходими.
Тази статия ме подсети за един спор, който водих при най-странните обстоятелства - с оператор на PRO-BG по време на протест срещу анти-гей проектозакона на Уганда. Той каза, че най-голямото му притеснение относно хомосексуалността идва от това, че гей хората не могат да имат деца. Аз, разбира се, веднага отговорих, че това не е вярно и, че на Запад, където общественият климат го позволява, хиляди еднополови двойки осиновяват дечица и създават прекрасни семейства. И тогава разговорът отиде в посоката, разгледана в този материал - той започна да ми обяснява, че е невъзможно да обичаш едно дете, което не е биологично твое, така, както собственото си. За първи път чувах подобно твърдение и бях поразен, че някой мисли по този начин. Сега виждам, че явно не е единичен случай :-(
Много плоска и наивна статия. Феминистката написала статията я съветвам да отиде в Столипиново и да си осинови едно чаве и после да изненада мъжа до себе си с новата придобивка. Някои хора живеят с розови очила без грам поглед към реалността. И да, има хора и от двата пола, които биха останали без деца, но не биха осиновили без значение от детето. В това няма нищо лошо. Ти се питаш, как може да има такива хора, а аз се питам, как може да има такива заблудени оптимисти като теб. Определено мъжът в статията е реагирал по-логично и уравновесено и в явно, че ФИКС идеята за дете е била само на жената. Както и ФИКС идеята у всички момиченца да станат булки!
Много глупости си изсписала,нямам желание да ги коментирам,само ще ти кажа че цигането което даваш за пример го върнаха в България,защото искало да изнасили сестричето си,американче,биологичното дете на семейството,я сега ти го прибери у вас,да те видя
Прекрасна статия, според мен. И коментарите ме изненадват? Уважаеми господа, нима в родовата си история не сте имали крадци, алкохолици, престъпници, домашни насилници и т.н. Каква е гаранцията, че няма да се случи у биологичното ви дете да се падне някакъв точно такъв калпав ген? Нима смятате, че такива неща се предугаждат? Нима не сте били свидетели на калпави издънки на свестни родители и обратното - прекрасни деца да израстнат в ужасни семейства? Имам двама прекрасни братя, единият от тях е осиновен, обожавам ги и двамата!
Статията е хубава и човешка. Не се сещам за друга дума, с която да оприлича втория и третия коментар, освен-кретенски.
пичове, идва неква пикла и казва, че на мъжетге уйовете им били криви и произвеждали криви деца и вие веднага рипате? идват дежурните баби почват да венцеславят дрислата, дето е 5 нива над тях самите. и от къв зор е целия тоя панаир? хубаво бе - всеки си има мнение, оставете хората да си твърдят каквото искат.
aaa междудругото - днеска малко се поосрахте с толкоз статии наведнъж за "инвитро", осиновяване и пр. липсва ви инвиво според мене. те хубаво ви го беха казали в парламента преди време, ама и тогаз се насрахте. пък те нещата са елементарни.
Бих оби4ал(и оби4ам) само мое дете. На такова ,което не е мое дори не мога да се зарадвам,максимум да се ухиля. Абсурд за пове4е.
мдаа, а моят великолепен биологичен баща с удоволствие се грижи за двете деца на втората си съпруга, а с мен се вижда един път на два месеца - за да ми разкаже за децата си... да му благодаря ли, че ме е произвел? Точна статия - безсмислена за тесногръдия бг свят. Няма лошо в училище да се учи нещо по темата...
Моя приятелка преде време искаше да си осинови дете, след като е родила 2 свои.Обикаляха със съпругаси, за избират- момиченце, подготвиха документи за осиновяване но...в последния момент се отказаха. Съпругът споделял мнението на родителите си, че..." Събран имот и наследство не трябва да си дели с чужда кръв!"!?!? В моят род преди години бездетни семейства са осиновявали децата на братя и сестри, но това е било в началото на миналия век.В днешно време предвид имитноно състояние на , както се казва"ние нямаме наследници, а най- обикновени деца" Статията според мен е чудесна.Поздравления към авторката! Мисля си обаче, че родителството също се носи в гените.
Винаги ми е било странно жените как непрекъснато изкарват мъжете някакви чудовищни егоисти, а самите себе си - по свети и от папата. Не че голяма част от мъжете не са наистина егоисти, ама женският алтруизъм понякога също е доста спорен. Ето ви една друга история: Един мой познат се ожени за втори път. От първия си брак обаче имаше дете, което обичаше, размотаваше го насам-натам, купуваше му разни неща и т.н. Втората му жена обаче много трудно понасяше това, въпреки че според негови приятели той не пренебрегваше второто си дете, за сметка на първото. Просто ги обичаше еднакво. Сега са пред раздяла с втората си жена и според запознати именно първото дете е причината. Защо, питам аз? Нали втората жена е "майка" и би трябвало да разбира обичта на съпруга си към първото си дете? Ама нали не е "нейното", не може така. Друг случай: разговаряме с една моя приятелка и тя направо подскочи при хипотетичната мисъл, че бъдещият й мъж би могъл да има и деца от друга жена и заяви, че това не е нещо, което би приела. Така че не знам за гените, но със сигурност знам, че жените също са големи егоисти, макар и по по-различен начин.
колкото до това дали ти трябват гени за да си добър родител, това категорично "не" на авторката е доста спорно. Чувствата ти на любов, нежност и т.н. зависят от разни там хормони (напр. окситоцин), а какво количество от даден хормон отделя човек е генетично програмирано. Така че, преди да се изказвате компетентно за гените и особеностите на даден човек, не би било зле да проучите малко въпроса.
Аз като баща на две деца, мога да споделя, че за мен генът няма значение. Не ми се е налагало да мисля за осиновяване, но съм си представял да станем приемно семейство. Моите деца независимо от колко ги обичам, много трудно приемам какви хора са. Малки гадни егоистчета това са те. Имат всичко което искат, не знаят какво състрадание, жертва, приятелство. Иначе, поздравявам самотната майка, авторка. Любовта е велико нещо много по-голямо от нас самите. Последно време наблюдавам хората и смея да твърдя, че с годините хората просто превъртат. Единственото нещо което може да ги спаси е любовта. Хората обаче това не го разбират и се превръщат в чудовища. Това е от мен.
Мъжете са обсебени от гените си..дрън, дрън, бла-бла. Жените просто станаха мъже в търсене на равноправие, а мъжете заспали п......и. Жените вече нямат нужда от мъж за да станат майки и децата скоро ще си ги избират като по каталог за мода.
Само мъжете си знаем как ни е прокълнала природата...но никой не може да го опише с думи...и ще си остане вечна тайна...