Опасно ли е червилото

Меко розово, блестящо червено, дори цианидово виолетово - милиони жени и момичета си слагат червило ежедневно. И не само веднъж: някои особено загрижени за външния си вид коригират цвета на устните си над 20 пъти дневно, според скорошно изследване.

Дали обаче съзнават, че се излагат на токсични метали?

Повечето червила съдържат като минимум следи от олово, установили са учените. Ново изследване обаче констатира, че широка гама от марки червила съдържа до осем други метали - от кадмий до алуминий. Експертите започват да питат какво се случва, ако тези метали бъдат погълнати или по други начини попадат ежедневно в тялото ежедневно.

"Това е важно, защото е хроничен и дългосрочен проблем, а не краткосрочно излагане на риск," казва Катрин Хамънд, професор по влияние на околната среда върху здравето в Калифорнийския университет в Бъркли и водещ автор на новото проучване. "С това не казваме, че трябва да изпаднете в паника. Казваме само, че не е добре да бъдем незаинтересовани за факта, че това са метали, известни като вредни за здравето."

За първи път въпросът попада във фокуса на общественото внимание през 2007-а с доклад за замърсяването на червилата с олово, озаглавен "Отровна целувка", публикуван в рамките на кампания за по-безопасна козметика. Американската Агенция за храните и лекарствата (FDA) публикува изчерпателно последващо изследване през 2011, откривайки следи от олово в 400 различни червила.

И FDA, и козметичната индустрия настояват, че откритото средно ниво на олово, което е малко над 1 частица на милион (1ppm), не представлява реален риск за здравето. "Металите са навсякъде," коментира Линда Лорец, главен токсиколог в професионалната асоциация на козметичния бранш Personal Care Products Council. "Това е много малко количество, твърде малко, за да представлява риск за здравето."

Оловото обаче има склонност да се натрупва в тялото, контрира д-р Шон Палфри, директор на програмата за превенция на отравянето с олово в Бостънския университет. Самите FDA определят 0.1 ppm стандарт за безопасност за наличие на олово в захарни продукти за малките деца.

"От друга страна, да напомняме ли, че американският Център за контрол на заболяванията миналата година призна, че няма ниво на съдържание на олово, което да е наистина безопасно," казва Палфри.

А по всичко изглежда, че оловото не е единственият повод за притеснение

Новото изследване на Хамънд, публикувано през май в изданието Environmental Health Perspectives, открива следи от кадмий, кобалт, алуминий, титан, манган, хром, мед и никел в 24 блясъка за устни и осем марки червила.

Изследователите са подбирали продуктите най-вече сред предпочитаните от тийнейджърите, посещаващи общински здравен център center в Окланд, Калифорния. Момичетата са споделяли, че са си поставяли червило или гланц за устни многократно, някои от тях - до 24 пъти на ден.

С най-висока концентрация са алуминият, хромът и манганът, установяват Хамънд и колегите й. Средната концентрация на алуминий в продуктите за устни например достига 5000 ppm; концентрацията на олово средно е около 0.359 ppm.

Алуминият (има го и в roll-on дезодорантите) се добавя в червилата като стабилизатор, казва Лорец: "Той удържа цветовете, така че те да не се разтичат." Титановият оксид се използва като избелващ компонент, омекотявайки червеното до розово. Употребата и на двата метала поне формално е одобрена от FDA. Всички останали метали, открити от Хамънд, обаче вероятно са резултат от нежелано и непланирано замърсяване, твърди Лорец.

Например производителите често използват блестящи микроскопични люспи слюда, естествено минерално образувание, за да добавят блясък към гланца за устни. Слюдата обикновено съдържа метали като олово, манган, хром и алуминий. Има и някои свидетелства, че по-ярките цветове червила вероятно съдържат повече метални компоненти, заради замърсяването от добавяните пигменти.

В анализа на FDA от 2011 г., най-високо съдържание на олово е установено в тъмно "флорално" розово червило, а най-ниско - в неутрален балсам за устни. Европейско проучване междувременно установява, че кафявото червило като цяло има най-високо съдържание на олово, а изследователи в Саудитска Арабия съобщават, че тъмните цветове съдържат средно 8.9 ppm олово, сравнени с 0.37 ppm в червилата с по-светли цветове.

Естествено, остава и въпросът с широката гама от концентрации на тези метали в различните цветове и марки

Според Палфри това показва, че козметичните компании са в състояние да контролират съдържанието на метали, когато желаят. "Не би трябвало да е огромна стъпка за производителите да премахват следите от метали в ситуация, в която нито те, нито ние знаем какво е безопасно за хората, които ги използват," коментира той.

Някои метали без съмнение се абсорбират чрез лигавиците на устата, допълва Палфри. Факт е и че хората често поглъщат част от червилото, което поставят - и това е точно една от причините, поради които то редовно се нанася отново.

Предвид продължаващия дебат колко точно метали се поглъщат чрез червилата, всички - включително представители на козметичната индустрия - оказват натиск върху FDA за допълнителни изследвания по темата.

Междувременно Хамънд препоръчва потребителите да използват здравия си разум при избора на козметика - и като начало да не позволяват на малки деца да си играят с червилото на мама. "Отнасяйте се с червилото като с нещо опасно, защото ако те погълнат от него, сравнително високо количество метали попадат в малко тяло," заявява тя.

Добре е и да бъдете презпазливи колко често си поставяте отново червила с блестящи цветове, допълва Хамънд. Като се има предвид несигурността за потенциалния ефект от металите вътре, 2-3 пъти начервяване на ден е максимумът, който би трябвало да си позволявате в името на суетата.

Новините

Най-четените