Апатия за три милиона

Понеже и в моя хладилник алкохолът не е далеч по-малко от плодовете за сутрешен фреш, наскоро ми се наложи да мина по велоалеята покрай Канала пеша - правя го с колело, но има дни, в които не сме се събудили един за друг.

В участъка между стадион "Васил Левски" до подлеза на "Фритьоф Нансен" покрай мен мина един единствен колоездач. Вярно, че просто тоя път така се е случило, но ми хрумна, че проблемът на хората, които искат да се придвижват "алтернативно", май не е в липсата на повече алеи. А в липсата на повече такива хора. Видяхме, че споровете да се пуши или не в заведенията винаги са по-бурни от тези да има ли повече условия за колела, или идиотите да се оправят. Вторият градски (извинете, селски аспект) още не е такава коментирана драма.

Но доколкото и по нея изговорихме почти всичко, от доста мнения във форума излезе, че тези, дето ходим до офиса с колело, сме що-годе нечистоплътнички. Въпреки че всеки, който го прави, знае, че при добър велосипед повече той носи теб, отколкото ти да се напрягаш чак толкова, че да се изпотиш. Да не бъркаме придвижването със състезанието. А колкото до аутфита, когато става дума за колоездач в женски род, сексапилът не е невъзможен с поличка над клинчето. И особено над стегнатите бедра.

Отричането на карането на колело в града е отричане на движението въобще - и оправдание за масовата физическа апатия. Имам доста любими хора (с един от тях даже си делим вечерята и леглото), които всеки ден си гледат липсата на коремни мускули жално, други все се оплкват от наднормено тегло. И се почват едни големи закани как от утре стават нови хора, търсейки с месеци някакви по-атрактивни начини за тонизиране (не смятам, че народът има нужда от отслабване). И така до следващата зима.

Заради този стоп кадър, миналото лято по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (по която едни хора твориха за наркотиците и готварската сол) се харчеха близо 3.5 милиона лева за "гръмка" информационна кампания за нуждата от спортуване. Да се върнем пак в първи клас. На някого е платено добре, за да ни препита движим ли се и да ни каже колко би било добре да го правим (интересно до колко хора е стигнала тая проповед).

Прескъпата инициатива дойде след изследване на "Евробарометър", според което 57% от българите - най-много в ЕС - изобщо не се интересуват от спортна активност. Националното проучване показа същото - повече от половината от трудоспособните никога не са спортували, 10,5 % го правят рядко, само 6.3 % - всеки ден. Иначе всички са съгласни, че "повишаването на физическа активност води до повишаване на качеството на живот".

Имаше и съпътстващи изследването уж кампании със социалистически лозунги тип "дни на отворените врати за безплатно ползване на спортни обекти" и "национални програми за двигателна активност". Че даже и социален туризъм. С цел стадно размърдване на хората, чието здраве е застрашено от прекалено обездвижване, спортното министерство трябваше да предостави 28 спортни съоръжения за безплатно ползване до края на февруари 2012-а.

Държавата не прави максималното за хората, добре, но да не й приписваме - и тя да не си я присвоява - отговорността за килограмите ни и сърдечната ни дейност. Ако тежиш повече от Мирослав Найденов, просто не се заседявай като на министерски стол.

Не че фитнес залите не са пълни - особено с жертви на Stella Mccarthy в дизайнерски екипчета. От лични наблюдения обаче знам, че голям процент от тях ходят там (често за пръв и последен път), защото някой им е казал, че спинингът, например, още е много модерен. Спинингът е аеробно занимание на специален велоергометър - наистина ужасно изморително, наистина извайващо. Но докато слагаме и спорта под властта на "модните" тенденции, забравяме поне три вида физическо, за което не ти са нужни средства за скъпа екипировки и инструктори, нито пък кой знае каквo надъхване. Тичане, плуване и, да си дойдем пак на думата, колело. Като добавим и малко коремни преси на фона на любимата ти музика, ето ти безплатна информационна кампания.

ОК, някои хора през седмицата нямат време - но колко от нас прекарват така честите почивни дни, заради честите празници, в движение, вместо в седене на масата/бара. По време на католическия Великден бях в Рим, където всеки ден виждах тичащи хора (някои от които над 50-годишни) точно по шосето покрай - всъщност типичния за извратен спорт - Колизей. Налагаше им се да се разминават не само с колите (добре, хибридите), но и множеството туристи и търговци-бежанци, които пробутват "златните" си боклуци на всеки в човешки облик, ако ще да фучи като Юсеин Болт покрай тях. Същото е и в Неапол, въпреки представата ми, че там им е по-важно да си хапнат паста, отколкото да се вкарат в М размер.

Не става дума за това колко по-готини са "другите" от "нас". Мога да превъзнасям т.нар. европейци само заради спонтанността им и липсата на притеснение какво ще кажат другите. Там никой нищо не си казва, ако тичаш по мост на един хвърлей от който са насядали бохеми по заведенията.

Комплексът, че има специални места за едното и другото, маратонките ти не са от най-новите или за статуса ти говори повече здравата кола, отколкото излъчващата здраве фигура, ни правят физически неактивни. И ако за промяна се дават над три милиона, няма да ни помогне и крайна мярка "Месец без асансьори". Но поне всички щяхме да чуем, че имало там някаква кампания.