Какво им е веселото на празниците

Обичайно депресивните състояния се свързват с есента и началото на зимата, както и с пролетта - промяната на времето и т.нар. пролетна умора. Те се обясняват със завръщането на работа след отпуска, увеличаването на умората и напрежението, липсата на слънчева светлина и оттам - намалената стимулация на мозъчната кора, намалената възможност за движение и активност сред природата, както и с всевъзможни физиологични процеси.

По презумпция депресията не се асоциира с топлото време и лятото, приемано като време за почивка, удоволствия и здраве, нито с празниците, с които сякаш неслучайно зимните месеци изобилстват. Те представляват нещо като репери, като острови на топлина и радост, които да подпомогнат по-лесното преминаване през тези трудни периоди.

Неслучайно украсата за празничните дни е светла, изскряща, изобилстваща от топли и ярки цветове, които да компенсират намалената светлина и да реконструират усещането за уют, защитеност и да напомнят за всички онези радостни и трепетни преживявания, които сме имали в своето детство и с които асоциираме Коледа.

Традициите имат своето символно значение, но също така присъстват чрез една своя целесъобразна функция. Хората са намерили начин да превърнат неудоволствието в удоволствие и да преформулират времето на тъга /или на скръб по загубеното, както се символизира в старогръцката митология това време на годината с мита за богинята на плодородието Деметра, страдаща за изгубената си дъщеря - затова през зимата земята е студена и не ражда плодове /във време за радост, топлина и обич, време за семейството, за надежди и мечти.

Депресията като цяло означава страдание, спад в енергията на личността и в определена степен безпомощност. Поради тази причина тя по-често се свързва с усилие, изчерпване и принуда.

Как може да се обясни в подобен случай фактът, че често отпуските, плановете за празнуване и очакваната почивка могат да отключат депресивни състояния? Защо най-чаканите дни в годината така често могат да се превърнат за толкова много хора в мъчителни периоди на депресивност или отчаяние до степен да стоят на чело в най-черните статистики? Какво кара хората да се чувстват самотни, изгубени и нещастни във време, посветено на радост и близост?

Разглеждането на психичните феномени, конструиращи нашата вътрешна, лична, "паралелна" реалност, която споделяме наравно с действителността и която е изградена от нашите чувства, мисли и обяснения за себе си и света, може да ни даде някои отговори.

Депресията като смисъл

Всяка промяна в психичния или физиологичен статус на личността, всеки симптом или състояние носи определен смисъл и има конкретно значение, независимо дали то е видимо с просто око или изисква продължително осмисляне.

Всеки симптом представлява едно символично означаващо за нещо - метафора за определена липса, с която не можем да се справим, за определен психичен конфликт, за компромисно решение, избягващо по-сериозна битка.

Онова, което проявяваме или се опитваме да прикрием със своето тяло, характер, поведение или емоции, има своя смисъл и би могло да носи информация за нещата, които ни плашат или затрудняват. В този аспект депресията е не просто състояние на тъга и изчерпване, тя е състояние, което има своето значение и носи определено послание, най-често свързано с неудовлетвореност, с болка от откриването или посрещането на отказ, загуба, липса, с опита ни да интегрираме подобни трудности, с факта, че сме се провалили някъде в стремежа си да бъдем истински и щастливи.

Равносметка и завръщане към себе си

Нерядко срещан феномен в психологията е използването на нещо като компенсация на липсващо друго. Така например често посвещаването на работата, твърде голямата отдаденост на реализацията в професията, заетостта, се използват като начин на справяне с неудовлетвореността, пустотата или често дори самотата в усещането ни за нашия личен живот, свързване с другите, реализацията ни като човешки същества, които имат своята нужда от общуване и любов.

Когато питат знаменития баща на психоанализата Зигмунд Фройд, как може да се опише нормалното, здраво функциониране на човека, той отговоря "Да обичаш и да работиш".

Способността да създаваме, без да се усещаме изчерпани и да поддържаме баланса на това да се свързваме с околните, да обменяме с тях ценни и добри неща, да се чувстваме щастливи в ролята си на мъж или жена и в същото време да се реализираме професионално, описва едно относително равновесие, говорещо, че сме успели сравнително добре да се справим с повечето затруднения в превръщането си в зрели хора.

Говори, че сме се справили по-скоро успешно с главното умение, характеризиращо справянето в живота - да се поддържа един относителен толеранс и вътрешна стабилност към неопределеността и нестабилността на живота.

Понякога обаче, по една или друга причина, успяваме да бъдем успешни само отчасти и само в един от компонентите на тази диада и така успешността в едното е начин да се компенсира липсата на другото, като се направи опит тази липса остане поносима или да я игнорираме.

Да бъдем работохолици или обратното - да не правим постъпки за никаква лична реализация, са на практика двете страни на един и същи медал и обикновено са свързани с еднаква степен на неудовлетвореност и тъга.

В такъв случай празниците, почивките, отпуските са времето, в което възможността да запълваме вътрешните пукнатини и празнини, някак отпада и през примера на другите, които по това време се отдават на своя личен живот, често пъти сме принудени да се върнем към равносметката за нашия собствен път, избор и да преоткрием липсите, които упорито сме се опитвали да загърбим и запълним с ангажименти.

Парадоксално това време ни предлага пролука, празно време и пространство да се върнем към себе си, към собствения си живот и да ги погледнем такива, каквито са, без повече да сме способни да ги преиначаваме или прикриваме пред себе си и другите с натоварена програма, компесираща активност или умореност.

Често пъти това означава да срещнем една конкретна неудовлетворена нужда и не винаги това, което откриваме е онова, което сме искали. Един известен изследовател на старогръцката култура казваше, че на силна светлина човек се чувства също толкова сам както в пълния мрак на театралната зала.

От тази гледна точка понякога светлината, която блика от празничната украса, може да ни накара да се вгледаме в онова, което по-скоро бихме искали да избягваме - независимо дали то е свързано със социалния ни статус, финансовите ни възможности, собствената ни удовлетвореност от личния ни живот и партньорските връзки или образа на нашия дом.

При всички случаи депресията е шанс да потърсим отговор на въпроса защо нещо се е случило по този начин и може би - сили да продължим да настояваме в откриването на отговор. Защото макар всяка криза да е мъчителна, тя все пак е единственият момент, в който си даваме сметка, че има нужда от промяна.