То не е трудно, но когато преди години минах от руса на кестенява, животът ми се преобърна в ужасно много посоки. Сега не искам да ми се преобръща, просто, ако може, ми дай само цвета.
Така и така стана дума за цвят... Мили дядо, дай една цветна пролет, после лято, есен и дори зима на всички нас. Догодина. Защото цветът на живота е като глътка шампанско за суха уста. Знам, може и вода, но шампанското е страхотно нахъсано за живот! И да не си алкохолик, разбираш разликата, нали?
Дай ни повече любов, ласки и пари. Последното ще си го използваме по много начини - и духовни, и не дотам. Дай на бездомните кучета дом, а на всеки дом - по едно вълшебство.
И не забравяй, че още съм влюбена. Да не вземеш сега да ме излекуваш на бърза ръка? Нека си боледувам поне до другата Коледа. Ако трябва, понякога ще пия аспирин.
Подари ми кафене. Ще отива във Венеция, ще разгледам много кафенета и ще открадна идеи за моето. Ти знаеш какво точно място искам, така че, моля те, нека го имам! Ще правя лично петифурите. Обещавам! И ще давам на аванта портокали. Като комплимент от заведението...
Понякога ще се крия там от дъжда. И винаги, като идваш, ще те черпя безплатно с какао! Само ми кажи каква марка предпочиташ и дали да слагам и кафява захар.
Дай на България бъдеще. Да е хубаво. Ако не ти е възможно, давай й го по малко, но да върви натам. Тоест, не да тича, а да пристъпва. Като бездомно куче към отворена врата.
Дядо Коледа, смятал ли си колко пъти си срещал думата "дай"? Ако не знаеш, мога да уредя да ти разработят програма да си чаткаш бройката и винаги да си в час. Аз дотук го написах шест пъти. Сметнах го с next, next, next... Обичам шестиците. Тъй че, накрая, дай ми още шест неща - повече надежда, нов парфюм, собствен влак, късмет, море от кремсупи и шоколадите да са пълни с витамини.
А, и още нещо, този, на когото съм дала сърцето си, все да е special... Това май го казах и по друг начин, но да се презастраховам. Тоест, просто си повторих желанието. Не е тринадесетото.
Спирам, само защото съм фаталистка.
Bye!
