Проектът за Закон за детето предизвика толкова агресивен диалог между съставителите му и различни родителски организации и граждански сдружения, че в един момент и двете страни зазвучаха все едно не става въпрос за грижа за децата, а кой да има право да им дърпа конците. Държавата или родителите.
От становище на граждански организации излиза, че се върви към национализация на децата - приемането на този закон би дало неограничена свобода на преценката на социалните служби дали си свестен родител (повече позиции - линка вляво).
Ясно е, че в проекта има текстове, по които много може да се спори, като например програми за сексуалното и репродуктивно здраве в предучилищното образование. Както и текст, даващ право на децата след 16-годишна възраст да могат да отказват лечение, заради който синият депутат Ваньо Шарков попита какво се случва, ако животът на детето е застрашен.
Спорен се оказа и текстът, според който след 14-годишна възраст детето само може да определя религиозните си убеждения, като в същото време за родителите се предвиждат санкции, ако то бъде въвлечено в "секти" - една от многото формулировки в проекта, позволяващи широко тълкуване. Кой тогава носи отговорност, ако 14-15 годишно дете присъства с родителите си на псевдошамански ритуал с аяуаска (и вземе, че се обезводни от повръщане). Правилно ли е да "направиш" детето си веган още от съвсем малко, тъй като следваш учение, което забранява месото и всякакви продукти от животински произход. Ако педиатърът казва да, защо не... или?
Полемиките около закона съвпаднаха със скандалните събития около убийството на Мирослава в Перник, за да кажем в очите на Държавата, че първо на първо, не се е доказала като много безопасна за децата ни, за да се напъва с толкова екстравагантен закон.
А предубедеността към системата - политическа, полицейска, социална и всякаква - кара дори нормални родители параноично да смятат, че ако зашлевиш шамар на детето си, това веднага ще бъде последвано от анонимен сигнал и нахлуване на социалните в дома ти.
Прекалено американско, да се върнем у нас
Въпреки изброените по-горе спорни моменти, изключително болезнено за критиците на проекта се оказа това, че той "не предвижда прокарване на границата между "насилие" и легитимното право на родителите да причиняват премерена физическа болка с цел дисциплиниране." Думите са на адв. д.ф.н. Виктор Костов, според когото можеш да станеш жертва на недобросъвестни близки или неприятели, както и на незрелостта и бунта на собствените си деца. Критичният му анализ е внесен в Министерски съвет, ресорни министерства и Народното събрание.
Интересно какво тълкуване би могла да има формулировката "премерена физическа болка с цел дисциплиниране". Боцкане с карфица по дупето? Пошляпване по гърба с тънка клонка с диаметър не по-голям от 2 мм? Един шамар по бузата дневно - с препоръка за сдържане през уикенда, че тогава и без това сме по-спокойни родители? И кой го "легитимира" - ние да не сме някакво племе, в което характер се изгражда с мъчения*.
Хубаво е, че смятаме, че законът накърнява правото да възпитаваме детето си така както намираме за редно. Но издребняването по темата с "премерената физическа болка" показва, че дотолкова сме свикнали с ободряващия бой като възпитателно средство, че ни се струва престъпно някой да ни го забранява. Защо нещо, целящо да контролира (поне на хартия) най-маргиналните слоеве на обществото, в които пияни родители буквално претрепват децата си или блудстват с тях и статистиката показва увеличение на подобни случаи, толкова ни плаши.
К'ви са тия психолози
Сред критиките на закона по форумите пък е и тази, че покрай него ще процъфти бизнесът на семейни консултанти и психолози. Съпротивата срещу тези професии в 21 век е най-малкото нецивилизована и по-големият проблем е, че те няма да процъфтят. Че повечето родители - нито с "нормални" деца, нито с проблемни, не търсят професионална помощ по време на възпитателния процес, а решават нещата с "премерени" викове и шамари е факт. Но когато става дума за живеещо в насилие дете, именно държавата трябва да покаже доколко се отнася сериозно към този Закон за детето.
И сега се предлага помощ за преодоляване на проблема в случай на установено насилие над дете от родител. Законът за домашното насилие предвижда програми, по които да се подкрепят и жертвите, и извършителите. Как обаче държавата финансира тези програми? На парче. Мотивирани ли са съответните консултанти да работят в полза на подобряване на семейната среда? Ако не си млад ентусиаст с доброволческо чувство, какво точно ще те накара да консултираш качествено и дългосрочно системен баща насилник. Ами ако бащата пие и бие семейството си, защото няма работа, консултациите ще помогнат ли...
Въпросите са толкова много, но ако управляващите носят вина за това, че те не са уредени ефективно със сега съществуващите закони, родителите носим вина, че допускаме контрапозиция на проекта, в която се говори за дисциплина с физическа болка.
Боят разгражда
Наскоро гледах испанския формат на Supernanny - британско риалити шоу за родители, които се борят с поведението на децата си. Чрез обучение и наблюдение, професионална "бавачка" показва на родителите алтернативни начини за дисциплина, изключваща пляскането.
Горките испански родители, известни с абсолютна слободия във възпитанието (дори откъм хигиена), почти се оказват насилени от децата си. Но по-плашещо от тези неукротими деца се оказаха фюрерски подмятания по темата в нашите майчински форуми, че на тия изпуснати келеши трябва да им се предпишат здрави български шамари.
В доста семейства приниципът на Макаренко, че: "Боят изгражда характера и е необходим по пътя към възмъжаването" въобще не е за смях. Но не мисля, че като цяло българите сме лоши родители. Просто сме изключително невротични спрямо поведението им. Ако испанците оставят децата си да се въргалят по земята, докато пораснат, а германците успяват да въведат ред със смразяващо равен тон, при нас е непрестанното преминаване от безкрайна обич към истерия, в която хем сме загрижени за децата, хем не си даваме сметка как хлъзгаме емоционалността им по опънатите си нерви. И всичко това подсолено с: "Детето си е мое, ще го правя к'вото си искам!"
Няма точна рецепта за възпитание, но никой не може да ме убеди, че дори най-безобидният шамар не превръща родителя във враг в детските очи и - дори в съвсем малка степен - не прави детето изгнаник вкъщи. Не съм привърженик и на проповедническото възпитание, в което стриктно и инфантилно следваш мъдростите, дадени от родителите ти. Превръщащи те в премерен тип, който вечно се страхува да не се прецака и задължително трябва да почне работа на бюро в офис с климатик. Светла следа в характера оставят не родителската ръка или препоръка, а съкровеното време, прекарано с близките.
Беше една дъждовна вечер, когато майка ми се върна от родителска среща и ме тупна с чадъра - не заради оценка, а заради идиотско поведение. Това е единственият удар, който си спомням, но ако след две минути тя ми се смееше, железният поглед на баща ми и напомнянето, че винаги ми е имал доверие, беше, което ме накара да се засрамя и да си дам сметка за разочарованието му.
Колкото семейства, толкова и модели, но това, което на мен често ми е помагало да прескачам обелката от банан, вървейки по ръба, са думите на баща ми. Не исках да губя доверието му. И всичко това от обич - не от страх.
"железният поглед на баща ми" Не разбрах каква е разликата с шамара
А какво ще кажете за текста от проектозакона,който гласи,че „не се допускат деца на обществени места, в които няма обособени помещения за непушачи; в които се предоставят материали с еротично или порнографско съдържания; в които се организират хазартни игри по смисъла на закона за хазарт; където се предлагат сексуални услуги или консумация на психотропни вещества”. Което навежда на мисълта,че има обществени места, където се предлагат сексуални услуги и консумация на психотропни вещества,при това легално Обаче основното ми питане по темата е : как баба ми, без психолози и закони, е успяла да направи от две хлапета - две стойностни личности ? Чудна работа.
Абсолютно съм против този Закон за детето. С него, всеки родител е заложник на собственото си дете! Има достатъчно закони, в които са залегнали правата на детето! Моят в 4-ти клас ми обяви, че искал договор за заем, защото не сме му били върнали част от парите, които си бил събрал за Коледа... Келемета!
Браво на Мишел и Съни Смайл. Едва ли бабите на нашите родители са били кротки и не са ги потупвали. Още повече това важи за дядовците. Освен респекта и страха от тях, тежката ръка на такъв дядо винаги е имала много повече възпитателен ефект, отколкото плямпанията на псевдонаучни глупости от идиоти, наричащи се семейни и не знам си какви още консултанти или терапевти. Погрешното копиране на практики от други държави, с други условия и най-големият пропуск - С ДРУГ МАНТАЛИТЕТ!!!!!, води единствено до потвърждение на приказката - Видяла жабата, че подковават коня, че и тя сложила крак. Не съм съгласен с автора на статията, че плясването при някое събитие не се препоръчва. Децата са като бял лист от ненаписана все още книга. Принципът на възприемане на заобикалящата среда е този на подражанието. Когато едно дете направи нещо, което не е правилно, защото го е видяло от по-голямото си братче, сестриче или в детската градина, понякога единственият начин да го откажеш от повторение е да го плеснеш, след като думи, "стоманен поглед", "железен глас" и дрън-дрън глупости са изчерпани.
П.С. Има си Конвенция на ООН за правата на детето, както и Декларация за правата на детето. В Европейският съюз сме, а не в Африка.
Меча - П.С. Никога не съм удряла шамар на малкия! Позлвам традиционния начин за предаване на информация от поколение на поколение - Задвратник!!! Но понякога си мисля, че си е имал нужда от един хубав ромски... с опакото на ръката...
Роуз Мери: Ако досега не си разбрала, че светът откакто съществува, функционира на основата на насилието, на налагането на по-силния, по-приспособимия. Един откачалко взел, че наблюдавал малко повече нещата и написал теорията за еволюцията, с едни отделни глави в нея - приспособимост на видовете, борба за съществуване, оцеляване на най-приспособимите.... такива неща. Никъде в природата родителите на зайчето, котето, лъвчето, китчето и каквото и да е друго гръбначно се сетиш (имам предвид тези видове, които се грижат за поколението си), не гледат с укор или "железен поглед" малките си. А изръмжават или ги потупват с лапа, като не правят нещо както трябва. Така че затова съм привърженик на плясването на някой шамар по дупето на поколението, за да се отърси от заблуди, подвеждане или неправилно тълкуване на нещата. А и все пак сме гръбначни и също еволюционни като произход, нали Причината за "неприемливия" от теб подход е много ясна, ти си го цитирала дори в коментара ти - ненаписан лист. И тъй като при хората аналитично-обобщителните връзки се формират и развиват след 5-6-тата година (т.е. нашите най-скъпи и мили човечета до тези си години реагират инстинктивно и съвсем като животинчета) - много по-логично е да получат "плясване", отколкото укорителен поглед или смразяващ глас. Защото последните две няма нищо да им говорят, нито да го разберат. По идиотската система на малоумниците, които поради липса на достатъчно слънчево греене са стигнали до безумици като "възпитание на деца без упражняване на физически натиск", би следвало и за всички престъпници да се прилага същото - на изнасилвачите - да им се предлагат нови възможности за това, на убийците - да им се търсят нови жертви, на крадците - да се водят в най-луксозните домове и магазини, за да могат с "благ" подход да станат отново пълноценни членове на обществото.
http://www.webcafe.bg/id_677728558_Sindromat_na_otsastvashtite_roditeli И в крайна сметка в 21век в българската реалност, резултата от хилядите съвети от психолози, терапевти и прочие псевдо професионалисти -може да видите (прочетете) в горепосочената статия.
Теа, моят стана на 2-ри януари на 18 години, така че ме боли дънната платка дали ще го приемат този закон... Ти му мисли!
ОК... Нека само да правим разлика между това да смелиш детето си от бой, защото не е измило чиниите, и това да му отвъртиш един шамар, когато го видиш да бърка с вилица в контакта, може ли? Или между това да му крещиш системно за какво ли не и това да му креснеш да си затвори плювалника, когато се разреве в магазина, че не му купуваш точно това данонино, дето толкова го рекламират по телевизията. Или между това да го държиш на хляб и вода, понеже не си е оправило леглото, и това да му спреш джобните, понеже в училище било сплескало от бой някой съученик. И така нататък. Принципно съм много силно против боя - мисля, че за всяко провинение има и друго наказание, понякога доста по-жестоко и болезнено. С по-големи деца - т.е. от петгодишни нагоре - в доста случаи едно детайлно обяснение защо не трябва да прави еди-какво-си действа по-добре от наказанията, бтв. Кажете му, че ако използва еди-коя-си дума, чието значение дори не знае, изглежда като малоумник в очите на всички наоколо, и ще намали използването й. Примерно. И тънъ.
Ами Съни, баба ти е успяла, защото е живяла тогава, а не сега! Я да видим щеше ли да се справи, ако децата й бяха подложени на ежедневни порочни съблазни, както е днес.... ?
Аз пък по-големи глупости от въпросите на Меча не бях срещала! Хайде да отговоря на най-тъпите: Въпрос: Колко от тук пишещите и четящите не са яли бой като деца и колко от тях смятат родителите си за врагове? Отговор: Аз НЕ съм била удряна от родителите си. НИКОГА! (Ако те интересува реултата: нито някога съм пушила или употребявала наркотици, нито съм бягала от час, нито съм имала проблеми с училище, с университет и ... изобщо живота!) Въпрос: След като тази държава не се грижи за абсолютно нито един свой гражданин по никакъв начин, с какво право ще ми дава акъли как да си възпитавам децата? Отговор: Забрана за ненасилие към някого (вкл. децата) НЕ Е ДАВАНЕ НА АКЪЛ!!! Това е все едно да попиташ: откъде накъде ще ми забраняват да изнасилвам жена (вкл. жена СИ)- кви са теа да ми ДАВАТ АКЪЛ какво да правя в сексуалния си живот!!!??? Въпрос: Как ще принудят индобългарите да спазват закона? Отговор: Както това става с всеки друг закон.
Мина@ Грешка в тълкуването. За справка един цитат: "Славяните са прекрасен народ, но трябва да се управляват от човек от неславянски произход" Граф Андраши. Или преиначено към съвремието - нито един приет закон не гарантира прилагането или ефективността му. Това зависи от хората. Като не можем сами, както вече се доказва в практиката повече от 20 години, ще трябва някой друг. Гореизложеното особено важи за коментара ти за циганите (какви индоевропейци, циганин е немска дума)
Имам въпрос към всички хора, които отричат насилието над децата под каквато и да е форма. Когато малкото инатче, започне да удря баба си, защото тя не искам да му купи някакъв бонбон, тогава да му хванете ръката няма ли да е насилие? Или вие само ще го държите докато то се хвърля на земята и врещи. Искам тогава да ви види някой буден член на обществото и да му обясните, че нищо не правите на детето Това го гледах на една спирка. Шамарите са шорткът към възпитанието на детето вместо прекарването на 6 часа на ден с него. Не всеки има възможност да отделя толкова време за съжаление. Освен това съм виждал достатъчно недокосвани деца дето си правят каквото искат и имат едно такова гадно пресметливо пламъче в погледа, което само мама и тати разшифроват като любов. Всеки, който си мисли, че преди 5-6 годишна възраст детето му осъзнава какво е любов и не е готово да го замени за повече играчки и сладко и по-малко контрол е безнадеждно влюбен в една илюзия. п.п. да, знам, че вашите са изключение
@ 18 - Много свеж коментар! Към "Шамарите са шорткът към възпитанието на детето" бих добавила Но да не са толкова силни, че да го изкарат през десктопа на уидноуса!