Средносрочната прогноза за времето показва, че предстои да се изнижат последните няколко слънчеви уикенда.
И е чудесно те да бъдат оползотворени на някое място с буйна природа, чист въздух и вълшебно тиха атмосфера.
Място като село Лещен.
Ако сте от туристите, които жадуват за истински маратон от обикаляне на забележителности, километри ходене и десетки хиляди крачки, това не е вашата дестинация.
Селото, както и "сестра му" Ковачевица предразполагат към бавни разходки и съзерцание, а не към лудо препускане. Ако обаче както мен сте искали да забавите за два дена ритъма, Лещен ще ви плени, очарова и накрая омагьоса завинаги.
За настаняването е най-добре да разчитате на някоя от къщите за гости, повечето са запазили автентичния си вид, но вътре са модерно обзаведени. Домакините, както из целите Родопи, са толкова гостоприемни, че понякога чак ти става неудобно как те посрещат като стар приятел или дори роднина.
Престоят в къща за гости на нас ни предостави удоволствието да закусваме с домашни мекици, домашно прясно сирене и домашно сладко от боровинки.
Сред другите благини, с които посрещат и гощават, са ръчно направени баници, бухти и, разбира се, домашни вино и ракия.
Не го казвам случайно - гостоприемството и кулинарията са неразривна част от преживяването "Лещен".
Пататникът в кори за баница, бобът във всякакви форми и лещенската скара също са сред почти задължителните за опитване неща. Сред местните специалитети, които този път не успях да пробвам, са пастърмалък - баница с пастърма и сирене, и увияк - запечено месо с кашкавал и подправки.
Но да се върнем на не-кулинарния туризъм - Лещен е известен най-вече с каменните си покриви с педантично подредени плочи.
Регионът разполага с гнайс, който позволява да се сече на удивително равни каменни тикли, които после майсторите подреждали с отчетлив наклон, за да се стичат надолу дъжд и сняг.
Същите покриви ще видите и в Ковачевица и Долен, които са съвсем наблизо до Лещен. Хубавото на селцето е, че не е задължително да се покатерите нависоко и чак тогава да се насладите на наистина впечатляващо качествено наредените каменни плочи, повечето от тях леко "посипани" с мъх.
Препоръчвам да започнете от там, откъдето автомобилите от Огняново влизат в селото, и постепенно и с умерен темп да вървите нагоре - през мегдана и още нататък.
Пътят се вие като спирала из по-голямата част от селото, а красиви къщи има както над главите ни, така и в по-ниските части.
Малко след мегдана има и панорамна площадка, от която се разкрива впечатляваща гледка към ниското.
Пейката с изгледа заслужава да ѝ отделите поне 10-15 минути, в които да не мислите за нищо и само да се опитате да обхванете всичко пред вас с поглед.
Оттам нататък можете да се върнете обратно и да поемете по някоя от калдъръмените пресечки.
Всички те водят към най-високата част на Лещен, където, за добро или лошо, се разчиства за ново строителство. Пак в най-високата част е любопитна гледка, на която местните казват Къщата на Флинстоун, но извън Родопите може би е по-позната като Глинената къща.
Признавам, че ми беше необходима помощта на AI, за да разбера що за чудо е това насред каменните къщи и зеленина.
Оказва се, че е еко къща за гости, направена изцяло с естествени материали - глина, слама и дърво. Ако по някаква причина ви е хрумнало, че желаете да пренощувате в нея, ще побързам да ви разочаровам, че къщата е изоставена, а зад нея се е оформило малко строително сметище.
Това не е единствената натъжаваща гледка в селцето. Много от къщите са изоставени и с изпочупени покриви, на немалко виси и табела "Продава се".
Грижата за точно това историческо наследство е делегирана на частните собственици и на тяхната съвест и финансови възможности.
Приятелят ми не се въздържа да отбележи, че в друга държава още на входа на селото може би щеше да има будка, на която да се събира такса вход. Оттам нататък всичко щеше да е един добре поддържан резерват, в който живеят местните.
Ето още една причина горещо да препоръчвам Лещен за някой топъл уикенд - колкото и песимистично да звучи, не се знае какво ще се случи със селото.
