В ушите на западните родители тази стара източна традиция звучи като брутално нарушение на базови човешки права. И вероятно отдавна щеше да е забранена и забравена в тази част на света.
Но да се избират малки момичета на по 2, 3 или 4 години за живи богини, и да се затварят като стъклени кукли в дворец, докато влязат в пубертета, е традиция в Непал. И там държат на своите малки Кумари - земното въплъщение на богинята Талежду.
Наскоро в столицата Катманду беше избрана поредната Кумари - момиченце на едва 2 години и 8 месеца на име Арятра Шакя. Тя зае мястото на предишната жива богиня - Трисна Шакя, която е навършила 11 години и вече се приема за смъртна. Или по-точно - навлиза в пубертета.
А според традицията Кумари не може да бъде момиче, което има менструация, или дори е кървило - например заради травма или рана, защото това е знак за човешка смъртност.
Последното - физическа травма - обаче се случва трудно. Кумари водят изключително затворен живот, а за тях се грижат точно като за богини. Което е и проблемът за тези деца, когато загубят божествения си статут - те се връщат към нормалния живот, без да са подготвени за него и без да са имали детство.
••• В Непал има и други интересни общности:
Краката на една бивша Кумари - Прити Шакя, не се докосвали 8 години земята извън двореца в Катманду, който е обитавала. "Не ми беше разрешено да стъпвам навън, и ако го правех, използваха традиционен плат, нещо като червен килим", разказва тя години сред завръщането си към простосмъртния живот пред "Ей Би Си".
Тя става жива богиня на 3 г. и е такава до 11-годишна възраст. За това време момичето е излизало от двореца си по няколко пъти годишно за различни фестивали.
Когато е навън, Кумари е в каляска, и задачата ѝ е благославя събралата се тълпа. Хората вярват, че тя има божествена сила и носи късмет и закрила.
Тъй като Кумари се приема за богиня, а ходенето по земята е връзка със смъртния свят, тя може единствено да бъде носена и ходи само по време на специфични ритуали.
Макар че формално не е забранено да говори, когато се появява пред хора, момичето трябва да пази тишина, за да поддържа божествения си образ. Благославя хората само с поглед или като им позволява да докосват краката му при определени случаи.
Традицията на живите богини в Непал датира от над 300 години. Момичетата, които ще бъдат боготворени, се избират по редица критерии.
Те трябва да са общността Невар, да са между 3 и 5 години, да имат същия хороскоп при раждане като държавния глава или краля, да отговарят на куп критерия за външен вид, включително чиста кожа, без бенки и родилни петна, идеални зъби, права черна коса и черни очи, широко чело, да не миришат лошо и т.н.
Тези, които минат този тест, са подлагани на последния, и най-страховит. Те са затваряни в тъмна стая, в която едни твърдят, че има змии, а други - глави на заклани биволи и овце.
Детето, което не се уплаши и разплаче, става Кумари. Тя напуска семейството си и отива в храмовия си дворец.
Следват години, в които момичето е под грижите на специални детегледачи и почти не излиза извън храма си. То свиква да бъде боготворено, да приема поклонници и да ги благославя.
Проблемът идва след детронирането на Кумари и връщането на момичето на семейството и в нормалния живот. Днес преходът не е чак толкова брутален - от години тези деца имат право на образование - разполагат с частен учител в двореца си и дори полагат изпити. Имат достъп до телевизия и интернет, а също и право на посещения от семейството.
След като престанат да бъдат богини, получават и малка пенсия.
Но дори така социализацията не е лесна.
Те са свикнали с хората, които се грижат за тях в двореца и за децата не е лесно за се разделят с това си "семейство".
У дома продължават да ги третират като богини, за да подпомогнат прехода. "Когато беше време за вечеря, предлагахме храна първо на нея, а другите ядяха след това", разказва майката на Прити Шакя - Реена.
"Беше я страх да излиза навън сама - нямаше навика, трябваше да я водя до училище и да я прибирам", спомня си майката.
Прити се страхува от уличния трафик и дори ѝ е трудно да ходи. "Държах се странно, докато ходех, уморявах се много бързо", споделя тя.
Но още по-трудно е да се справи с критики.
"Осъзнах, че светът е жесток. Учителите ме мъмреха, защото не се справях особено добре с ученето. Когато отидох на училище за пръв път, един от съучениците ми каза, че изглеждам дебела. Бях съкрушена, защото никой не ми беше говорил по такъв начин", казва бившата богиня.
Но след време Прити успява да се адаптира, да създаде нови приятелства, ходи на нови места и носи каквито дрехи иска - нещо невъзможно за Кумари, която облича само традиционна червена дреха.
Бившата богиня се записва и в университет и казва, че е 100% нормално непалско момиче, което е свободно да прави всичко.
Остава да опровергае и старото поверие, която тегне над Кумари - че мъж, който се ожени за бивша жива богиня, умира млад. И което е оставило доста бивши богини сами. Но в миналото - днес напук на табуто има и Кумари със семейства.
••• На места в Непал пък има традиция на полиандрия:
