Безумието на средната възраст

Това, от което всички мъже се боят повече от всичко друго, е да се превърнат в бащи от комедийни сериали: унили мъже в неадекватно облекло, седнали в креслото и изливащи гнева си срещу несправедливостите на съвременния свят. Не, това не може да сме ние. Или пък може?

Проблемът е, че мъжете изпадат в отричане на въпроса за остаряването. Според едно от последните проучвания само една трета от мъжете във Великобритания на около 40 години се смятат за хора на средна възраст.

Има по-голямо приемане на това понятие сред около 50-годишните, но ето ви храна за размисъл: 27% от хората на 70 и повече още се смятат за "средна възраст". Така че може би средата на живота е просто състояние на ума - но едно е сигурно: тя ще ни застигне всички.

И всички знаем, че тя е настъпила, когато чехлите, топлото питие в кухнята и панталоните с ластичен колан ни зоват. Не вярвате? Хората на средна възраст имат много повече общи черти, отколкото бихте си помислили.

ГНЯВ СРЕЩУ ЦАПАНЕТО

Като младежи може и да не сте изпитвали особено силни емоции на тема цапането и боклука. На кой му пука? Боклукът съществува. Някой ще го изчисти. Все тая. Примирете се.

След това един ден, без предупреждение, биохимическият превключвател се задейства. И от този ден нататък никога няма да оставите пластмасова опаковка да се въргаля по земята. Защо? Защото боклукът изведнъж има значение. Не заради това, което е, а заради това, което представлява. Той заявява: 'Не ми дреме.'

Боклукът е заслепяваща арогантност, комбинирана с абсолютна небрежност. Той може да ви вбеси толкова, че да се безпокоите за здравето си. Преди 5-6 години заедно с партньорката си и малките си деца, вървях по алеята край канала. Беше прекрасна неделя в средата на лятото, и гледах младеж изпи последната капка от кенче с напитка - и го пусна в коритото на реката.

Съмнявам се, че някога той изобщо се е сетил за това кенче след този миг. Само аз го помня, до наши дни, в пълноцветна картина и долби триизмерен звук. Психическото ми око още може да види дъгата, която кенчето очерта, докато се удари във водата.

Няма нужда да казвам, че не направих нищо. Можете да констатирате това и сами от факта, че не излежавам в момента 20-годишна присъда под строг режим. (Има много отлични причини, поради които мъжете на средна възраст не носят оръжие, и боклукът е една от тях.)

Как да се справите с тази заплаха? Екзекуцията би била най-простото решение, но превръщането на млад човек с глупави пиърсинги в кървящ труп само по себе си също е форма на замърсяване - и без съмнение е по-вредно аз околната среда от пускането на кенче от Diet Sprite в мръсен стар канал.

НЕГОДУВАНИЕТО НА ПЕДАНТИТЕ

Педантизмът може да ви сполети по всяко време - но обикновено е след 40-годишна възраст. 'Средната възраст се обажда,' казва един мой приятел. 'Току-що избухнах заради "помалко" и "незнам" в един сайт.'

На станция на метрото неотдавна чух съобщението: 'Когато се качвате на влакче на тази метростанция, моля използвайте всички налични врати.'

На практика можете да използвате само една от наличните врати, освен ако хората зад това съобщение искат от вас да изскачате и да скачате обратно вътре от влакчето през всички врати, докато не съберете пълната колекция.

Но дори и така да е, ако приемете, че обръщението е към качващите се като група, защо само "на тази метростанция"? На другите станции трябва ли всички да влизат през една и съща врата?

Отговор като този е технически известен като "негодуванието на педантите".

БЛУСЪТ НА БИРЕНОТО КОРЕМЧЕ


Може да сте тренирали през целия си зрял живот и да сте достигнали физическа форма, която да ви позволява да завършите трети на състезание по тичане с чувал, и да вдигате телефонния указател с уши.

Но в мига, в който спрете, дори за седмица, осъзнавате, че тялото ви въобще не е храм, а е един от тези самонадуващи се матраци, които носите на къмпинг.

Познавах един мускулест пич, който като навърши 45, се заседя за около половин час и - бум! - вече беше дебелак. При това не обикновен дебеланко, а огромна хриптяща планина, която сега се търкаля от една страна на друга в редките случаи, когато въобще помръдва.

Тези от нас, които никога не са се занимавали с каквито и да е упражнения освен да претърсват къщата за забравена кльопачка, изглежда качват килограми по по-бавен и комфортен начин.

Като млад бях слаб до степен на мършавост. Задникът ми беше толкова остър, че с него можеше да се реже бекон.

Но на всеки няколко години имаше изместване на тектоничните плочи на моя метаболизъм и качвах по 2-3 килограма - очевидно през нощта. Малкото, но стабилно бирено коремче се оформяше.

Или, както казват в Австралия: 'Вече си имаш покрив над бараката с инструменти, друже.'

ЧАРЪТ НА ОЧИЛАТА

Какво стана с Шейкин Стивънс?

Не съм сигурен, че ми пука толкова много, но онзи ден видях негова снимка на някакъв бенефис и бях приятно изненадан да видя, че изглежда почти същия, ако изключим факта, че носеше очила. Всички носят очила, рано или късно.

Добре де, не е задължително да четеш текста на обложките на компактдисковете, но очилата са си плюс, когато, както признава един мой приятел, вече не си правиш труда да четеш дребните инструкции по лекарствата и просто приемаш, че две таблетки ще са ти достатъчни.

Обикновено са две, нали? На всеки 4 часа? Не би трябвало да е проблем.

ПЛЕШИВАТА ИСТИНА

За съжаление има само един начин да се предотврати загубата на коса: кастрация (тестостеронът играе роля в оплешивяването). Плешивостта е въпрос на чист късмет, или по-скоро на липсата му.

Но тук се крие един по-дълбок проблем: ако оплешивееш, не само се налага да изтърпиш мъката да оплешивяваш, но също така трябва да показваш, че всъщност нямаш нищо против.

Това е двоен удар по голата ти глава. Непукизмът пред катастрофата е присъщ на мнозина, но за доста мъже нещо подобно вече е твърде много.

ПОРЦИИТЕ СЪН

Когато бях тийнейджър, имаше един говорител по телевизията - гигантски на вид, мрачен мъж с масивни торбички под очите, който четеше текстове за важни събития.

Спомням си как си мислех: никой не може да се чувства така зле, както той изглежда. Но сега се чувствам точно така - повечето сутрини.

Огромна пандемия на безсъние засяга хората на средна възраст. Никой не си доспива. Всички ние сме деца на този ТВ говорител, с торбички под очите от изтощение.

И гледаме назад към младостта, когато изглеждаше, че можем да спим колкото пожелаем. Можехме също да будуваме цяла нощ, ако искаме. Сънят беше предостатъчен: никой не казваше, че ще си го дели на порции.

Сега дори мисълта да будуваме по цяла нощ ни кара да се прозяваме. Така че си лягаме, след което не можем да заспим.

Ако по-възрастните хора спят по-малко, това е само защото инсомнията им е по-тежка. Някои просто не могат да откъртят веднага, след като си легнат; други се будят посред нощ; а един-двама души, подобно на пореден мой приятел, в крайна сметка застават на телефона на доверието в един бог знае колко часа сутринта, защото (както той казва) като не спиш, може поне да правиш нещо.

ДВОЙНАТА БРАДИЧКА

Достатъчно е зле, когато заприличаш на дядо си; дори още по-зле е да заприличаш на баба си. И да можеш да си носиш покупките от магазина до къщи в едната от брадичките си.

Американският президент, на който все повече ще заприличвам, като остарявам, е Ричард Никсън. Опитвам се да се примиря с това, но не е лесно.

ПРИВЕТ НА МЪЖКИТЕ ЦИЦИ!

Всички жени, които познавам, които са кърмили бебето си, се оплакват, че гърдите им са увиснали до пода. Но онзи ден в съблекалнята видях доста мъже на средна възраст - и да ви кажа, доста от нашите гърди също го правят.

Откъде идва всичко това? Ние никога не сме кърмили никого. Може би това е нашето наказание, че сме се обръщали на другата страна и сме заспивали, когато жените ни са давали на врещящото бебе да суче в 4 сутринта.

Не може да е далеч денят, когато на пазара ще се появи някакъв тип мъжки ситуен, предназначен да повдига и разделя.

Може би мъжете на средна възраст ще започнат да се гордеят, че имат по-добре оформени извивки от съпругите си. Само не ме молете да нося ниско изрязан топ, моля ви се.

НОВАТА ЖЕНА

В онези времена, когато можехте да пушите огромни пури на закрито и Роджър Мур бродеше из нашия малък свят като истински колос, великите мъже имаха метреси или държанки.

Сега ние вероятно бихме предпочели дума като 'любовница' или 'приятелка', или (това го чух със собствените си уши преди няколко дни и за малко да повърна) 'специална другарка'.

Естествено, тук сме в област дори отвъд клишето. Фактът, че някои мъже на средна възраст рано или късно ще се замислят дали да не избягат с някоя нова, и вероятно по-млада жена, се признава от всички.

Естествено, жените на средна възраст се чувстват отблъснати от това. Те са дали най-добрите години от живота си на тези кретени. Всъщност кризата на средната възраст е по същината си пристъп на паника. Боже, ще умра. Какво съм постигнал? Нищо. Какво ще оставя след себе си? Адски малко.

На кого му пука? На никого. Какво ще правя? Ще се направя на пълен идиот.

#1 янаки 18.01.2012 в 09:36:00

„Аман” от хленчещи и самооплакващи се хорица! Толкова много думи, за на не каже нищо друго , освен баналности. Колкото до призива да се ползват всички врати, това означава пътниците да не се трупат на една само врата. Близко до ума е, че като не правят така, ще се намали времето на престой на спирката.

#2 Реалист-2 18.01.2012 в 10:25:03

Не си направих труда да дочета статията и вярвам, че няма да съм единствен, но преглеждайки основните тези - шкембета и мъжки цици - не е задължително! Ако човек спортува, аз постоянно виждам хора в залата на "средна възраст" със завидна фигура и хората просто си спортуват (не говорим за анаболни истории). Така че всичко е и до човека - дали ще се зареже или ще се птдържа в някаква форма (не говоря за 55-годишните, който просто се обличат кат 15 ), естествено БРИТАНЦИТЕ са си разплути още от младежи, какво ни ги дават за пример постоянно? В този сайт най-честите статии-преводи са за британците, какво общо имаме ние с тях само Бог знае...

#4 Stefanov 18.01.2012 в 11:01:49

Тука сте се събрали най-съвършенните хора на планетата! Иначе статията е много истинска.

#5 lele male 18.01.2012 в 11:20:30

Статията е малко объркана, но ми хареса чувството за хумор на автора.

#6 lina 18.01.2012 в 11:50:13

Великолепна словесна еквилибристика, от сърце се посмях. Авторът очевидно си играе с думичките както си поиска и от всичко може да изстиска хумор, дори и от отчайващото. И само истини има, откъдето и да го погледнеш.

#7 dedogo6 18.01.2012 в 12:03:30

Хумора е на ниво, но и аз да питам, за чий к*р трябва да се правят сравнения с британските мъже и жени?! Те отдавна са настигнали американците.... по дебелина и сланини.При нас ,в България все си мисля че не изглеждаме толкова зле. Гледал съм много и много документални филми за какво ли не, но това което ми е правило впечатление е , че действащите лица (обикновени средностатистически жители на съответната държава) са почти винаги с наднормено тегло, и което е по лошото - не си дават сметка за това... На възраст от порядъка 30-32 не е нормално да си 100-110 кила при ръст средно 174 см (мъжете) и не по малко важи и за жените ( и в САЩ и във Великобритания жените като родят първото си дете много рядко си свалят килограмите и почват да приличат на тюлени... дамите да ме извинят - едва ли мязате на ония от TLC предаването "too fat for 15") Ако вземем 10 произволно избрани граждани от България,САЩ и Великобритания, на средна възраст , общото тегло на българите със сигурност ще е пъти по малко от общото тегло на 10-ките от другите държави..

#9 Michelle 18.01.2012 в 12:29:23

Смея се, но аз пък като жена на средна възраст зная, че и при нас не е много розово. Например, от известно време отлагам да си сложа очила за четене и изпадам във все по-конфузни ситуации. Скоро се чух с приятелка, с която не се бях чувала от години, и тя ми разказа как трябвало да даде някакви грамоти в училището на детето си и не можала да разчете завъртяния и малък шрифт, след което директно изтичала да си слага очила. Е, успокои ме, че мога да си избера някакви маркови рамки : И да, вярно е, че циците ни поувисват от кърменето. Както и че сънят ни също намалява. А за „кретените”, които дори и теоретично могат да ни напуснат, направо няма да коментирам. Но на фона на това... Така де, дори и той да е изключение, си е успокояващо, че го има. Проверих в нета и разбрах, че е на 56 години, пък аз му давах поне десетина по-малко. Много се изненадах за възрастта му, наистина! Изживял е трагедия не много отдавна, съпругата му е починала и едва се е съвзел. Минал е през собствен ад и не само е оцелял как да е, ами наистина е оцелял. Макар че едва ли ще забрави някога липсата й. Четох му и разни интервюта, ами много свежарски си разсъждава. В най-хубавия смисъл на думата. И понеже много съм го слушала в младите ми години, харесвах и тогава гласа му, смея да твърдя, че сега той изглежда по-добре оттогава. Сериозно го казвам! И откакто му чух песента тая нова година, все си я слушам. Вдъхновява ме – и текстът, и музиката, която е негова, и това съхранено, помъдряло и хубаво излъчване на Илия Ангелов от бившата „Диана експрес”: http://www.youtube.com/watch?v=k46SWhtMaEQ Може и да греша, но като че ли и мъжете, и жените с хубави семейства се запазват много повече.

#10 Bobby_gBG 18.01.2012 в 12:41:28

Мдааам, одъртяваме бавно, неусетно почти На никой няма да му се размине... Иначе готино написана статия, приятна за четене... Аз си знам че няма да живея вечно, да му мислят тез дето са очаквали да са вечно млади... И по-специално за очилата - дребен ширфт далече никога не съм можел да чет, а от близо и средно разстояние се оправям с всичко, така че нямам намерение още да си моря зрението с такива...

#11 lele male 18.01.2012 в 13:36:50

От гледна точка на Смъртта, да губиш е нещо, което всеки в крайна сметка научава. В криза изпадат хора, които не признават и не знаят какво е загуба. Вярно, че преминаването в „средната възраст”* е преломен момент, но не е свързан единствено с негативни моменти...майно льо... „Средната възраст” отваря и много нови възможности. Това е момент на преосмисляне, но и на откриване към нови идеи, нови възможности, нови стимули, отприщване на желания и използване на ресурсите, потенциала и опита, натрупани до момента. Осмисляне и отчитане на допуснатите грешки. Поглед напред, към бъдещето... Всяка възраст има своята прелест. 51 години, например се дели без остатък на 17. Мисълта, че ако сме пропуснали или изгубили или сме били лишени от нещо, за мен лично означава, че просто това не е бил подходящият момент или подходящата цел или нещо за мен. И най-вече –това не означава, че няма да получим нещо много по-добро в замяна на това, което сме изгубили... Пък и д-р Енчев още бачка... Принципът - Не знам какво печеля, когато губя – е хубав не само като звучене, но и ако се превърне в част от живота ти! Поне при мен е така... и съм си ОК... засега @ 9 Michelle - Може и да греша, но като че ли и мъжете, и жените с хубави семейства се запазват много повече. Съгласна съм с това, но също така и хората, които се самоуважават... * Слагам „средна възраст” в кавички, защото е доста разтегливо понятие... И накрая: "Борба с депресията" прави проучване: Въпрос 1: На колко сте години? отговори: А)Под 30. Б)Над 30 Резултати: А)Стига бе! Каква депресия на тази възраст? Б) Какво искаш, при тази възраст? Отивам да ям...най-накрая... нещо здравословно. Дюнер например.

#12 No name 18.01.2012 в 13:54:23

Леле мале, Както е казано: Няма нищо по-страшно от самия страх!

#13 Michelle 18.01.2012 в 14:07:35

Леле мале, не съм много съгласна с тебе, защото така нареченото „самоуважение” много лесно от смисъла на „лично достойнство” се превръща просто в голямо его, нарцисизъм, суета, разни такива... А не е лесно да живееш с това и да си запазиш духа млад, пък оттам според древните гърци и тялото. Не съм съгласна и само още за кризите и загубите... Много ме впечатляваше като четях „Вашистха йога” как дори ония полубожества се сдухват жестоко след смъртта на любимия човек. Когато връзката между мъж и жена е духовна, а не просто съпружеско законова, след смъртта на единия в другия се отваря безкрайна празнота, която вече не може да бъде запълнена. Поне аз така мисля. Да пия и аз една боза

#14 trellian 18.01.2012 в 14:13:33

мъжете що не си пишат за тяхната физиология, по което са специалисти, а се пробват да разсъждават над женската, и то явно черпейки информация от разни митове и предразсъдъци; не знам жена, която да се оплаква че бюста и е погрознял или увиснал от кърменето, даже напротив - жени които преди това почти нямат бюст, след като кърмят вече имат, и то много красив;

#15 Оня Дето Го Трият 18.01.2012 в 14:25:54

@lele male Кефиш яко! Нямам търпение вече да стана на 51

#16 lele male 18.01.2012 в 14:57:38

@ 13 - Мишел, наядох се и ме мързи да мисля...надълго и нашироко... За мен "самоуважението" е различно, но естествено близко до понятието "лично достойнство" т.е. синоним. Малко като „упорство” и „инат”. Но честно казано не ми се води спор за фразеология. Самоуважението, както и личното достойнство са свързани с принципи и мироглед /гледна точка/. Според мен принципите на човек, подреждат и неговите приоритети... Приоритетите и мирогледът му го водят и до начина му на живот. Оххх, извинявай, но много философски започва да ми става разговорът, а не си падам много по това – освен на маса... понякога... когато всички се уважават. Относно загубите и това как човек може да ги приеме...пак е въпрос на гледна точка /мироглед/... Ето ти един виц/пример по случая, че много сериозна станах: Пострадал от финансовите пирамиди пита приятеля си: - Аз загубих 1000 лева и по цяла нощ не мога да спя! Ти как спиш, след като загуби 10000 лева? ! - А-а, спя си като бебенце. - Как така бе? - Ами два часа спя, събуждам се, плача, пак спя два часа, пак се събуждам, пак плача... @Оня, като станеш на 51 – свирни! Доктор Енчев, може да ме е избацал така, че на 17 годишна да заприличам...

#17 Оня Дето Го Трият 18.01.2012 в 15:17:25

lele male В такъв случай - елате повече! Нали ще мога да се деля на три

Новините

Най-четените