Понеже и в моя хладилник алкохолът не е далеч по-малко от плодовете за сутрешен фреш, наскоро ми се наложи да мина по велоалеята покрай Канала пеша - правя го с колело, но има дни, в които не сме се събудили един за друг.
В участъка между стадион "Васил Левски" до подлеза на "Фритьоф Нансен" покрай мен мина един единствен колоездач. Вярно, че просто тоя път така се е случило, но ми хрумна, че проблемът на хората, които искат да се придвижват "алтернативно", май не е в липсата на повече алеи. А в липсата на повече такива хора. Видяхме, че споровете да се пуши или не в заведенията винаги са по-бурни от тези да има ли повече условия за колела, или идиотите да се оправят. Вторият градски (извинете, селски аспект) още не е такава коментирана драма.
Но доколкото и по нея изговорихме почти всичко, от доста мнения във форума излезе, че тези, дето ходим до офиса с колело, сме що-годе нечистоплътнички. Въпреки че всеки, който го прави, знае, че при добър велосипед повече той носи теб, отколкото ти да се напрягаш чак толкова, че да се изпотиш. Да не бъркаме придвижването със състезанието. А колкото до аутфита, когато става дума за колоездач в женски род, сексапилът не е невъзможен с поличка над клинчето. И особено над стегнатите бедра.
Отричането на карането на колело в града е отричане на движението въобще - и оправдание за масовата физическа апатия. Имам доста любими хора (с един от тях даже си делим вечерята и леглото), които всеки ден си гледат липсата на коремни мускули жално, други все се оплкват от наднормено тегло. И се почват едни големи закани как от утре стават нови хора, търсейки с месеци някакви по-атрактивни начини за тонизиране (не смятам, че народът има нужда от отслабване). И така до следващата зима.
Заради този стоп кадър, миналото лято по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (по която едни хора твориха за наркотиците и готварската сол) се харчеха близо 3.5 милиона лева за "гръмка" информационна кампания за нуждата от спортуване. Да се върнем пак в първи клас. На някого е платено добре, за да ни препита движим ли се и да ни каже колко би било добре да го правим (интересно до колко хора е стигнала тая проповед).
Прескъпата инициатива дойде след изследване на "Евробарометър", според което 57% от българите - най-много в ЕС - изобщо не се интересуват от спортна активност. Националното проучване показа същото - повече от половината от трудоспособните никога не са спортували, 10,5 % го правят рядко, само 6.3 % - всеки ден. Иначе всички са съгласни, че "повишаването на физическа активност води до повишаване на качеството на живот".
Имаше и съпътстващи изследването уж кампании със социалистически лозунги тип "дни на отворените врати за безплатно ползване на спортни обекти" и "национални програми за двигателна активност". Че даже и социален туризъм. С цел стадно размърдване на хората, чието здраве е застрашено от прекалено обездвижване, спортното министерство трябваше да предостави 28 спортни съоръжения за безплатно ползване до края на февруари 2012-а.
Държавата не прави максималното за хората, добре, но да не й приписваме - и тя да не си я присвоява - отговорността за килограмите ни и сърдечната ни дейност. Ако тежиш повече от Мирослав Найденов, просто не се заседявай като на министерски стол.
Не че фитнес залите не са пълни - особено с жертви на Stella Mccarthy в дизайнерски екипчета. От лични наблюдения обаче знам, че голям процент от тях ходят там (често за пръв и последен път), защото някой им е казал, че спинингът, например, още е много модерен. Спинингът е аеробно занимание на специален велоергометър - наистина ужасно изморително, наистина извайващо. Но докато слагаме и спорта под властта на "модните" тенденции, забравяме поне три вида физическо, за което не ти са нужни средства за скъпа екипировки и инструктори, нито пък кой знае каквo надъхване. Тичане, плуване и, да си дойдем пак на думата, колело. Като добавим и малко коремни преси на фона на любимата ти музика, ето ти безплатна информационна кампания.
ОК, някои хора през седмицата нямат време - но колко от нас прекарват така честите почивни дни, заради честите празници, в движение, вместо в седене на масата/бара. По време на католическия Великден бях в Рим, където всеки ден виждах тичащи хора (някои от които над 50-годишни) точно по шосето покрай - всъщност типичния за извратен спорт - Колизей. Налагаше им се да се разминават не само с колите (добре, хибридите), но и множеството туристи и търговци-бежанци, които пробутват "златните" си боклуци на всеки в човешки облик, ако ще да фучи като Юсеин Болт покрай тях. Същото е и в Неапол, въпреки представата ми, че там им е по-важно да си хапнат паста, отколкото да се вкарат в М размер.
Не става дума за това колко по-готини са "другите" от "нас". Мога да превъзнасям т.нар. европейци само заради спонтанността им и липсата на притеснение какво ще кажат другите. Там никой нищо не си казва, ако тичаш по мост на един хвърлей от който са насядали бохеми по заведенията.
Комплексът, че има специални места за едното и другото, маратонките ти не са от най-новите или за статуса ти говори повече здравата кола, отколкото излъчващата здраве фигура, ни правят физически неактивни. И ако за промяна се дават над три милиона, няма да ни помогне и крайна мярка "Месец без асансьори". Но поне всички щяхме да чуем, че имало там някаква кампания.
А спонтанност се иска, значи? Ами ако спонтанно уведомя някого, че не ми пука какво мисли и казва. Тъй като не ми е никакъв? Доколкото ми е известно, де. Че току съм се събудил в някоя росна сутрин с нов "приятел" - непожелано и нахално нагло. Кажи, баба, тенкю и си гледай в паничката :-)
Пак ли започнахте да казвате на хората какво да правят?! Аман от мисионери. На който му се кара да кара, не всички обичат колелата. Има 50 други спорта. Обиколи залите и игрищата след работно време и кажи пак дали хората не спортуват.
Чудесна статия! Има спорт и ...оправдания. Както и да прозвучи. Аз в момента съм по оправданията
Не, първите двама са по 30 кила, т.е. недохранени. А и са грозни, тъпи, бедни, безработни, необразовани, недоебани, с ниско самочувствие, с два гена по-малко, психически нестабилни, емоционално осакатени ... Речникът ми позволява още и още и още, тъй като не мога да чета. Ако авторката не харесва "лайфстайла" си в този град (т.е. София), който се е превърнал в помиен мравуняк, да отиде някъде другаде. Не ме интересува дали е гражданка, или селянка, не желая да се запознавам (тоест, сме и необщителни). Така и колите ще са по-малко, и пътищата няма да се товарят, и пазарът на имоти ще се регулира. И още, и още, и още. Пълно е с продавачи, секретари, журналисти, програмисти, "дизайнери" и други, които спокойно могат да работят същото това в някой друг, много хубав, доста по-чист и спокоен град, където да карат колело. Примерно във Видин знаете ли как хубаво се кара колело? Пък и е зелено, Дунав, туй-онуй. Ох, да, забравих. Няма да я има културата, че те нали не могат без нея ... И ще им е малка заплатата, та няма да трупат екоизгъзици. Ми тогава в Рим, Париж, Ню Йорк, Пекин или където смятат, че ще се чувстват по-културно и здравословно.
Ех, статията няма да превърне София в нов Копенхаген или Амстердам. Всичко опира до личен избор. На Запад обаче им е все едно дали ще стигнат на работа изпотени под мишниците и разчорлени респективно сплескани от шлема коси. Повечето се и обличат по един така непретенциозен, биещо към липса на стил и изисканост начин. А в България с повечето нещата не стоят така. И аз нямам против да яхна байка, стига в работата да мога да си взема един освежаващ душ.
'ЗА' велоалеи, най-вече за да изчезнате всички "елегантни" колоездачки от улиците. Много от вас току що са си въобразили, че ще отслабнат по този начин и се лашкат изключително некоординирано на чисто новите си байкове. Вие сте ежедневна заплаха за психичното ми здраве, мислете и за своето също, вместо всячески да го игнорирате.