Абе, какво е това полярно лято, бе. В смисъл, много е тегаво. Снощи изциклихме с моите хора на пейките в Царска само до един през нощта. Пак беше яко, разбира се, тая компания е фундаментална, човек, казвам ти, в смисъл, велики са моите хора.
С тая тайфа се събираме вече близо 10 години. Няма такива алкохолици. София рулс, бейби. Сега съм на 26 и от 15 лета се разнасям в най-доволните групички в града. Познава ме целият център. Имам бивши гаджета откъдето се сетиш - "Лозенец", "Редута", "Банишора", "Изток", "Изгрев" и едно гъделче от Търново (или май беше Пловдив), което се влюби в мен миналата есен. Рентиерчето от "Оборище" ми викат. Като Марк Рентън от "Трейнспотинг", само че без хероина и глупостите за работническата класа. Аз съм бонвивана от пейката, копеле, почвам с бира в Докторската, продължавам с джин пред Народния и финиширам с ром в Борисовата.
С моите хора сме готините пияници #партиживотни, #правимсифън, #далиниезле.
Снощи пет човека за три часа излюскахме две каси бира, три картона вино, литър водка и една ментичка със спрайт, смятай. (Май нямаше спрайт.) Към един обаче всички по колелата и извазирахме от градинката, ебасиму и студа. Вярно, че бяхме само ние останали, както винаги, ма си е излагация.
В смисъл, като за нас, щото ние лятото ако не сме на къмпинг, на трип, или на хижа стоим на пейка парти до сутринта. Посрещаме изгрева с биричките, кучешкия лай, звука от миенето на улиците и Виктарата свири на китарата. Огромен е, човек, откакто се е върнал след три месеца свирене с едни супер готините филипинци в лисабонското метро, направо сцепва Виктарчето.
Имах преди две седмици гости трима френдове от Ротердам, дето се знаеме от един супер якия трип до Холандия и те, такива, не могат да повярват, че Вики не е професионалист. Смазва, казвам ти!
Аз, такъв, само стоя с една бира, хиля се и им обяснявам как тоя палавник е твърде добър, за да се продаде на системата. Ще го сдъвчат и изплюят. На Виктарата китарата е само за отбрана аудитория. Тоест ние. В смисъл такъв, бяха му дропнали една оферта да свири на договор в едно клубче тука около паветата, ама той ги отсвири. Ха, свири и отсвири! Само аз мога да направя такова изречение! Виксъна предпочита да си бачка на парче тук-там и да си обикаля, да си прави трипчета по света.
В средата на юли ще заминава за Словения при една супер яката мацка, с която има любов. Поканил ме е, ще отида по някое време, аз не изпускам яко трипче.
Чакам да дойде наемът от единия от двата апартамента, дето ги дават нашите в "Младост" и да се нагуша. Фадъра са го повишили в кантората и също трябва да вкара малко промо кинтаж за лятото и схемата е готова.
Китарата на Виктарата ще ни липсва през юли на Градина. С Даката и Жечев си поръчахме нова палатка, чакаме едни супер яките шалтета и сме шест. Нямам търпение вече да ходим, на къмпинга ще бъде епик, #пиянство #парти #койщеходизабира #песнипредогъня.
Човек, да не си помислиш сега, че имам проблеми с алкохола.
Имам проблеми без алкохола. Ха, пия от 11-годишен, бе пичага, биричките са ми е така, знаеш. И винаги със супер яките хора, на супер лудото парти, на мега готиния плаж. Гуд таймс.
Днес ставам, отварям си веднага една биричка и отивам, такъв, да си взимам нови кецове от Контрабандата. Гледам, вече са се събрали едни мои хора на входа и лафят сладко за някви готини работи пак. Там е и една бивша моя мацка - Весито. Пие ромец с количка, обадила е много як скейтърски дрескод, обзавела се е ново тату, снейкбайтс и още по-големи флешове. Зверското маце и ме гледа странно, такава. В смисъл, че ме гледа секси странно. Сто про още ме иска. Почти ме хвана яд, че се разделихме заради забежките ми, ама какво да направя. Търсена стока съм.
Правя хайфайв с моите хора от тайфата, разменям по някоя дума с всеки да го уважа и се насочвам към Весито. Казва ми, че изглеждам страхотно и си е мислила за мен. Сипвам си малко от нейния ром в бирата. Обаждам оферта да минем за още бирички при едни мои хора в Докторската и оттам да забием до компанията в Борисовата. Весито, развълнувана, вдига одобрителния палец, отпива от рома, после от колата и тръгваме. Кецовете друг път. Казваме чао на групичката и се уговарям с Михо и Талев да се чуеме по-късно за не'кви менти в центъра.
Малко преди да стигнем Докторска, купуваме по две бири, цигари, кола и половинка ром от един клекшоп. Лафчето върви, Веси видимо ми се кефи още. Казва, че чете много. Напоследък Кастанеда, Чомски и за Че Гевара. Мисли да записва магистратура по реклама и комуникации. Има страхотни идеи. Определя се вече като анархо-феминистка. И тя като мен мрази системата, с нея винаги сме плюли по ретроградното и скучното.
Изпиваме две от бирите, влизаме в Докторската, там ни чакат дузина мои хора. Минавам за кратко да ги уважа, защото вече имам други планове. Разбирам се с Марио, Ира и Жечев да се преслушаме вечерта за бирички пред Народния. Днес е по-топло, ще има яко пейка парти.
Изпиваме бирите, начеваме ромчето, Веси се хили яко на мои истории от морето. Ъпгрейдвам комуникацията с по-явен физически контакт, след всеки общ смях се доближавам до нея и оставям ръката си върху рамото й за по няколко вкусни секунди. Ах, доброто старо време. Моята мацка ми звъни, но аз и давам игнор и пускам на Веси оферта за още бирички.
Взимаме направо една двулитровка по пътя към Борисовата. Вече сме доволно развеселени и си припомняме супер яките случки откакто бяхме гаджета. Нон-стоп парти, концерти, пиене, извънредно хубав секс.. Ебаси якото. Веси вика, че си няма връзка сега. Аз също я лъжа. Много добре знам, че в момента ходи с едно приятелче от „Емил Марков", дето направихме преди време с него и още други готини хорица адски доволния трип до Белград да слушаме Дубиоза. Мега добрите музиканти. Виктарата с китарата е идеален за тях.
Стигаме до Борисовата, пияни, прегърнати и яко нахилени такива. Моите хора са заели три пейки. Крис свива коз, Джонката е на мента с мляко, Ива е с децата, Фори порка джин и си играе с кучето, всички останали са на бири. Виктарата свири тихо, пуши и се радва да ме види. Сядаме с Веси, дърпаме си по два пъти и сме мега доволните от живота. Добре, че реших да ходя за кецове днес. Пейка партито е чук, правим планове за къмпинга, чудя се как да стане така, хем да съм с мойта мацка, хем да има игра и с Веси. Май отново е пламнала искрата между нас. Доволно, доволно.
Стъмва се, отивам за още бири с Ицето и Ачката, който е супер пиян- едвам ходи и пее футболни песни. Добре, че познавам всички наоколо и нищо не може да му се случи. Мисля си дали Веси вече е решила да ми пусне тази вечер веднага или ще се прави първо малко на интересна. Доста алкохол изпи и като цяло е гейм он още откакто й пуснах офертата да видим Виктарата и другите в Борисовата в ранния следобед пред магазина.
Ачката губи баланс, пада на земята и се хили. Доволно смазан е. Мацката ми звъни пак. Игнор. После ще измисля нещо, сега ме мързи. Вдигаме Ачеца, взимаме бирите и тръгваме да се връщаме. Нещо не се чува китарата на Виктарата.
Стигаме до пейките и усещам как ми се завива свят, а сърдечният мускул започва лудешки да се удря в ребрата. Изпускам си бутилката, а течността се разлива върху обувките. Добре, че не си взех нови кецове.
В главата ми се образува едно изречение: „Веееееерно ли беее!" Веси се е награбила с Виктарата и още малко ще направят римейк на „Фатално привличане" върху пейката. WTF! Мега гадното, човек! Засилвам се и с един ритник пробивам скапаната китара на тоя некадърник, оставена до тях, докато се натискат. Побягвам панически под канонада от шокирани крясъци и докато тичам набирам моето момиче. Искам да и кажа колко я обичам. Телефонът и е изключен... Тегавеня.. Мда, утре ще ми е ден. Доволно добрия ден.
Всъщност, ключов момент в статията е възрастта на "героите", която така и не е посочена. Затова читателите, които приемат че тя 30+ са силно възмутени от тези социални паразити, а читателите които мислят че е 20+ са по-склонни да оправдаят младежите. За мен пейка-партитата са си част от израстването на младото поколение, самият аз съм минал по този път и в огромното мнозинство от случаите не го намирам за ненормално. Това започва в гимназията, където повечето ученици разчитат на джобните, получавани от родителите си. Парите, с които разполагат не са толкова много и младежите избират евтиния вариант пейка-парти като начин за социализиране пред висенето в заведения, където цените са по-високи. Затова обърнете внимание когато минавате през някой парк, че мнозинството от младежите по пейките са доста млади - основно ученици и студентчета. Като посъберат парички и изкрънкат нещо от техните могат да си позволят петък или събота да отидат на детска дискотека или някой евтин клуб с 2-3 лв. вход. Младежът е социалист/анархист/антикапиталист по разбирания, а телефонът му е подарък за постигнат успех. Това е така да се каже първият етап на развитие. С времето обаче нещата се променят. Младежите започват да навлизат в живота - завършват училище и университет, започват някаква работа (обикновено нископлатена) и съответно парите от родителите им вече са не основен, а допълнителен доход към това, което спечелят сами. Вероятно все още живеят вкъщи и не плащат сметки, но пък вече започват да разчитат и на себе си. Все още се събират по пейки в парковете, но доста по-често ходят и по заведения, по трипчета, по фешън къмпинги и "слънчака", забиват различни гаджета и започват да пият по-хубав алкохол, да ходят по "по-така" заведения. Разбиранията се променят към по-капиталистически ориентирани, но все още капиталистите и шефовете са долни експлоататори на техния труд, а телефонът е купен от тях самите на изплащане и на "страшна далавера". Това е вторият етап. Третият етап е тогава, когато младежите си намерят другарче в живота. Тогава обикновено напускат топлото семейно гнезденце и започват да живеят с "половинката". Пари от мама и тати вече няма, дори с времето започва обратния процес - с напредване на възрастта на родителите и издигането в кариерата на младежите, вероятността е по-голяма последните да помагат на мама и тате, вместо обратното. Появяват се и деца и постепенно пейка-партитата стават все по-редки явления. Или по-точно се заменят с площадка-парти (децата си играят по пързалките, а младите им родители пият бира на групички и ги наглеждат). Неусетно младежите започват да се превръщат в капиталисти и се стремят да са от тези, които са отгоре на социалната пирамида, а телефонът им вече е флагман с екстри. Ами това е - естествено е всеки градски младеж да мине през трите етапа. Първият и вторият са част от безгрижното му юношество, времето когато може да си позволи да прави глупости и когато махмурлукът на другия ден не е проблем. Всичко опира до възрастта, в която преминава между етапите. На 30+ няма такива от първия етап, а тези от втория са доста малко. Според мен статията се отнася именно за тях, но те наистина са пренебрежимо малко на фона на всички младежи. А и просто времето им не е дошло - не са пораснали достатъчно, родителите им са прекомерно грижовни и не са срещнали своя човек. Но и това ще стане, макар и по-късно. Факт е, че на 40+ такива просто няма. Тогава младежите вече не са младежи, имат семейства и отговорности и "айляците" вече не се котират - отхвърлени са дори от собствените си връстници и приятели.