Със сигурност ще изпадна в дребнавост, понеже попаднах на тази реклама веднага след трип в планината. На място, където децата тичат полуголи по обед, а вечер едва успяваш да им навлечеш най-дебелия суичър – ококорени, със сажда по носовете и бързащи да носят дърва за огъня като мънички мъдреци, за които въобще не е важна сочната мръвка над жаравата, а оплескването около нейното приготвяне.
Колко време децата са най-щастливи в такива моменти – опушени и хайманосващи в тъмното, легнали по корем на кея на язовира на другата сутрин с ръце във водата, зяпнали към върха на някое дърво, но никога в обектива на документалиста в компанията?
Нагазвам в предъвкана тема, тъй като сто пъти сме говорили за бебешки и детски състезания по красота и прекалено ранната сексуализация като резултат от стремежа да си популярен. За родителския напън да брандираш хлапето си в най-скъпите дрехи и да го засипваш със стереотипите на бляскавите принцове и принцеси. Но тези неща са факт, въпреки всички алтернативи – от детска литература без клишета до забавления извън синтетичните дворци в моловете, в които дъни някой латино-чалга-поп хит.
Съвсем далеч съм от мисълта да заточиш детето си в Родопите, за да го отцепиш от всяка възможност да пожелае камуфлажни гащи, ама от марковите!, но щом стана такъв проблем как ще се интерпретират текстовете на Ботев в учебниците, нямам нищо против на малките да се обясняват и всички гледни точки на медийното съдържание, което може да стигне до тях. И в частност на рекламите. Още от детската градина.
Дори да хващаш дистанционното само при спортни поводи и заради научно-популярните канали (любимата поза на непонасящите телевизия), масовият маркетинг дебне отвсякъде, включително този, който инжектира децата - чрез скучаещата мама - с wannabe стероиди.
Отлагам да анализирам повода за всичко измрънкано до тук, тъй като от друга страна си давам сметка колко важно е за много хора детето им да е най-най-най красиво и забелязвано, после другото. Тази нова рекламна кампания на българска марка памперси провокира родителите да качват снимки на хлапетата си във Facebook - с въпросните пелени, произведени в 40 различни (диктуващи модата) десени. Наградата от фотоконкурса е професионална фотосесия за вашето съкровище (!)
Никога не съм разбирала удивлението по бебешки снимки, безразборно публикувани онлайн, и признавам, че това си е лично мой проблем. Но когато дори индустрията за такова сериозно нещо като пелените (които първо трябва да не дразнят кожата и да са качествени, а освен това чистата им идея е да бъдат разкарани възможно най-бързо) мине на страната на попкултурната агресия за слава, очаквам следващия път да ми рекламират мляко, което веднага те прави звезда.
В добре заснетия рекламен клип на памперсите красиви майки-фенове "припадат" по напудрени деца – всъщност като в реалния живот, в който детето е за това да му викаш "ооооо" и "йееее". Над 6660 души харесват страницата Pufies - Супер всеки ден, която е част от кампанията на модерните пелени, а приложението за фотоконкурса ползват близо 12 хиляди.
Няма как да не признаем ефективността на маркетинговия модел, поощряван от манията по публичното bebebook-ване. Но едно е да снимаш детето си, докато се въргаля голо по пясъка по неговия откачен начин, съвсем друго е да нямаш търпение да го покажеш на целия свят, като за целта купиш/вземеш назаем конкретен памперс, за да покриеш условията за конкурса и да му спечелиш професионална фотосесия. Която също можеш да си купиш и има не един готин фотограф, ако толкова ти е скъп семейният фотоалбум.
Не твърдя, че децата трябва да бъдат снимани най-много боси по тревата за реклама на екоинициативи с дъновистки привкус или да показваш снимките само на бабите им. Просто много от характерните черти на съвременната детска фотография ограничават хлапетата до това да приличат непременно на лица от лъскави каталози. А позирането отнема адски много от времето, в което само те знаят колко е лесно да си щастлив.
