Общоприето е, че мъжете и жените мислят по различен начин. Защо обаче е така? И до ден днешен не е ясно. Едно от възможните обяснения е, че става дума за еволюционни особености. В ерата на ловците и събирачите са били необходими по-различни умения, отколкото днес.
Според стереотипа - мъжете е трябвало да прекарват повече време далеч от дома или лагера, проследявайки животни и борейки се с нашественици, а жените са имали нужда от социални умения, за да отглеждат децата.
Трябва обаче да има и други фактори, за да може тези поведенчески характеристики да се запазят и в съвременността.
Последните изследвания показват, че стандартът на живот и достъпът до образование вероятно имат по-голяма връзка с когнитивните разлики между мъжете и жените, отколкото гените, цветовете в детските стаи и ясли или игрите, които децата играят като малки.
От десетилетия се знае, че мъжкият и женският мозък са различни както като структура, така и като функциониране. Изследване от миналата година, проведено от Раджини Верма от университета в Пенсилвания, използва сложни технологии за резонансно заснемане, които доказват разликите между половете в доминантните връзки в главния мозък - частта от мозъка, която отговаря за мисленето.
Верма издига хипотезата, че тези разлики обясняват защо жените като правило имат по-добра памет, по-добри социални умения и подобрени възможности за извършване на много действия едновременно.
Социалната среда е от определящо значение
Даниела Вебер от центъра за демографски проучвания и глобален човешки капитал "Витгенщайн" във Виена, заедно с нейни колеги от Австрия и Швеция, изследват голяма група хора, за да изградят своя хипотеза защо възникват такива разлики и как върху тях може да се влияе.
Анализът на групата, публикуван тази седмица в изданието Proceedings of the National Academy of Sciences, констатира, че когнитивните умения на жените се подобряват от фактори като по-добри възможности за заетост, повишен икономически просперитет и подобрено здраве. И това в много по-голяма степен, отколкото тези на мъжете.
Вебер и колегите й базират проучването си на интервюта със 17 000 мъже и 14 000 жени, проведени през 2006-2007 година в рамките на инициатива, наречена "Европейско проучване на здравето, остаряването и пенсионирането".
Интервюираните, които са на възраст между 50 и 84 години, са от 13 европейски държави, групирани в три региона: Северна Европа (Дания и Швеция), Централна Европа (Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Германия, Холандия, Полша и Швейцария) и Южна Европа (Гърция, Италия и Испания).
За всяка страна е бил възприет регионален индекс на развитие, който съчетава БВП, броят членове в семействата, смъртността при новородените, продължителността на живота и образователните нива в съответната държава.
Слаба памет
Хората са били подложени на три теста за когнитивни способности. Тестовете са включвали проверка на краткотрайната памет (запомняне на думи), познаване на категории (назоваване на видове животни например) и грамотност при работа с числа.
Счита се, че жените като цяло се справят по-добре от мъжете с краткотрайната памет, а мъжете обикновено са по-умели в работата с числа. В работата с категории нито един от двата пола не е демонстрирал по-добро справяне с тестовете.
Краткотрайната памет и емоциите
Краткотрайната памет е важна, тъй като е свързана с емоциите; мозъкът помни несвързани думи, като ги свързва със спомен или въображаема ситуация. Именно емоцията на спомена се счита, че помага на мозъка да запомни думата. Може да се спори дали жените наистина са по-склонни към емпатия от мъжете, или обществото очаква подобни способности от основните ангажирани с грижата за децата, че това е усвоена в продължение на времето способност.
Същото важи и за работата с числа. Не е ясен отговорът на въпроса дали науката е доминирана от мъжете, защото те са по-добри в нея, или защото е била кариерен избор, който не е бил толкова достъпен за жените преди края на XX век?
Новото изследване не се стреми да дава отговор на тези въпроси - но донякъде задълбочава анализа в тази насока. Както и се очаква, в тестовете за краткотрайна памет, жените дават по-добри или равностойни на мъжете резултати във всички географски области, и в почти всички възрастови групи.
Резултатите за умения за работа с числа са още по-категорични: мъжете са по-добри от жените във всички географски области и всички възрастови групи.
Разликите в работата с категории са толкова незначителни, че биха могли да се считат за статистически ирелевантни. Но реално най-изненадващото откритие е как резултатите се променят с течение на времето и по региони.
Резултатите показат, че с подобряването на регионалния индекс на развитие, когнитивните способности на цялото население се повишават
Северна Европа е дала най-високи резултати във всички възрастови групи, следвана от Централна и едва след това - от Южна Европа. Неочаквано, изследването също така показва, че колкото по-развита е една държава, толкова по-голям е ръстът на когнитивните способности при жените.
Все още остава неясно защо жените непропорционално много печелят от подобряването на условията в обществото. Според някои хипотези, може това да се дължи на факта, че те тръгват от по-непривилегировано положение, но учените не бързат с даването на такива изводи.
Каквито и да са причините, това изследване ясно показва, че когнитивните различия между мъжете и жените не са единствено и само наследствени.
То установява, че в неустановена досега степен те се усвояват от ролите в обществото, които очаква мъжете и жените да изпълняват, както и че тези поведенчески характеристики могат да се променят с промяната в обществото.
С една дума: сегашното време изисква съвременно мислене.
