Всеки родител е убеден, че познава детето си по-добре от всички. Има обаче хора, които познават децата дори по-добре, защото прекарват с тях не по-малко време - учителите. Когато ги попитате "Какво бихте искали да знаят родителите на децата", обикновено изникват едни и същи 5 отговора.
Децата могат много повече, отколкото очаквате от тях
Въпреки всички доказателства в полза на противното, децата ви нямат нужда от помощ при връзване на обувки, закопчаване на ципове, подостряне на моливи, опаковане на раници и хранене, или пък за милионите други задачи, за които очакват помощ от вас всеки ден.
Вземете пример от педагозите в детските градини. Ако си мислите, че отнема цяла вечност да подготвите децата си за излизане, представете си подготовката на 20 деца по 6 пъти на ден.
Учителите в началните класове са експерти в делегирането на задачи, така че детето, което може да връзва връзки на обувки, става "спец по връзването", а това, което се справя добре с циповете, получава титла "помощник-закопчаващ". И преди да изречете думата "самодостатъчен", всяко дете в класа вече ще се е научило да си връзва обувките само и да си закопчава якето.
Така че следващия път, в който вашето дете ви каже, че не може да направи нещо... просто се отдръпнете и почакайте.
Не е здравословно да давате постоянна обратна връзка на детето си
Когато децата изискват одобрение за всяка рисунка, решена задача и написана дума, вероятно това се дължи на факта, че вкъщи им е предлагана обратна връзка за всяка рисунка, решена задача и написана дума.
От огромно значение е те да развият собствен вътрешен локус на одобрението и честна самооценка, защото докато растат и се сблъскват с трудности, ще имат нужда да се обръщат към себе си за сила и одобрение. Ако не могат да го направят, ще бъдат много по-податливи на повърхностното външно одобрение, с което се сблъскват под формата на натиск на връстниците си, тормоз и обикновените социални пререкания.
Докато ги отказвате от вашата обратна връзка, обърнете тяхното "Мамо, хубава ли е тази рисунка" или "Тати, добре ли се справих?" към тях самите и ги попитайте какво мислят те за собствената си работа.
Обещаваме да не вярваме на всичко, което детето ви споделя за живота вкъщи, ако вие обещаете да не вярвате на всичко, което казва за живота в училище
Опитните учители знаят, че не всичко, което споделят децата за семейния живот, е точно отражение на това, което се случва в действителност. Ако например някое дете заяви пред целия клас, че в дома им е дошъл робот и е откраднал сутиените на мама, учителят очевидно ще остане скептично настроен.
По същия начин не е лоша идея да не приемаме за чиста монета твърденията на детето ни, че учителката му се е развикала пред целия клас заради изкараната двойка на теста. Опитайте да останете обективни, докато не изясните ситуацията лице в лице с учителя.
Децата ви действат според вашите действия, а не според вашите думи
Вие сте първият и най-добър учител на детето си и то ще научи много повече от вашите действия, отколкото от думите ви. Когато му кажете, че е грубо да изпращате SMS-и, докато водите разговор с някого, но продължавате да си преглеждате имейлите, докато се преструвате, че го слушате да ви разказва за деня си, вие учите детето си да не вярва на вашите думи и намерения, докато същевременно насърчавате точно поведението, което искате да преодолеете.
По същата логика, ако искате да поощрите поведение - например любознателността, трябва самите вие да прилагате този модел. Търсете нови знания и преживявания, научете нещо ново просто заради идеята да научите нещо.
Както съветват учителите: "Моделирайте интелектуалното любопитство и удоволствието от ученето. Не става въпрос просто за научното познание, а за всичко, което представлява интерес - как се чистят сребърни прибори, какъв тип дърво е най-подходящо за струговане, какви звукове издава лисицата... Демонстрирайте личния си интерес, като четете, мислите или се чудите на глас.
Научете децата си, че грешките не са признак на слабост, а неотменна част от развитието и ученето
Нека децата ви бъдат свидетели на провалите ви. Признавайте грешките си и говорете открито за това какво сте научили от тях. Учителите знаят, че провалът е част от процеса. Важно е какво правим, след като настъпи провалът.
Ако им помагате да се изправят след всеки неуспех, децата ви няма да научат нищо за това как да започнат отначало сами.
