Малцина могат да се похвалят, че не се страхуват от височини - повечето просто не са били на достатъчно нависоко и стръмно. Това е един от най-естествените страхове.
За доста хора лифтът е неприятно преживяване, а някои направо не могат да преодолеят ужаса да се намират в увиснала на десетки метри над земята тясна кабинка, закрепена към въже и задвижвана с ток, който може да спре. Докато навън духа силен вятър.
И всячески избягват да си го причинят.
Други го обожават - дали защото са калени от капризите на Симеоновския лифт към Алеко, или са запленени от гледките от високо и обожават да се носят във въздуха. И най-вече - защото обичат да стигат до другия свят - високите части на планините.
А по света има изумителни въжени линии, гондоли и лифтове, които водят до още по-изумителни места, до които иначе е почти невъзможно да се стигне. Ето част от линиите, от които ти спира дъха, пулсът стига 150 удара в минута, а сърцето се качва в гърлото:
Aiguille du Midi, Шамони, Франция
Горната станция на лифта е кацнала на скала малко под подобния на игла връх Егий дю Миди в масива Монблан във френските Алпи, над курорта Шамони.
Самият връх е висок 3842 метра, а кабинковият лифт стига до 3 778 метра.
Най-долната му станция е на 1035 метра надморска височина, като това е лифтът с една от най-големите денивелации в света. Нещо повече - над 2500-те метра се изминават за 20 минути. Това се казва тръпка.
За това време кабинките се движат над гори, глетчери, заледени канари и отвесни скали.
От горната станция се разкриват гледките на масива Монблан. За смелите има и наблюдателна платформа над станцията, а за любителите на екстремното - стъклена кутия, известна като "Стъпка в нищото". Под кутията няма нищо за цял километър надолу, където е глетчерът Босон.
Това все пак е ски лифт, като за да стигнат до ледника Вал Бланш, скиорите минават през леден тунел и по въжета, за да се изкачат до подобния на острие връх, от който да започнат спускане, което продължава цели 20 км - до Шамони.
Skyway Monte Bianco, Курмайо, Италия
И този кабинков лифт води към масива Монблан, но към южната му страна. За невероятните 10 минути той се изкачва от курорта Курмайо на 1200 метра над морското равнище до Пойнте Хелбронер на височина 3 466 метра.
Самите гондоли са кръгли и се въртят бавно по време на изкачването, така че хората вътре да имат 360-градусова панорама на планините наоколо.
Лифтът е нов - от 2015 г., и се смята за най-скъпия на света - изграждането му струва 110 милиона евро.
Горната станция е на скала, има и наблюдателна площадка отгоре, от която се откриват гледки към върха на Европа и 4000-хилядниците Монблан, Монте Роса и Матерхорн.
През лятото гондола свързва Пойнте Хелбронер с Егий дю Миди над Шамони и така предоставя изцяло въздушен път от Италия към Франция.
La Grave, Франция
Този лифт е известен с друго - той е на 40 години и води към, кажи-речи, нищото. Което го прави любим за почитатели на фрийрайда и дивото.
Намира се в планината Ла Мейж в Националния парк Екрин във Франция. Тръгва от основаното през 12-ти век селце Ла Грав на 1480 метра надморска височина и стига до 3200 метра. Линията минава през див, насечен скалист пейзаж. От горната станция има само една ски писта, и то неподдържана, няма и ски патрул. Тук е раят за свободно каране и по-приключенски настроените скиори.
Peak 2 Peak, Уистлър-Блеккомб, Канада
Както сочи името, този изумителен лифт не води от курорт в полите на планината към точка по-нагоре. Той свързва два върха, между които има стръмно горско дефиле.
Лифтът свързва ски зоните на Уистлър и Блеккомб в канадската провинция Британска Колумбия.
Линията работи от 2008 г., като предизвикателството е било тя да има минимално влияние върху околната среда, затова и вместо две линии, които да достигат дефилето и да се изкачват, тя го прескача.
Въздушната линия е дълга 4,4 км и позволява скиори и сноубордисти да карат и в двете планини в един ден.
Лифтът не е за хора със страх от високо. Той разбива рекорди, защото над 3 км от линията са без поддръжка от стълбове. И е най-високо движещият се в света спрямо земята долу - тя е на цели 436 метра под кабинките.
На всичкото отгоре гондолите - за допълнителен разкош - са със стъклено дъно, за да се открие максимум гледка към пропастта отдолу.
Пътуването продължава 11 минути.
Titlis Rotair gondola, Енгелберг-Титлис, Швейцария
Това е първата напълно въртяща се гондола в света. Тя качва пътниците до връх Малък Титлис на 3200 метра височина. Тръгва от градчето Енгелберг в централна Швейцария.
Пътуването от междинната станция Станд до върха отнема едва 5 минути, но за това време кабината успява са направи едно пълно завъртане. За идеална гледка към стръмни канари, ледници и околните Алпи.
Линията е част от ски зона с 25 лифта, които водят към ски писти с обща дължина от 82 километра, без да се броят възможностите за свободно каране, включително 12 км с 2 километра денивелация от върха до града.
Титлис предлага и още адреналин - 100-метров мост, наречен "Скалната пътека", над 500-метрова бездна. Той е и най-високият в Европа.
Lessieres Express,Вал Д'Изер, Франция
В началото си този седалков лифт изглежда като всички останали, но нещата бързо се променят - когато лифтът стигне острия хребет между Солис и Ле Форне, изкачи го и след това се гмурне надолу от другата страна. Тогава, в общи линии, стомахът се качва в гърдите. Да не забравяме и че това е отворен лифт и вятърът и снегът брулят лицето.
На екстремен лифт се качват екстремни скиори - някои от тях скачат по средата на пътя, за да направят свободно пускане по пудрата. Това е особено опасно и може да доведе до сериозни глоби.
Warning: Views are breathtaking on the aerial tram. #ridethetram #jhdreaming #jacksonhole pic.twitter.com/Kuu1cjg3s9
— Jackson Hole (@jhski) May 26, 2018
Jackson Hole tram, Уайоминг
Това е ски институция в САЩ. Известен и като "Големия червен", този лифт е с гондола за 100 души, която ги вози от курорта Джаксън Хоул до връх Рандеву на височина 3190 метра за 9 минути. Това е най-дългият лифт в САЩ - той изминава 7 километра и 1200 метра денивелация.
Това си е истински въздушен трамвай - гондолата е само една и постоянно снове между станциите. В дните с нов сняг опашката за първата кабина започват преди отварянето на лифта - всеки иска да е пръв на пудрата.
