Сънувах, че съм на село. Баба реди малката масичка с пържени картофи, зелник, гъста бобена чорба, а в малката печка се пече златна тиква. Аз хапвам от всичко по много. Дядо влиза и ме вика да обиколим една от ливадите. Тръгваме заедно, говорим си нещо, потопени в зеленината.
Наоколо цвърчат пилета, а аз нагъвам лакомо златни круши и мятам с все сила огризките в близкия дол, откъдето се чува свежият глас на пенливия ручей. С два-три скока изкачвам малко баирче, покрито с диви тъмночервени ягодки, правя малко букетче и почвам да вдишвам божествения му аромат.
Събудих се на сутринта, подгонен от една невъобразима тъга по отминалото време. Исках пак на село при баба и дядо.
Знаех, че тях вече ги няма, и все пак, дълбоко в себе си, вярвах, че добрите им души бродят скришом там някъде из малкото селце, из чистия му въздух. Отчаяно ми се прииска отново да се гмурна в зеления планински хаос, да усетя аромата на боровата гора, да нагазя из дълбоките буйни ливади, да полегна на шарения килим от нежни игличета и теменуги; да видя как я карат овошките, които някога дядо ми бе засадил, да усетя отново вкуса на плодовете им, особено тези на тъмночервената череша.
Купих самолетен билет за България и след няколко месеца на трескаво очакване, вече стоя пред голямата табела, някога снежнобяла, на която бе изписано името на селото.
Тръгвам с бодра крачка из неасфалтирания път, който сече селото на две, зяпам встрани в очакване да видя някоя позната физиономия, наострям слух в очакване да чуя някой познат глас.
Вървя около километър покрай къщите. Нищо. Пущиняк. Като след апокалипсис.
Животът е побегнал нанякъде с все сила. Няма жива душа. Няма да се мярне човек да шета из двора. Тук-там от разнебитената мазилка на къщите изпълзява някой гущер зеленяк и лази безцелно из грапавите стени. На където и да се обърна, виждам запуснати дворове, на вратите висят нападнати от ръждата табели, където с черни букви пише ‘‘Образцов дом''.
Ръждясали скелета държат в плен умрелите лозници, от които никога вече няма да се роди вкусното златно грозде.
По средата немеят грохнали къщици с тъжни физиономии, сякаш всеки момент се канят да се сгромолясат от старост. Отпред, изпъдили най-нагло зелената тревичка, удушили най-безмилостно нежните цветя, се перчат нагло грозни тръни. До тях грозни храсталаци водят безсмислен, разгулнически живот. Гледам остарелите овошки - тъжни свидетели на случващото се - как вехнат болни из тоя змиярник.
Продължавам из самотията. Криввам вляво из шубраците в опит да намеря бистрата рекичка. Иска ми се да зърна отново пенливите й води, да чуя мелодичното й бълбукане. Но не!
Няма и помен от нея. Реката е изчезнала, а с нея и целият горски свят. Сега там се белеят едри сухи камънаци. Там, където някога гъмжеше от свят, сега е мъртвило. Не се чуват звънците на стада, които в летните дни се трупаха да пият от студената бистра вода. Няма ги вече и птиците да запеят из гъстата шума. А само как веселяха селцето със своите песни! Няма го щъркелът, който чакахме с такова нетърпение да долети от далечни земи. Гнездото му е наполовина разрушено.
Натъжен, аз се връщам на пътя. Вървя около половин час. Стигам сърцето на селото. Спирам при едни храсталаци. Там, където сега се ширят тия грозници, беше веселата поляна, на която се събирахме през майските вечери да гоним парцаливата топка, да се боричкаме, да играем на жмичка.
Пред мен като на лента минават головете, които съм вкарвал, причуват ми се веселите детски звуци и кикотенето, с което някога ехтеше селото надлъж и шир, привиждат ми се ухилените физиономии на другарите ми от детинство след сътворението на някоя геройска пакост. Зад някогашната четвъртита поляна лежи осакатена постройка с премазана физиономия. Някогашното училище.
Там, където някога са бръмчали рояци деца, сега си почива едно измършавяло краставо куче, обречено на глад и самота.
Продължавам с плаха стъпка да изкачвам лъкатушещия прашен път. В далечината, под сянката на голям орех, виждам фигура на човек. Приближавам се.
Един измършавял, прегърбен старец се подпира на тояжката си. Става ми жал за оставения на произвола дядо, принуден сам-самичък, с пенсията от 140 лева, да се бори за своето съществуване.
Ставам пряк свидетел на садизма на немотията.
Тя сякаш с бръснарски ножчета е сякла лицето му бавно. Безброй дълбоки бръчки зеят като рани по почернялата му кожа. Когато отваря уста да изкаже мъката си, виждам, че зъбите са забегнали нанякъде. Изнемощелият му гласец разказва една до болка позната история, напоена с човешка скръб.
Останал сам. Бабата си отишла рано от тоя свят. На децата им дошло до гуша от мизерията, зарязали всичко и тръгнали из чужбината да търсят препитание. Не са идвали вече години и той страда. Живи ли са? Здрави ли са? Дали ще ги види преди да се спомине? Тези въпроси мъчат бедната самотна душица на стареца ден и нощ. Гузен си взимам сбогом и потеглям нагоре по стръмния път.
Докато катеря пътя, чувам някакво буботене. От прахта изскача като някакво чудовище един голям камион и профучава покрай мен. Подир него иде цяла армия от такива. Всичките са натоварени до козирката със съсечени дървета.
От прозорците се подават нагло онези фундаменталисти, които неуморно громят горския свят вече десетилетия.
Въоръжени до зъби с резачки и топори, тези гадини пълзят из вековните дъбови гори и без милост взимат живота на столетните дървета. Гледам в близкото дере налягали умрели безброй стари букаци. Гледам тази трагедия и се чудя на глупостта на тези диваци, сътворили това чутовнo престъпление.
Да съсипеш вековната работа на природата е грях, който няма равен.
Слънцето и земята са работили хиляди години заедно. Слънцето е давало щедро топлината и светлината си, а земята - утроба, води и жизнени сокове, за да се изхранят и отгледат тия гиганти, а сега едно стадо глупци беснее безнаказано и трепе наред. Тези овчи натури не знаят, че това, което са сторили, няма как да остане безнаказано. Ядосана, земята пак ще събере водите си и ще ги прати да удавят още някое селище.
Не спирам да се чудя на егоизма на тези първобитни човеци. Не разбират ли, че само след няколко години децата им, внуците им ще ходят болнави из стерилни пущинаци заради едната лакомия?
Качвам стръмнините, които заграждат селото, и с тъга си спомням буйната растителност, която някога ги покриваше. Сега те стоят чисто голи. Не мога повече да ги гледам тия плешивци. Отвращават ме с голотата си. Въртя им гръб и поглеждам селото отвисоко.
Виждам един мъртъв организъм. Умрялото поле. Грохналите посивели къщи, нападнати от бодливите тръни - канибали.
Селото се е превърнало в една мърша. Безплодна мърша, затисната като в менгеме от голи стръмнини. Като го гледам така, ме напада една невъобразима тъга по безвъзвратно отминалото време.
Иде ми да плача като дете. Тръгвам си завинаги оттам. Никога повече кракът ми няма да стъпи из тия гробища.
Само се моля да има Господ, защото ако има, всички онези, участвали волно и неволно в затриването на българското село, във физическото ликвидиране на нашите баби и дядовци, в изтребването на горския свят, ще гният в ада.
* Авторът Борислав Кирилов живее и работи в Щутгарт, Германия. Завършил е магистратура "Английска Литература" в Университета в Тюбинген, Германия. В момента преподава английски език. През свободното си време пише литература. Текстът е изпратен на електронната поща на Webcafe.bg.
Не че искам да отварям темата, но... Каролев много ме издразни как обвинява изселените ни сънародници за краха на българското село. Все едно не са били принудени да емигрират по икономически причини. И този корифей на икономиката беше част от престъпната шайка на НДСВ (и даже все още има нахалството да защитава НДСВ, царя и Кунева). Каролев, ако бях на твое място, щеше да ме е срам от пакостите, които сътворихте на България по времето на вашето управление. Ето една статия за знаковите убийствата на прехода. Погледни как повечето са в периода на управление на НДСВ: http://nikidichev.blog.bg/lichni-dnevnici/2013/06/04/ubiistvata-na-prehoda-sretan-iosich-porychal-vasil-iliev-i-i.1116977 Искам да подчертая, че през 90-те все още можеше да се живее на село и циганизацията, бедността и обезлюдеността все още не бяха чак толкова разпространени. Знам, защото тогава все още прекарвах всеки уикенд там. Чак през последните 10-15 години се наблюдава този "феномен" описан в статията.
Цитатче от линка в предния си коментар: На 4 ноември 2002 г. е застрелян хасковския бизнесмен Валентин Подмолов – Подмола, който гравитира около кръга на ВИС-2. По оперативна информация, убийството на Подмолов е поръчан от фигура в тогавашната групировка СИК и извършено от криминално проявени лица от Димитровград. Една от най-влиятелните и богати фигури на България е показно застреляна на своя територия, пред погледа на охранителите си. На 7 март 2003 г. пред офиса на “Мултигруп” е застрелян президентът йИлия Павлов. Той е смятан за един от най-богатите хора в държавата с капитали от около 1,3 млрд. лева. Като физически извършител бе задържан Серафим Антонов – Фиката, който по-късно бе окончателно оправдан. Според източници от полицията, убийството е поръчано от бивш ресторантьор, известен с доброто си приятелство с министър-председателя на България в периода 1997–2001. Убийствата на прехода кой кого уби и защо Убийството на Георги Стоев На 19 август 2003 г. автомобил “Mercedes” S600 с рег. номер BB FN 888 спира на червен светофар на бул. “Гоце Делчев”. В следващия момент от друг автомобил излизат двама въоръжени мъже и с автомати “Калашников” започват да стрелят по “Mercedes” – a. Пътуващия на пътническата седалкаФилип Найденов – Фатик загива на място, а шофьора му Румен Желязков – Жабока е намерен две години по-късно мъртъв в село Душинки. Румен Желязков е единствения видял убийците на Фатик. Има оперативни данни, че това е Асен Петров – Шаки и още трима души, но срещу тях няма достатъчно доказателства. Асен Петров – Шаки е обкръжението му гравитират около групировката СИК. За Петров и приятелите му има оперативни данни, че са извършители и на други убийства и отвличания, но към днешна дата те не са осъдени. Един от наследниците на убития Поли Пантев е застрелян на 5 ноември същата година. Евгени Стефанов – Женята е убит от двама стрелци, които много професионално са успели са уцелят мишената си в главата и след това да се оттеглят. Минути след стрелбата е намерен автомобил “Ауди” с включени чистачки и разбита ключалка, който е бил използван от стрелците за бягство. По оперативни данни поръчителя на убийството вече не е между живите, след като също бе застрелян в ресторант “Славия” през 2004 година. Вероятните физически убийци са българи и са добре познати на полицията с други престъпления. На 27 ноември 2003 г. пред блока в който живее в столичния квартал “Хладилника” е убит кума наГеорги Илиев – Румен Маринов – Нарциса. Той е причакан от двамата си килъри, който умишлено са блокирали асансьора и са планирали да го убият вътре. Маринов обаче е усетил стрелците и е побягнал към съседен блок, където е опитал да се скрие под джип “Тойота”. За убийството на Румен Маринов – Нарциса полицаите подозират като поръчител друга фигура от ВАИ Холдинг, изчезнала в деня на неговото погребение и до ден днешен е в официална неизвестност. Основното доказателство срещу поръчителя е телефонен разговор между Георги Илиев и Румен Маринов, няколко минути пред той да издъхне. Има данни, че предполагаемите физическите убийци на Маринов – регистрирани за автокражби, са ликвидирани няколко месеца по-късно. Убийствата на прехода кой кого уби и защо Тялото на Косьо Самоковеца Кадрите от показното убийство на Константин Димитров – Косьо Самоковеца са едни от най-гледаните в Интернет. Той е застрелян пред магазин за диаманти, докато пазарува подаръци за приятелката си – манекенката Цеци Красимирова. Физическия убиец се казва Едвин Векер и е от холандски произход. Въпреки, че бе осъден на 15 години затвор за убийството, Едвин Векер и до днешна дата не признава кой му е платил за да убие Константин Димитров. Мистерия в убийството на Константин Димитров – Самоковеца е в това, че холандската полиция е заловила физическия убиец, минути след като е извършил убийството и бяга по улицата, благодарение на подаден от българските служби сигнал за подготвяното убийство на Константин Димитров в Холандия. Не е ясно поради каква причина, българските служби скриват информацията, която подават към Холандия от Константин Димитров – Самоковеца. На 19 януари 2004 г. е сложено началото на новата “показна” година с мощен взрив, отнел живота на едно от лицата на СИК в сянка – Стоил Славов и тримата му охранители. Бомбата избухва точно когато Славов и охранители му се качват в асансьора на офиса на “Булинс”. По оперативна информация поръчители на убийството са двама братя, съдружници със Стоил Славов. Спецполицаи споделят, че бомбата е направена и поставена от големи специалисти, които обаче никога не биха могли да влязат в сградата без съдействието на вътрешни хора. На 30 юли 2004 г. е изпълнено едно от най-професионалните убийства в България. Около 15:00 ч. пред ресторант “Славия” в София спират два автомобила с надписи “Полиция” и мъже с полицейски униформи и автомати заповядват на един от основателите на СИК – Милчо Бонев – Бай Миле и охранителите му да легнат с лица към земята. След като всички стриктно изпълняват заповедта са застреляни в главите и телата с автомати “Калашников”. За изпълнители на това професионално убийство спецполицаи посочват хърватска група, влязла в страната през 2003 г. Има оперативни данни, че групата от няколко хърватски граждани изпълнява заповеди на сръбски гражданин, заловен в България през 2002 г. и екстрадиран в Холандия. На 24 октомври 2004 г. в София на излизане от заведението “UpStairs” на бул. Витоша е застрелянДимитрий Минев – Димата Руснака. Стрелбата е извършена от апартамент в отсрещната сграда, собственост на депутат от партия НДСВ. Димата Руснака е от кръга на групировката СИК и спецполицаи спрягат като поръчител на убийството друга фигура от СИК, вече напуснала България. Стрелбата по Димата Руснака е извършена професионално с един изстрел в сърцето и се предполага, че извършителя и наемник, извън групировката СИК. Убийствата на прехода кой кого уби и защо Убийството на Митко – Бретона Разчистването на сметки свързани с трибуквената групировка СИК
Разчистването на сметки свързани с трибуквената групировка СИК продължава и през 2005 г., когато на 16 февруари в ресторант “Бъфало” в жк. Люлин е застрелян Димитър Тодоров – Митко Бретона. Около 13:00 ч. в заведението влязъл мъж с тъмно зелен балтон и шапка, който се приближил до масата на Бретона и натиснал два пъти спусъка на пистолета “Макаров”, скрит в джоба му. Един от куршумите попаднал в дясната буза на Митко Бретона, а другия в гърдите му. Според информация от спецполицаи, Димитър Тодоров – Митко Бретона е поискал процент от печалбата на други фигури от престъпната им дейност, за чието създаване той е помогнал. Според спецполицаите поисканата сума е била много висока и е излязло много по-евтино да бъде нает професионален стрелец, който да премахне Митко Бретона. На 5 април 2005 г. в Равда е застрелян основния свидетел по делото за убийството на Димитър Стаматов – Мастара – Мариян Георгиев – Марата. Според запознати той е предупреждаван многократно да не свидетелства по делото и са правени няколко опита за неговото убийство, до 5 април, когато стрелци с автомати “Калашников” го правят на решето в офиса на фирмата му в Равда. За поръчител се смята известна бургаска фигура, избягала от България през 2002 г. и екстрадирана у нас през януари 2012 г. Убийствата на прехода кой кого уби и защо Антон Милтенов – Клюна Една от знаковите престъпни фигури на прехода – Антон Милтенов – Клюна е разстрелян на 30 юли 2005 г. пред сладоледената къща “Джимис” в центъра на София. С него загиват и охранителите му – Иван Тодоров – Призрака и Милен Върбанов – Цайко. За извършител на убийството се смята също убития по-късно Райко Василев – Райко Кръвта. Причина за убийството преразпределение на пазара на наркотици в столицата. ---------------------------------------------------- Това е само в периода на "вещото" управление на престъпната ви шайка, Каролев и не се побра в един коментар ... После бяхте част от "тройната" престъпна шайка.
Ролинс, нещо не разбирам логореята, която си излял тука. Това, че ще оплюете Каролев по 101 начина не прави изказването му по-невярно. Даже напротив, просто го затвърждавате. Въобще, забелязвам, че радетелите на българското село са едни такива много странни животни. Те обикновено имат хубава професия, сравнително уреден живот и са сравнително интелигентни. Само че от време на време ги пере сачмата и почват със сълзи на очи да обясняват как трябва да "спасим българското село", започват се едни прочувствени разкази за селския живот, за златните поля, зелената природа и прочее. По принцип подобни хора са ходили на село като деца, когато е било все тая (защото си бил дете, duh!), или ходят на така наречения селски туризъм, което им създава някакви погрешни илюзии. Но никой от тях реално не ще "да хване мотиката". Отделно много хора са силно обременени от набиването в канчетата на разкази на Йовков и Елин Пелин (които са много талантливи, спор няма) и от твърде много четене на селски идилии си мислят, че на село е... де да знам - нирвана едва ли не. Белчо и Сивушка са само в книжките, извинявайте, другарчета.
Kenny McCormick | 26.05.201510:58 Това, че ще оплюете Каролев ... не прави изказването му по-невярно. Даже напротив, просто го затвърждавате VladimirKarolev " ...Изобщо, селският живот е много хубав, ама за градските хора, които го живеят два уикенда в годината... " ------------------------------ Изказването на Каролев е на 100% НЕВЯРНО! Както обяснявам - недвижими имоти КЪЩА с градинка и в малко населено място са с ок 30-40% по-скъпи отколкото апартамент в блок свързан с "градски живот" .. То така е и около Щутгарт и около Лондон и навсякъде ... Щефи Граф например и Шумахер и бившите от АББА и още кой ли не са си на село- в къща - и наоколо- зеленине "Градският живот" е привлекателен за селски бекове, като споменатият по-горе "икономист" ... Поздрави
и още за "хващането на мотиката" .. Най-големят арендатор , обработващ най-много земя в Североизтока е една варненска група - трибуквена .. В Лудогорието най-големият земеделец е фирма "Кристера" .. хората обработващи земята, механиците, машинистите, снабдителите .. от "Кристера" си живеят в градове - конкретно - в Разград и Попово .. механиците, машинните инженери, склададжии , охранители, счетоводство и т.н. - са си във Варна - пътуват навсякъде с джипове ... Та какво село, какви пет лева, какви "хващания на мотиката" ... станат си хората рано - айде на бусовете и на джиповете - и са на работа .. до късно вечерта .. после- оставят пазач на машините .. а те- обратно в града ...
http://www.agriabg.com/bg/contact/Контакти.html Айде да не съм голословен, за земеделието - хората обработващи земята в България - в градове ли живеят или на село ...
Много думи, много празни приказки, а никой от вас не си дава сметка за „произхода“ на проблема. Всичко тръгва от болшевишкото безумие наречено „колективизация“!?!?!? Едно семейство на село (като казвам семейство, то понякога се състои от ТРИ поколения!!!) обработва нивите и се изхранва и развива благодарение на тази собственост и трудът вложен в нея. Узурпират властта нискочелите комунистчета и казват „вие сте кулаци, изедници, живеете на чужди гръб“ и купища други простотии. Вие вече не сте собственици – събираме земята, добитъка, каруците, ралата накуп и работиме колективно, защото всички сме равни!?!? Да, ама не – един работи като вол, а друг – мързелува, един е пестелив, а друг – разсипник, един е талантлив, друг – посредствен... И семейството, обществото и дори отделният човек живели от векове в един естествен ритъм на развитие, на постепенно и стабилно повишаващо се качество на съществуване, изведнаж губят смисъл и посока... Човекът загубва фундаментът на живота – ти си никой, защото всички сми равни, всичко е наше!?!?!... Да, ама не!!! Това с пълна сила се случва в промишленост, търговия, икономика, култура, образование – тотално във всичко наречено живот... О, не – забравих – Костов е виновен... Ние останалите сме в бяло, включително и царският клоун каролев...
ПРЕДСТОИ ГОЛЯМА И ШИРОКОМАЩАБНА ВОЙН@, Авторе!!! ФАЩ следват програма максимум, всичката им политика е толкова скъпа, че ако не могат да извлекат максимална полза от нея, те ще фалират - твърде алчни и целеустремени са, не търпят компромиси!!! Има един момент, от който от там нататък, Великите сили, възприемат поведение на подготовка за война и примерно за Китай, то е необратимо, при Русия е по-спорно, те имат ортодоксалното в нея, а то е водещо!!! Ще Ви обясня как действа ФАЩ в дългосрочен план с една държава: На първо място те изцеждат режима, от който могат да се възползват в дадената държава и по този начин го радикализират, тъй като го подтикват към капсулиране, на демократично ниво, с корупционни практики, но най-вече с големите им проекти, в които се въвлича държавата или само в нейното американско домилитаризиране, като водеща е психозата от евентуално детрониране!!! Планът "РАН" е пресен пример за вмешателство в една преди това противникова държава. Той разгръща основната стратегия, а именно: Превзема се държавата, като се предизвиква доокопаване във властта и икономиката, именно на тези, които са виновни за катастрофалното състояние на държавата им. На тях се предлага помощ, която да ги увековечи и те на практика стават двойни агенти, без опция за отбой, а само за предателство!!! Вероятността да се постигне програма максимум е вероятна, тъй като поради уязвимостта си, тези елити ще се окопаят до степен, в която няма да могат да откажат нищо на новите си партньори, а поради корупционните си и антинационалстически практики, те са като пластелин за интересите на Господарите си - те ще катализират по такъв начин процесите в държавата си, че ще задушат израстването на Гражданското общество, от което всяка съвременна държава, дори след революция се нуждае, за да не се разпадне след нея и да престане да съществува. В такъв последващ, изцеден модел на развитие, поставен под контролиран хаос, вероятността за максимални изгоди се увеличава, тъй като всичко което може да се предизвика струва семки и бонбонки - моделът на асиметричната, ирационална сила, която няма ценности и принадлежност, а е евтина и деградирала след саморазрухата на държавата!!! С няколко думи: прираст на корупцията и разграбване на държавата, създаване на усещане за безнадеждност и безвремие, в което няма бъдеще за умните, можещите и независимите, отваряне на границите и изтичане на ядрото на държавата(Гражданското общество), срив на институционалността и разпалване на сляпата, добре информирана ярост на народното недоволство, на социален, етнически и икономически принцип, Гражданска война и разтваряне на държавата, сриване на държавата, превръщането й в 100% марионетна територия, без шансове за възстановяване, в перспектива от минимум 30 години - африканска одисея!!! Всичките цветни революции, арабски пролети и т.н., бяха движени от корупционни практики, разгърнати от Запада и наложени, на тези, които не могат да откажат, поради естеството на мащаба си и агресивната политика, спрямо тях, отказалите бяха застреляни, като кучета, на тях не им се предложи работен екип, който да оптимизира държавата им(нямаха избор), и да наблегне на духовното, а се предложи широка информационна кампания за простолюдието, което вреше под натиска на стимулираните диктатори от Запада, обръча се разкъса, но една революция за да е успешна, трябва да разруши всичко по пътя си, да унищожи същността на държавата, но тези лумпени нямаха Гражданско общество, което да им върне държавата и да ги самоорганизира и те завряха, и изгоряха, заради външните фактори под Казана, но пък им бяха предоставени или 34 000 лодки за евакуация на бъдещото им гражданско обшество. Никой не печели повече от подобен развой, освен тези които имат силата да подчиняват, по-слаби и по-отслабващи държави, с целия си глобален инструментариум за строителство на нови държави, след тяхното разрушаване - това е като да можеш да направляваш Уолстрийт, с всяка една котировка на него!!! Как успях Аз в България, ами не предложих доктрина за България, натисках по всички слаби звена, но не предлагах дългосрочно решение, а платените тролове на партиите, като хунта, решиха, че това е правилният подход и последователи бол, но какво се случва, като в обозрима перспектива не предлагаш решение, а само разкриваш цялата помия, в която плува народа и в която той започва да се саморазпознава, като свой, като давещ всичките си деца в нея - той възстава, но готова ли е средната класа, за това, не, подпомагано ли е военното контраразузнаване и бившата Държавна силгурност от ФАЩ, за да се доокопават във властта и да задушават средната си класа - ДА!!! Какъв е изходът, при положение, че фертилният фактор сред малцинствата е взривоопасен - ИЗВОДЪТ Е: ВЗРИВООПАСЕН и най-смешното е, че усилията това да се случи идват именно от Елитът на държавата, защото той оставя държавата на самотек, заради едната си изгода и се движи на задна скорост, докато малцинствата раждат на пета - пресен пример: Македония, с помощта на съюзниците на малцинствата, които на външна територия, се опитват да дадат посока на Хаоса, за пример: последните изказвания на Ердоган, който обвинява ФАЩ за предстоящият хаос в Македония, през Албания, да не говорим, че ЕС задължи преди време Македония, че там където има над 20% малцинства, езикът им става национален и общообразователен, а никой не спря Груевски да се движи на задна, до съвсем скоро!!! Според Вас, предлага ли се на Македония опция да смени предавката? - Все още не, но всички, с течащи лиги и експанзиален апетит, чакат!!! Всичко върви по еднакъв сценарий - Максимална полза, доизцеждане на Статуквото и премахването му с контролиран хаос, с предложение за нова държава, а не за реорганизиране на старата!!! Украйна беше именно така превзета, само че и Русия, поради недуракоустойчивостта си, успя да налее още масло в огъня с всичките й новосъздадени украински олигарси, които самогенерира и западно-красная приватизация, та там стана,
2. Украйна беше именно така превзета, само че и Русия, поради недуракоустойчивостта си, успя да налее още масло в огъня с всичките й новосъздадени украински олигарси, които самогенерира и западно-красная приватизация, та там стана, най-голямата манджа с грозде и сега няма никакво решение, но пък най-силният народ(украинският), е решил да направи така, че да събори и Русия и ФАЩ и собствените си олигарси - войната там е неизбежна и Путин май взе да го разбира, но той май си го е знаел и отпреди(берлински комунистически одисеи) - добър стратег, начело на дураци!!! Едно гражданско общество се формира в период от минимум 30 години, а след това то добива силата да впрегне народа си, в своите мечти и идеи и да го подчини на интелекта и патриотизма си, но до тогава масата народ е нехомогенна, разпознаваща държавата, като свой враг, включително и интелигенцията в нея - дали ще им стигне на нашите комунисти да се самореформират или ще разчитат на помощ отвън, това е днешният въпрос, който стои пред Българският политически, икономически и културен елит - но когато си си продал з@дника за сребърници и всеки си е бил своя чуждестранен печат на него, тогава се изисква наистина далновидност и презрение към цялото ти минало - отричане на всичко старо(ПЪЛНА ЛУСТРАЦИЯ)!!! Кой български комунистически вожд, може да се прероди в една Маковей, примерно и да забрави за миналото си, да изживее Катарзис - КОЙ??? НА КОГО ЩЕ ПОВЯРВА ТОМА НЕВЕРНИ ТОЗИ ПЪТ, КАТО ВИЖДА САМО С ЯРОСТ, НА КОГО?!?!?!(Май, май си имаме Американски модел, с берлински привкус, ами сега?!) Аз виждам чук и наковалня и Вас, Драги Българи, дали от Вас ще излезне нещо, ще видим, а дали ще ставате за нещо, след гимнастиките за луди и това, надявам се да видим - Честито на заслужилите в Геополитическия Пъкъл!!! Фокусирайте се, като Ви понесат на гребена на Яростта!!! P.S. Оставям ви на времето, Аз сторих, каквото трябва!!! За протокола: Борех се за Лустрация и не съм казвал, че искам друго и да, можех да предложа Доктрина на България, но и тя нямаше да е дуракоустойчива, като всичко на този свят - всичко с времето си!!! Пожелавам Ви успех!!! За незнаещите: Именно герм@нците предлагаха да няма Лустрация в БГ, навремето!!!
...та идеята ми е, че на село се оцелява най-добре, особено, ако е твоето село, колкото и капитал да си натрупал в чужбина!!! Това в кръга на Шегата - поздрави на Щутгарт, притегателен център за много бг престъпници!!!