За някои - особено в женската половина на света - това може да звучи като връх на еволюцията и финална точка в борбата за правата на нежния пол.
Полиандрията, или многомъжеството, не е точно това, и определено не е победа на феминизма на местата, където все още се практикува - основно високо в Хималаите, на Тибетското плато. Най-вече е форма на оцеляване в сурови условия и на места с ограничени ресурси.
Под полиандрия се разбират случаите, когато една жена има официален брак с повече от един мъж.
Когато мъжете са братя - нещо характерно за доста от местата, където този феномен още съществува, става дума за фратернално многомъжество.
Като цяло това е рядко срещана форма на отношения и според антрополозите е по-характерна за общества с по-прости социални структури, без особена изразени класи и сложни форми на управление. С други думи - полиандрия се практикува в изолирани селски общности в Хималаите - в Тибет, Непал, Бутан и части от Индия, както и по някои отдалечени острови.
Основната причина за тези все по-рядко срещани семейства в Хималаите е липсата на земя в планинските райони. Хората в най-недостъпните и отдалечени райони постъпват практично - за да не се дели оскъдната обработваема земя между братята в едно семейство, всички те стават съпрузи на една и съща жена и така най-ценното остава непокътнато.
И обратното - ако всяко от момчетата създаде собствено отделно семейство и трябва да издържа една жена и само свои деца, то трябва да получи и част от земята и накрая тя да се накъса на малки парцели, които не осигуряват достатъчно за изхранването.
Затова в Тибет, макар и вече не като обичайна практика, има подобни семейства. Обикновено при тях бракът е уреден от родителите.
Сватбата може да включва всички братя накуп, които заедно са младоженци, а може и само един - най-големият, да се жени.
Това обикновено зависи от възрастта на момчетата - ако са по-малки и още не са дори тинейджъри, те не участват в церемонията. Съюзът обаче е сключен и без тях - те стават част от новото семейство, когато пораснат до около 16-годишна възраст.
Самото семейство е така уредено, че най-възрастният брат е и главата му, но си поделят работата, и всички са сексуални партньори на съпругата си. Самата жена се отнася към тях по еднакъв начин, включително и в леглото, а в тези общности подобни полисексуални отношения не се смятат за нещо нередно или скандално.
Въпросът с децата на тези семейства в Тибет често се решава от жената - тя определя кое дете чие е. Тя може дори да не посочи кой е бащата на съответния наследник - или защото не знае, или защото не иска поява на конфликти в дома.
Самите деца обаче срещат едно и също отношение, независимо чии са, и не се акцентира върху връзката им с биологичния им баща. Поколението също приема всички мъже в семейството за бащи.
Това отдавна не е масова практика в Тибет, нещо повече - властите в Китай, от който е част регионът, са забранили браковете между една жена и много мъже. Въпреки това, в отдалечените райони, където се оцелява при най-тежки условия, това още се практикува.
По подобен начин стоят и нещата в планинските райони на Непал, най-вече по границата с Тибет, където по-младите съпрузи наричат жената снаха, тъй като е женена и за най-големия им брат.
Проучване на антрополози от 2012 г. обаче открива подобни практики и на други места по света - сред общо 53 общности, всички от които или племена, които още оцеляват с лов и събиране на храни, или със земеделие. Те са по цял свят - от тропиците в Южна Америка, през Африка до Арктика.
Причините за подобни структури не са само икономически - както е в Тибет, така и по-висока смъртност сред мъжете или форми на оцеляване, при които те отсъстват за по-дълго, което налага повече представители на силния пол в едно семейство.
При някои инуитски общности например съпругът урежда втори мъж на жена си, който отново обикновено е собственият му брат.
Идеята е, че съпруг номер 1 често отсъства, за да ходи на лов, и тогава брат му ще пази съпругата, дома и имуществото му. А ако тя зачене дете, то поне ще е от някой, който самият съпруг е одобрил - и ще е от неговата кръв.
Подобни структури са се налагали в по-бедните откъм ресурси места по света по съвсем логични причини - те ограничават населението на района и дават по-големи шансове за оцеляване на родените в тях деца.
Така не само се раждат по-малко деца, но и ако нещо лошо се случи с бащата, в семейството има още мъже, които да поемат грижата за потомството и да запазят шансовете му за по-добър живот.
Повечето мъже в семейството водят и до по-добро разпределение на труда - ако един се грижи за стадото, друг ще може да е на нивата, а трети - да пътува по търговски задачи - например за да разменя ориз за сол.
Затова и някои учени смятат, че полиандрията не е нещо чак толкова необичайно и от историческа гледна точка тя вероятно е била по-често срещана в ранната история на хората.
Тя не е позната в Европа по ред причини, една от които е, че тук въпросът с наследството е решен по друг начин. На много места на Стария континент правото на наследство е фаворизирало единствено най-големия син, което също е решавало проблема с разделянето на земята, макар и по различен начин.
Историята ясно дава отговор кой от двата варианта е по-успешен - независимо дали ни харесва, или не.
